„Stallion” или когато пилчари почнат да правят вино…

Българското вино на избата "Анжелус Естейтс" достигна световен връх и увисна в неизвестност

Александър Канев преди две години, с някои от вината на избата, когато още нямаха толкова медали. Вдясно на преден план е виното „Голд стелиън“, което има голям златен медал от Брюксел (между 96 и 100 точки). До него е „Стелиън класик“, което има златен медал от Сан Франциско, Брюксел и Лондон. Снимка: Иван Бакалов

В България за една или друга напитка понякога се чува изразът „Абе, развалиха го”. Ценителите пият някое хубаво вино и след време откриват, че вече не е същото.
Такива асоциации предизвиква историята с виното „Stallion” на винарна „Анжелус Естейтс” (Angelos Estates).
То достигна световен връх неотдавна, недостиган от българско вино, като получи Grand Gold Medal на един от най престижните световни конкурси в Брюксел – Le Concours Mondial De Bruxelles 2014. Това означава, че е оценено между 95 и 100 точки, каквото не се е случвало с българско вино там.
Вината Stallion само за 3 години са взели общо още 10 златни и 7 сребърни медала от изключително конкурентните конкурси International Wine Challenge в Лондон, Decanter World Wine Awards и San Francisco International Wine Competition, също и един златен медал от Сан Франциско за етикет. Имат и 3 златни медала от българския конкурс „Винария”.
Историята е необичайна. Да постигнеш за толкова кратък срок толкова високо международно признание, да създадеш в български условия висококачествено вино с марка, престиж, стил, е постижение.

Кой е майсторът?
Казва се Александър Канев, мъж прехвърлил 40-те, завършил винарство в Швейцария и после отишъл да стажува в Бордо, без намерение да се връща у нас. Канев със сигурност щеше да прави вина някъде по света, ако един лондонски банкер и граф Фон Найперг, който има 6 винарни в Бордо, не бяха направили винарна в България – „Беса вали уайнъри”, която произвежда друго престижно вино – „Енира”. Чужденците попаднали на Канев и му предложили да работи за тях от самото начало. И той 9 години е бил изпълнителен директор на винарната край с. Огняново до Пазарджик. Участвал е в създаването на виното „Енира”, като се почне от засаждането на лозички, до последователното пускане на пазара на няколко вида вина с тази марка.
И след 9 успешни години Канев решава да започне отначало и да създаде сам марка и престижно вино. Става съдружник с братя Ангелови, известни като царете на пилетата в България (фирма „Градус”). Самият Канев е споделял, че са му предложили да направят заедно винарска изба и той от амбицията да създаде сам нещо ново приел предизвикателството. Така се родила винарната „Анжелус естейтс” недалеч от Кортен. Канев привлякъл за архитект един от създателите на „Беса вали”. Във винарските среди е известно, че сам е подбирал лозята, сортовете, които ще засаждат, техниката, сам е измислил името „Stallion” (от англ. – жребец) – близо до лозята е язовир Жребчево и оттам му дошла идеята, както сам казва в интервюта. Дори етикетите на вината са по идея на Канев, възложени от него на признатия майстор на етикетите, художника Йордан Желев. Канев буквално се е сраснал с избата, лозята, треперил на първата реколта 2009 г., на следващата, по-следващата… И медалите започнали да идват.

Виното е купаж от сортовете мерло, каберне совиньон, каберне фран, сира – т. нар. бордо бленд. Избата има капацитет 500 000 бутилки годишно, но става дума за вино от по-висок ценови клас. Различните вина Stallion в „Метро” са на цени от 12 до 32 лв. бутилката. Който разбира от този бизнес, знае, че като постигнеш престижна марка и търсено вино, такава винарна става като златна мина.
И точно когато Gold Stallion 2011 (лимитирана серия, подбрано от най-добрите бъчви) през април тази година стигна световен връх за българско вино в Брюксел , се случи нещо необичайно. Дойде новината, че Канев напуска „Анжелус естейтс” и виното, с което се гордее като създател, и което едва сега почва да придобива известност.
Във винарски сайт излезе кратко интервю с него, в което той обяснява, че има нови планове, търси предизвикателства, проекти. Нещо подобно е написал и в станицата си във Фейсбук – мисията му в „Анжелус естейтс” приключила, разделя се с фамилия Ангелови.
По всичко личи, че има някаква разправия. Случката предизвиква интерес сред ценителите – съдбата на толкова успешно вино ги вълнува. Престижни ресторанти, които са включили виното в листите си се чудят дали занапред да го купуват.

Александър Канев в избата на „Анжелус Естейтс“ преди две години. Снимка: Иван Бакалов

Александър Канев отказа коментар пред пишещия тези редове, само отбеляза, че каквото е имал да каже, го е казал в краткото интервю за винарския сайт.

Но в този бранш всичко се знае, има достатъчно източници, от които може да се изясни картинката. Братя Ангелови очевидно се канят да правят голям алъш вериш, като с бройлери, защото са купили 100 тона вина от по нисък клас от две големи изби в югоизточна България, край Карнобат. Намерението очевидно не е да си ги пият сами. Сигурно ще се появят на пазара като по-евтини вина с марката „Анжелус естейтс”. А може би и с марката „Stallion”? Значи, правиш престижна марка, която събира медали, после…? Така се прави и по света, ама не съвсем…
Сега е любопитно пилешките крале (за които може да се напише цяла отделна тема какви премеждия имат с европейски програми, ОЛАФ и любопитни съдружия) как ще управляват винарска изба и какво вино ще продават. То не може да се скрие.

Засега за шеф на избата е сложена дъщерята на Иван Ангелов, който е недостъпен за разговор. А дъщерята не отговори какви са причините да напусне Кънев и какво ще е бъдещето на виното „Stallion”. Препрати към търговската представителка в София да отговори. Тя обясни, че напускането на Канев е по решение на собствениците – той и братя Ангелови, защото имали различни виждания, разделили се приятелски. Каза още, че избата се кани да пусне и нови вина в по-нисък ценови клас, може би оттам идвали разногласията. А направеното досега щели да го задържат на ниво, защото двамата оперативни технолози били същите (бел. ред. – по-късно проверка показа, че хората от екипа на Канев напускат).

Историята поставя въпроса кое е най-стойностно във винарството – лозята, техниката или майсторът? Например в „Домейн Бойар” има трима енолози – Димитър Панов, Капка Георгиева и Владимир Влъчков, които заедно струват много повече от цялата многомилионна техника на компанията. Но там очевидно тяхната дума се слуша и някой ги цени.

„Stallion” реколта 2011 г., която е обрала най-много медали, ще се превърне в колекционерска рядкост. Защото от реколта 2013 нататък не се знае. Ще видим.
Със сигурност виното не е бройлер.

Виното
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.