Раздвоена лоялност – и Словакия между ЕС и Русия
Мартин Санта
Ройтерс
В началото на седмицата, когато големите сили на Европейския съюз не отслабваха натиска над Кремъл заради неговата намеса в Украйна, Мирослав Лайчак, външният министър на Словакия, се отправи към Москва.
Там без фанфари той се срещна с Дмитрий Рогозин, руския заместник-премиер, който няколко дни по-рано заплаши да прелети над натовска държава с бомбардировач и който е обект на европейски санкции, забраняващи му влизането в която и да е страна от ЕС.
Срещата с Рогозин се състоя няколко седмици след като словашки дипломати в Брюксел се опитаха и не успяха да предотвратят включването на името на вицепремиера в списъка с имената на лицата, подлежащи на европейските санкции. Това са казали пред Ройтерс трима европейски дипломати, въпреки че словашкото правителство отрече твърденията.
Тази специална връзка с Рогозин е част от съзнателно балансиран акт от страна на Словакия, която се стреми да запази икономическите облаги от близките връзки с Русия и едновременно да бъде част от наказателните мерки на ЕС срещу Кремъл заради анексирането на украинска територия.
Словакия не е единствената страна с подобна раздвоена лоялност. Европейски дипломати твърдят, че Кипър, България и Унгария са също раздвоени за твърдата линия на блока към Русия заради Украйна.
Франция пък продължи с реализирането на договора на стойност 1,2 милиарда евро за продажбата на самолетоносачи на Русия, защото анулирането на сделката ще навреди много повече на Париж отколкото на Москва, казаха пред Ройтерс запознати източници.
Но примерът със Словакия, член на еврозоната и бивша комунистическа страна с население от 5,4 милиона души, се откроява по две причини. Първо, защото около 40 процента от вноса на руски газ за Европа преминава през Украйна и Словакия, като дава на Словакия потенциално решаваща роля, ако Русия продължи със заплахите си да прекрати доставките за Украйна. И второ, защото словашкият премиер Робърт Фицо беше много прям, когато каза, че търговските връзки и вносът на руски газ трябва да стоят преди въпроса за налагане на наказания на Кремъл.
„Би било добре, ако Фицо беше отдал приоритет на фундаменталната сигурност на Европа вместо на цените на руския газ за Словакия“, заяви европейски дипломат в Брюксел.
Няколко европейски представители казаха пред Ройтерс, че макар някои от изявленията на словашки представители за Русия да не са били полезни, е малко вероятно Словакия да се противопостави силно на европейския консенсус или да предизвика големи проблеми.
Но орган, наречен Междуправителствена комисия за икономическо, научно и техническо сътрудничество, илюстрира тесните икономически връзки между Русия и Словакия. Тази организация е председателствана от руска страна от Рогозин, който е националист и и който е един от най-агресивните руски министри. Когато по-рано този месец неговият самолет не получи достъп до румънското въздушно пространство, той написа в Туитър: „Следващия път ще летя с ТУ-160 стратегически бомбардировач „.
От словашка страна комисията се председателства от Лайчак, който освен че е външен министър е и заместник-премиер. Лайчак говори свободно руски език. Учил е в Московския държавен институт за международни отношения – алма матер на най-блестящите руски дипломати, а преди падането на Берлинската стена и на елита от комунистическия блок.
Междуправителствената комисия се занимава с двата основни стълба на руско-словашкото икономическо сътрудничество – природния газ и оръжията. Словакия зависи от доставките на руски газ, а нейните изтребители МИГ-29 и системи за противовъздушна отбрана се нуждаят от руски резервни части.
Когато на среща на върха на ЕС през март името на Рогозин се появи сред другите имена в проект на списък със свързаните с Кремъл хора, които са обект на визови забрани и замразяване на авоари, Словакия се опитала да извади името му от този списък, според трима европейски дипломати. По-късно Словакия оттеглила възраженията си и санкциите бяха приети, като името на Рогозин беше включено. Запитано от Ройтерс по този въпрос, словашкото министерство на външните работи заяви в имейл, че информацията не е точна.
Връзките между Словакия и Русия бяха подновени, когато Рогозин и Лайчак се срещнаха в Москва, където словашкият представител беше на посещение от 18 до 19 май. Словашкото външно министерство заяви, че двамата са имали неофициална среща и са решили заради санкциите да отложат следващата сесия на съвместната комисия, предвидена да се състои в Словакия през юни.
В Москва Лайчак се срещна и с руския министър на външните работи Сергей Лавров. Откакто Русия присъедини украинския район Крим на 18 март, единственият друг външен министър от страна членка на ЕС, който се срещна с Лавров в Москва, беше кипърският дипломат номер едно. Кипър е друга страна от ЕС, с която Москва има тесни икономически връзки.
Лайчак защити визитата си в Москва, като каза, че чрез нея каналите за комуникации между Русия и Запада ще останат отворени.
„Словакия е и иска да бъде член на ЕС и на НАТО, на който може да се има доверие. В същото време Словакия е заинтересована от отношения със страни, които не са членки на тези организации“, каза Лайчак пред словашката новинарска агенция ТАСР.
По финансовите въпроси Словакия е надеждна част от европейското мнозинство, подкрепящо по-дълбока интеграция на еврозоната и създаването на банков съюз.
Пътуването на Лайчак до Москва последва серия от стъпки и изявления на правителството на Фицо, което повдигна въпроси в някои среди до каква степен ще може да се разчита на неговата подкрепа за европейската линия към Русия.
Фицо е адвокат и бивш член на Чехословашката комунистическа партия. Той присъства на приеми в посолството на Куба в Братислава и в миналото е говорил за специална връзка между Словакия и Русия, защото са славянски народи.
Откакто се разрази украинската криза, Словакия се съгласи да помогне на Украйна, като открие малка газова връзка, която ще позволи доставки на газ от Европа, ако Русия спре доставките си.
Но през март Фицо заяви, че не би искал да отпуска пари в брой на Украйна, за да разреши проблемите, които сама си е създала. Той заяви, че ЕС трябва да осигури средствата, ако изобщо има такива.
Фицо освен това каза, че няма да увеличава разходите в сферата на отбраната въпреки призива от страна на НАТО. Той заяви тази седмица, че по-строги европейски санкции ще бъдат „самоубийствени“ и „безумни“.
На среща при закрити врата в Братислава миналата седмица с лидерите на правителствата на Чехия, Полша и Унгария Фицо е казал, че ако се стигне до нови европейски санкции срещу Русия, той ще защитава словашките икономически интереси до последен дъх, твърдят два източника, запознати с разговорите.
Фицо също така е критикувал лицемерието на някои европейски страни. Например Франция, която продава военни кораби на Русия и западни страни, които сключват договори за газопровод от Русия до Австрия.
„Той се ръководи от идея, която намира и широка обществена подкрепа в Словакия, че въпросът за собствените облаги е по-важен от стратегическите позиции“, казва Григорий Месежников, съосновател на независимия мозъчен тръст Институт за обществени дела.
БТА