Защо демокрацията в Сърбия стана непопулярна?

Може ли едно недемократично правителство да бъде по-добро от демократичното? Преди седем години в това вярваха 18 процента, а тази година вече 24 процента от гражданите мислят така.

През 2007 г. 22 процента смятаха за еднакви демократичния и недемократичния режим, а сега така мислят 25 процента от гражданите, сочи проучване на Националния институт за демокрация и Центъра за свободни избори и демокрация (ЦеСИД).

Отношението на сърбите към демокрацията се обуславя от тяхното социално-икономическо положение и именно поради това само една трета от гражданите смятат, че демокрацията е по-добра от другите системи на управление. Преди седем години, когато бе направено проучване на същата тема, 39 процента от гражданите мислеха, че демокрацията е по-добра от всички други форми на управление.

Защо хората в Сърбия не вярват в демокрацията?

Джордже Вукович, програмен директор на ЦеСИД казва, че политическият елит в Сърбия от години изпраща двусмислени послания, но е известно, че при капитализма важи сентенцията „Залудо работи, залудо не стой“. За голямо съжаление, установяването на демокрация в Сърбия бе свързано с разпадането на страната, войните, немотията. „Ние бяхме по-близо до някакъв вид социализъм, а трябва да се каже, че и хората имат нереални очаквания“, казва Вукович.

Проучването, извършено през 2007 г. и озаглавено „Демокрацията още не живее тук“, показва, че броят на онези, които възхваляват демокрацията, и броят на онези, които виждат предимства в някои други политически системи, са били приравнени на около 40 процента.

Днес броят на хората, които са резервирани към демокрацията, е на исторически максимум, казва Вукович. И следващите данни подкрепят това съждение. Като най-добър период за живеене сръбските граждани, цели 78 процента, са посочили периода от края на Втората световна война до 1990 г. 10 процента са избрали периода от 2000 г. до 2012 г., осем процента предпочитат периода от 1990 г. до 2000 г., а най-малко са избрали периода след 2012 г. – само четири процента.

Това, че гражданите трудно приемат новото обществено устройство, сочат и данните, че най-много от тях избират сигурната работа, независимо каква е заплатата (63 процента), а по-малко искат работа, на която може да спечелят пари, но работното място е несигурно (27,3 процента).

Гражданите не са готови също да участват в протести (56,7 процента), а ако са готови, биха го сторили по икономически причини (25,3 процента) и по-малко по политически причини (15,2 процента). Гражданите правят оценката, че от всички бивши комунистически страни Сърбия е изгубила най-много през последните двадесетина години. Малко по-добре, и то в тази последователност, са се представили Македония, Черна гора, Румъния, Хърватия, Албания и Унгария.

Жарко Требешанин, психолог, казва, че резултатите от изследването може да се обяснят с това каква е била демократичната власт, която почти не приличаше на демократична, и демокрацията получи почти негативна конотация. През последните десет-двадесет години имаше и войни за демокрация и тя бе плащ за прикриване на насилие, за промяна на властта, за корупция и измами. Всичко това се свеждаше под понятието демокрация. Всичко, което се случваше и при нас, и по света, доведе до изкривяване на понятието демокрация и по някакъв начин то загуби значението си сред хората, казва психологът.

Отношението спрямо демокрацията и изборите като демократична проява илюстрират и данните, че мнозинството от анкетираните желаят промените в избирателната система да вървят към персонализация, т.е гражданите да гласуват повече мажоритарно, за лица, и по-малко за политически партии. Требешанин казва, че има привърженици на десницата и екстриемисти, които са за силен водач, а Вукович потвърждава, че 3,5 пъти повече граждани се обявяват за авторитарен режим в широк обществен и политически план.

„На тази държава й е необходим силен водач, когото народът ще следва покорно“, отколкото личен авторитет или авторитарност в семейството („Децата трябва да се възпитават в строга дисциплина и с физически наказания“). Наличието на безспорен водач е приемливо за половината от населението.

Бранко Радун, политически анализатор, казва, че отношението към демокрацията е комплексен феномен, който обхваща много неща – от историята до политическия елит. И в Източна Европа демокрацията се свързва с лошата приватизация, с лошата социална защита, с корупцията. Един поляк ми каза: „Ще видите какво е демокрация, когато започнете да давате по 100 евро за режийни разноски. Хората тогава започват да мислят, че предишният режим може би е бил по-добър, тъй като промените удрят по обикновените хора“.

И в класическите общества демокрацията бележи спад. Радун казва, че демокрацията в Сърбия е била въвеждана от хора и партии, които не са се проявили като демократи. „Може да се каже, че хората се отвратиха. Петооктомврийският елит се представяше като демократичен, а се прояви като лош и поради това тази идея губи своята популярност.

Демокрацията при нас се прояви като система, в която процъфтяват корупцията и анархията. В страните, в които е възникнала, тя е по-ефикасна, а ние сме я внесли. Хенри Кисинджър казва, че когато демокрацията се изнася, тя се възприема като един вид гражданска война с ниска интензивност, защото властта се бори против опозицията, а разделението наистина може да доведе до гражданска война.“

БТА