Газ: иранското изкушение
В огромната диспечерска зала в московската сграда на Газпром светещите линии, които изобразяват тръбопроводите на руската компания от северните сибирски райони до границите на ЕС, вече са угаснали. По тръбите, минаващи през Украйна, Беларус и Балтийско море не тече нито грам метан.
Страните от ЕС са решили да се откажат от руския газ заради авантюристичната политики на Владимир Путин в Украйна. Така те са сложили кръст на 40-годишно безоблачно сътрудничество, което е започнало още през 70-те години, в самия разгар на ерата на Брежнев (Леонид Илич Брежнев е начело на СССР като генерален секретар на Централния комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз (КПСС) от 1964 до смъртта си през 1982 година. След Йосиф Сталин той е най-дълго управляващият държавник на СССР – бел. прев.).
Иран, който се е завърнал на световния пазар, е дал достъп до колосалните си газови запаси, които отстъпват само на руските. Европа е получила нов източник и може спокойно да въздъхне.
Разбира се, засега всичко това е само фантастика. Въпреки украинската криза, Русия продължава да изпълнява дългосрочните договори, някои от които са сключени за срок от 25 години. Тя има обща позиция с Иран по такива чувствителни въпроси като Сирия, но ще направи всичко, за да не може иранският газ да потече към Европа и да принуди Газпром (той осигурява една четвърт от цялото европейско потребление) да намали пазарния си дял. Техеран пък не може да сложи кръст на дипломатическото, военното и икономическото сътрудничество с могъщия си северен съсед, макар че съперничеството между Персия и руската империя има корени в далечното минало.
Така или иначе Европа заплашва да удари Русия по болното място: износа на въглеводороди. А Иран мечтае да стане важен играч на енергийната сцена и при това има много дипломатично поведение.
„Ние не искаме да се конкурираме с Русия, но знаем, че потребностите на Европа от газ нарастват и желаем да получим място на този пазар“, заяви неотдавна иранският министър на промишлеността Мохамад Реза Нематзадех. Според него Иран може да стане „надежден партньор за Европа“.
Нима е случайно, че министърът е избрал да даде интервю за германския вестник „Ханделсблат“, след като 40% от потребяваното синьо гориво в Германия идва от Русия? Всички държави, които се чувстват застрашени от нарастващия апетит на Русия, са станали на крака и ръкопляскат. „Навлизането в Европа би могло да даде много на иранската енергетика“, отбеляза неотдавна министърът на отбраната на Грузия Иракли Аласания.
Иран ще замени Русия?
Ако искаме да използваме иранския газ като оръжие срещу Русия, във всички случаи първо трябва да преодолеем редица препятствия. Първото са санкциите на Запада в отговор на иранската ядрена програма. Иран и групата „5+1“ (Германия и петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН: САЩ, Русия, Китай, Франция и Великобритания) продължиха преговорите във Виена на 14 май и на теория трябва постигнат споразумение към 20 юли. Действащото в момента временно споразумение може да бъде удължено с шест месеца.
Освен това противоборстващите течения и религиозно-политическите кланове в Иран трябва да постигнат съгласие по такива чувствителни въпроси като мястото на западните петролни компании (само те имат необходимата технология за производство на втечнен природен газ).
Жестовете са твърде противоречиви. През май властите приеха с разтворени обятия представителите на 600 чуждестранни компании на 19-ия международен салон по петрола и газа в Техеран. Най-отворените членове на ръководството на страната говорят за намерение да се възобнови съвместното производството на въглеводороди. Консерваторите обаче, начело с върховния лидер, периодично охлаждат надеждите на инвеститорите. Аятолах Али Хаменей е уверен в провала на преговорите в Женева и Виена: той не веднъж е пращал „по дяволите“ Запада и е заявявал пред иранците, че трябва да се подготвят за самостоятелен добив на ресурси.
Иран да смени Русия? „Ама че глупост“, твърди един от експертите по енергетиката. Първо в самата Ислямска република потреблението на газ стабилно нараства. Както отбелязва британската компания ВР, обемите на вътрешното потребление са нараснали от 20 милиона тона петролен еквивалент през 1990 година до над 150 милиона. Тази тенденция е свързана с разширяването на сферите, в които той се използва: за по-ефективната работа на петролните сонди, като гориво и суровина за промишлеността, като автомобилно гориво, за производството на електроенергия, за отопление на жилищата на 80 милиона иранци (…). А да не говорим за огромните загуби. Днес страната не е в състояние да развива добива на ресурси и изнася в Турция 40 пъти по-малко газ, отколкото Русия в Европа. Нещо повече, Иран дори купува периодично синьо гориво от Туркменистан.
„Европа внася 150 милиарда кубични метра руски газ годишно“, посочва директорът на Total по газа и електроенергията Филип Саке. „Да се откажеш от такива обеми просто е невъзможно. А смяната на източниците ще означава увеличение на загубите с 20-30%, защото тя ще изисква изграждането на скъпоструваща инфраструктура, а в същото време газопроводите от Русия вече отдавна са се изплатили. Този вариант би бил непечеливш и за Европа, и за Русия.
