Африка се зарина с найлонови торбички
Найлоновите торби вече са символ на Африка, подобно на лъвовете и на равнините. Милиарди изхвърлени пликове и торби шумолят в храстите из континента и са заринали градовете от Кейптаун до Казабланка.
Южна Африка произвежда 7 милиарда торби годишно. Жителите на непризнатата република Сомалиленд например толкова са свикнали с тях, че ги наричат „цветята на Харгейса“ по името на столицата си. Само Кения бълва 4000 тона полиетиленови пликове на месец.
„Те не само загрозяват пейзажа в Африка, но и са вредни за здравето и околната среда“, заяви Деста Мебрату от Програмата на ООН за опазване на околната среда (ЮНЕП), който отговаря за африканската индустрия.
Найлоновите торби запушват шахти и канализации и могат да убият животни, които ги погълнат. Те стават огнища на малария, като събират топла вода, в която се развъждат комари. Торбите вредят на почвата и растенията, а използваните за направата им оцветители се просмукват в храната.
Проблемът с найлоновите торби се появи в края на 90-те години, когато новите технологии направиха производството им евтино и лесно. Възникналата след това култура на еднократната употреба бързо ги превърна в грозна, но неразделна част от африканския пейзаж.
Сега ЮНЕП и други организации подеха разрастваща се с бързи темпове кампания за овладяване на заплахата. Тяхната цел е не само да ограничат производството, но и да насърчат повторното им използване, както и рециклирането на полиетиленовите продукти.
„Проблемът с полиетиленовите торби е в дневния ред на почти всяка африканска страна, заяви етиопецът Мебрату от кабинета си в сграда на ООН в Найроби. Най-важно е да се насърчи рационалната им употреба и преработката им“.
От ООН твърдят, че Руанда и Еритрея напълно са забранили найлоновите пликове. „Отидете на летището в Кигали и ако носите найлонова торба, ще ви я конфискуват“, казва Мебрату.
В Сомалиленд, автономен и самопровъзгласил се за независим район в Сомалия, също са приети подобни драконовски мерки. По-големи страни като Южна Африка, Уганда и Кения са въвели изискване за минимална дебелина на торбите, докато Етиопия, Гана, Лесото и Танзания също обмислят подобни мерки. Някои страни налагат данък върху производството на торби, за да са сигурни, че клиентите ще ги използват нееднократно, а няма да ги изхвърлят. Висока оценка за инициативите за рециклиране получават Сенегал и Египет, твърди Мебрату. „Окуражени сме от напредъка, но все още ни предстои дълъг път. Всеки може да види това.“
Едва ли някой е изненадан, че африканските производители не вярват в драстичните мерки и високите данъци върху найлоновите пликове. Те считат, че е необходима промяна в навиците на клиентите. Според тях, вместо да се наказват производителите, потребителите трябва да бъдат по-добре информирани за изхвърлянето, повторното използване и рециклирането. Така може да се предотврати масовото замърсяване на природата.
„Производителите искат да опазват околната среда, заяви Бимал Кантария, член на борда на Кенийската асоциация на производителите. Ние обаче искаме това да бъде направено ефективно и да бъде решен проблемът, който се крие в безотговорното изхвърляне. Индустрията разбира, че найлоновите торби замърсяват околната среда. Въпреки това обаче е трудно да се събира акциз върху производството им, а и плащането му лесно би могло да бъде заобиколено“. Кантария предлага умерено „зелено облагане“ на внасяните сурови материали, като събраните средства трябва да отидат за обществени кампании.
Някои улични продавачи обаче имат по-проста идея. Джон Кихю, председател на Кенийската национална асоциация на уличните продавачи, твърди, че повече кошчета за боклук ще разрешат 70 процента от проблема. „Кошчетата на стратегически места премахнаха найлоновите торби и други боклуци от центъра на Найроби. Хората вече не хвърлят отпадъците си небрежно, казва той. Каква беше причината ли? Положителна промяна на поведението, без да има нужда от наказания.“
Междувременно властите в Уганда отправят към народа принципно послание – вместо найлонови торби използвайте бананови листа.