Драмата на издателя Неделко

Не хвърляй камък в рядка кал, защото ще те опръска – тази поговорка ми дойде наум, като прочетох какво пише за моя милост в сайта ПИК на Недялко Недялков.
Вчера за втори път ме напада лично.

Първият път беше безпричинно – Неделко се ядосал, че ме канят да коментирам в телевизията. Ревнува ли големият журналист и издател? Може би все пак не е безпричинно. Той ме канеше да пиша в неговия вестник „Ретро“, и в още два вестника, в единия от които криеше, че е издател. Няма да обяснявам, не слизам на неговото стъпало. И за главен редактор на списание ме е канил, и др. После отказах да пиша в неговите издания, той продължи да ме кани – и като автор, и на работа в нов вестник, който така и не тръгна, защото много хора не искаха да работят при него. И аз му отказах. Сред колегията вече му се носи славата. Продължават да му отказват. Може би затова напада ядно онези, с които е работил. Пише антрефилета и после сам коментира под тях с измислени имена, като продължение, стилът му е толкова прозрачен.

Сега поредната порция срещу мен е заради това, че съм споменал подлата му дописка – как съдията е осъдил Цветанов, защото от БСП пратили жена му в Берлин като дипломат. Което не е вярно. Но Неделко го пише в сайта си.
И ядосан, че някой казва на черното черно, вади кофата с боята и я излива на главата ми. Най-важният му аргумент е, че съм бил ортак с Моника Станишева. Даже го измислил в проценти – 50 на 50. Уви, никога не съм бил съдружник с никого. Взимал съм пари от реклами, медиите от това живеят. Но за политически пиар – съжалявам. Не се е родил още този, който ще ме купи да напиша едно или друго. Няма и да се роди. Това е разликата между мен и неделковци.

И други като Неделко разпространяваха версии – че работя за Алексей Петров, за Пеевски, за Моника. Не могат да си обяснят например, че някой е просто ей така против Борисов. И не от скоро, ами още от 2002 година, когато за пръв път писах колко е опасен този екшън герой. Тогава не искаха да ме публикуват. И не само за Борисов. Затова накрая се събрах в един сайт, за разлика от издателите, които се продават и препродават, въртят пари, сменят медии, правят нови, обръщат палачинката по няколко пъти.

Неделко се вози на мерцедес 600 с шофьор, да не навлизам в битовите му подробности и новобогаташки табиети. Нека, лошо няма. Продал е по собствено желание вестника си „Уикенд“ на Пеевски за милиони, и в момента издава други два вестника. И заяжда мен, за който добре знае (а може и да не знае), че нямам и офис, и се гнуси да седне в ръждясала 20-годишна кола като моята. Не се оплаквам. Свободата струва някои лишения, но е по-ценна от това да си имаш работа с някой Неделко.
Такива като мен са му криви.
„К’ъв е тоя, бе, я да го наклепам, да не ми се прави много на независим.“
По тая философия години наред Неделко списваше вестника си „Уикенд“ и оскърби много хора. Мнозина махнаха с ръка и се отказаха да го съдят. Сега обаче все повече го съдят. Номерът му вече не минава безболезнено.
Достатъчно е да погледне човек какви са рекламите в сайта му, за да разбере откъде идват пари при него. Достатъчно е да види и някои дописки, за да му стане ясно.

Защо този голям журналист и независим издател се е захванал с мен и със скромния ми сайт, който не е номер 1 като неговия ПИК (както той сам си го рекламира)? Какво го мъчи отвътре? Признание? Иска да му ръкопляскат? Да признаят, че е най-големият?

„На рецензента трябва да се отговаря, само ако ви обвини, че сте откраднали дузина сребърни лъжици” – така е казал Гьоте навремето. На помията на неделковци въобще не трябва да се отговаря. Те не са дори рецензенти. Но ако замълча, много наивни читатели, които само чакат рефрена „Тоя ли бе?”, ще си помислят, че нещо крия.

И Неделко има нахалството да споменава книгата ми за Борисов. Той сам поиска да я разпространява с неговия в. „Ретро” (не за без пари, разбира се). Отначало, когато дочул, че съм я подготвил за печат, звъня настоятелно и искаше той да я издава. Отказах. Издадох си я сам. И си взех парите, вместо да взема трохи от някой издател. Взех си парите от пазара, а не от разни финтове с пиари. Неделковци си мислят, че всички като тях правят.

Едно време, като издавах сп. „Менте и оригинали“, пак подобни неделковци обясняваха, че ме финансира тоя и оня, че са ми дали куфарче с пари. Не може така нещо да издава някой, без да минава през тях, без да стои някой отзад.

Тия хора се прегръщат днес с един, утре с друг, премятат палачинката все едно нищо не се е случило. Пари може да изкарат, но се лъжат, ако мислят, че ще получат уважение.

Съвет към начинаещи в професията – ако ти излезе неделковец насреща, по-добре далеч от него.