Бъдещето на иранския износ
Освен това експертите силно се съмняват, че Иран ще успее в кратки срокове да стане голям износител на газ. „За строителството на алтернативна инфраструктура ще бъде необходимо време“, допълва Саке. „Катар започна да изпълнява на практика този курс през 2001 година, но производството на втечнен природен газ истински тръгна нагоре едва през 2010-2011 година и това му позволи да достигне експортни обеми от 70 милиарда кубични метра. Катарците успяха бързо да постигнат резултати, само защото бяха сплотени около емира си, имаха пари и задействаха големи западни компании.
При иранците нещата стоят съвсем другояче. Те и досега не могат да решат дали да предпочетат тръбопроводите или заводите за производство на втечнен природен газ при съвместната експлоатация с Катар на находището Южен Парс. Постигнатото от емирството през последните 10 години в областта на втечнения природен газ предизвиква у тях голямо раздразнение. Още повече, че катарците, без да искат, вероятно добиват и част от газа, който се пада на Иран!
Освен това европейците не бива да си мислят, че иранците ще бъдат по-сговорчиви от руснаците в петролния сектор и че ще бъдат по-податливи в бизнеса. В края на април Националната иранска петролна компания без колебания анулира споразумение за 2,5 милиарда долара с китайската CNPC, която трябваше да разработва находища в Азадеган. Властите в Техеран направили сметка, че дейностите са се забавили прекалено много и не се изплашиха да изразят недоволство от китайските съюзници.
„Дали климатът на доверие в Иран е достатъчно силен, за да могат компаниите да влагат в страната десетки милиарди евро?“, пита ръководител на европейска компания, който предпочита да запази анонимност. Засега не се очертава отговор. Става дума по-скоро не за геополитическата обстановка, а за вида петролно-газови договори (те означават слаба възвращаемост), който Техеран се опитва да натрапи на западните компании. Споразумения от подобен характер не позволяват на западните компании да включат иранските въглеводороди в списъка на достъпните за тях резерви, а това се отразява (зле – бел. ред.) на стойността на акциите им. Както пише в. „Петрол е газ араб“, Иран работи по по-справедливи контракти. „Формулировките се насочват в правилна посока, но засега не се вижда нищо конкретно“, отбелязва Филип Саке. Техеран трябва да представи новия вариант в средата на ноември.
В Total са убедени, че Иран не е в състояние да доставя на Европа над 20 милиарда кубични метра газ годишно в обозримо бъдеще. А това е седем пъти по-малко в сравнение със сегашните обеми на руските доставки. И невъобразимо далече от обещаните от иранския министър на петрола Биджан Намдар Зангане 90 милиарда кубични метра. Това означава, че за намаляване на зависимостта от Русия (а в страни като Франция, Испания и Великобритания тя не може да бъде определена по никакъв начин като значителна) ще трябва да се търсят други източници.
80 % зависимост към 2035 година
Във Вашингтон мнозина конгресмени се опитват да насочат американското оръжие – шистовия газ – срещу Русия. При все това първите (и твърде скромни) пратки втечнен природен газ ще стигнат в Европа в най-добрия случай след две три години. А от Източна Африка газът ще пристигне едва след 10-15 години. ЕС ще трябва „да се конкурира с азиатските страни, които са готови да купуват енергийната си сигурност на висока цена“, посочва бившият шеф на Международната агенция за енергията Клод Мандил. На пазара на втечнен природен газ няма място за чувства.
След аварията на АЕЦ „Фукушима“ и спирането на 54 реактора Япония бе принудена да купува газ на висока цена, а това доведе до вдигане общо на цените. Сега в Азия синьото гориво струва с 50% по-скъпо, отколкото в Европа. Такава е цената на сигурността на доставките. Ако на Европа й е необходимо това гориво, то тя трябва да започне още сега да купува: само така Старият континент може да привлече на своя страна компаниите, които влагат средства в тези проекти, а те са гладни за капитали. Total и руската Новатек вече успяха да продадат над две трети от обемите на производството на бъдещия завод за втечнен природен газ в Ямал, макар че самият той ще заработи едва през 2017 година.
През 2035 година зависимостта на Европа може да достигне прага от 80%, а обемите на вноса да бъдат 450 милиарда кубични метра. Редица наблюдатели отбелязват, че очевидно европейското ръководство е решило да намали ролята на Русия в бъдещите доставки и да я накара да приеме правилата на отворения пазар. Този процес ще бъде постепенен и бавен. Специалистите са убедени, че Европа ще може да подобри положението си не чрез отказа от руските доставки, а чрез повишаването на енергийната ефективност, развитието на други източници и диверсифицирането на вноса. В тази игра Иран може да бъде само един от редицата други варианти.
В диспечерския център на Газпром, където ръководството на компанията обича да води гости, за да им показва силата си, лампичките отново светят и описват диаграми. В скоро време ще заработи нов енергиен коридор. На 21 май Москва и Пекин подписаха споразумението на века за доставката на над 1,1 трилиона кубични метра газ за срок от 30 година на стойност 400 милиарда долара.
БТА