25 години по-късно младите в Китай не знаят много за събитията на „Тянанмън“
Асошиейтед прес
Роден през 1989 г., Стив Ван понякога се пита какво се е случило в родния му град Пекин през онази година. Но любопитството му към продемократичните протести и потушаването им бързо угасва. „Не съм бил част от това“, каза той. „Знам, че може да е важно, но не мога да го почувствам“.
Четвърт век след атаката, предприета на 4 юли 1989 г. от комунистическата партия срещу демонстрациите, най-голямата от които беше на площад „Тянанмън“, за повечето млади китайци онези събития са само далечна история. Управляващата партия забранява темата да се обсъжда публично, а 1989 г. не присъства в учебниците и китайските уебсайтове.
Мнозина са успели да научат нещо за потушаването на протестите от свои познати, промъквайки се през строгия контрол на Китай върху интернет или пътувайки в чужбина. Някои познават емблематичните образи на съпротивата – самотния китаец, който седи пред колоната танкове, движеща се по Булеварда на вечния мир.
Но често пъти това изобщо не интересува младите китайци. Израснали са в атмосфера на национализъм и гордост, свързани с двете десетилетия на силен икономически растеж. Вълненията, предизвикани от едно студентско движение преди 25 години, изглеждат несъществени за едно поколение, което се тревожи повече за това да си намери работа и да си купи жилище.
„На практика те не си дават труда да проявят по-задълбочен интерес“, каза Фу Кин-уа, преподавател по журналистика в Хонконгкския университет. „Дори и да научат за събитията, те вярват на правителствената версия“.
Според Роуина Хъ, автор на книгата „Тянанмънските изгнаници“, посветена на живота на протестиращите студенти след потушаването на вълненията, много китайски студенти в чужбина твърдят, че знаят доста за събитията, но в действителност знаят малко. „Други пък ще кажат: Знаехме какво се е случило, но какво от това? Това е типично“, заяви Хъ, която преподава в Харвардския университет.
На много младите китайци им е трудно да изпитат съчувствие към студентите от края на 80-те, каза тя. „Младото поколение е по-повлияно от цинизма и материализма“, посочи Хъ. „Един китайски студент веднъж ми каза: Наистина не вярвам, че те са излезли на улицата заради някакви идеали“.
Роден през юли 1989 г. в пекинска болница, недалеч от местата на кървавото потушаване на протестите, Ван е израснал, без да чуе и дума за студентското движение от родителите или от преподавателите си. За пръв път чул от приятели в колежа в Китай. „Бях доста любопитен и исках да науча какво е станало. Но не можах да открия нищо“, посочи Ван.
През 2010 г. младият мъж отива да учи в Англия, където се запознава с хонконгски студент, който му показал видеозапис от потушаването. „Помня само един млад мъж, който се опитва да спре танк“, каза Ван. Хонконгският студент „ме попита защо е трябвало да става така. Бях смаян“.
След като вече се е върнал в Пекин, Ван не смята, че студентското движение би се появило като тема в какъвто и да е разговор. „Кой би повдигнал въпроса? Нямало е причина да се говори за това“, каза Ван. „Оттогава е минало доста време и Китай повече няма да говори за това. Сега чуждите медии искат да вдигнат шум. Те раздуват негативните неща за Китай“.
В Пекинския университет, някога средище на студентските протести, „Тянанмън“ сякаш няма особено значение за днешните студенти. „Това е нещо, което вече не ни засяга“, каза Чжан Юй, който е завършил социология.
Макар някои преподаватели в Пекинския университет да са се осмелили да споделят със студентите си това, което знаят, повечето не говорят по този въпрос в учебните зали.
Чън Хаоюн, първокурсник в специалност „Въздухоплаване“, каза, че чул за пръв път за това, когато един асистент споменал въпроса в час по история.
„Не знам много. Само знам, че не може да се говори на тази тема“, заяви Чън. „Интересувам се, но училището не говори за това“. Партийният секретар на университета Чжу Шанлу предупреждава, че преподавателите трябва да внимават, когато говорят със студентите за „Тянанмън“.
„Трябва да поемеш отговорност за студентите и техните ценности. Това е като да закопчаеш първото копче. Не може да го закопчаеш накриво, защото тогава всичко тръгва накриво“, заяви той пред репортер на Асошиейтед прес, запитан дали темата е табу в кампуса.
Дори някои млади хора, които са свързани с потушаването на протестите, не знаят много за случилото се. Това важи и за Ван Цзяин – студентка в пекински колеж, чийто баща е участвал в студентското движение. „Той каза, че по онова време не е бил с всичкия си“, заяви Ван за баща й. „Мисля, че е било особено събитие в особен момент, което не може да се обсъжда сега“.
Съквартирантката й, 21-годишната Лу Цюсюан, научила за това от майка си, която по онова време била в пекинска болница, за да се грижи за баба й. Тя разказала на Лу за постоянния поток от ранени студенти. Лу твърди, че е търсила информация за случилото се, когато е била в чужбина.
„Не очаквах да е било толкова сериозно, имало е толкова много хора и толкова много наранявания. Бях потресена“, посочи Лу.
„Не знам какъв трябва да е правилният извод, щом китайското правителство не казва нищо“, каза тя. „Съжалявам, че хората от моето поколение не могат да научат за тези събития и да ги разберат в училище, и смятам, че това е променило възгледите ни за бъдещия ни живот“.
БТА