„Хвани единия, удари другия!” или българският резултат от европейските избори

Аспарух Панов

Никога през последните 25 години България не е изглеждала толкова жалка,  нестабилна, безпомощна и дезориентирана, колкото днес, непосредствено след майските избори за европейски парламент. Тя просто излъчва нарастваща политическа неадекватност, както във вътрешнополитически, така и външнополитически план. Особено опасна от стратегическа гледна точка е размитата бисексуална позиция на страната ни между Москва и Брюксел, напълно недопустима за държава, не само членка на НАТО и ЕС, но и тяхна източна граница.

Какво ли не се изписа и изговори през последните дни за европейските избори, сякаш след 25 май е настъпила някаква радикална и забележителна политическа метаморфоза. А в изборните резултати нямаше абсолютно нищо неочаквано. Както нямаше и нищо изненадващо и оптимистично в цялостното ни политическо безвремие през изминалите пет години след предишните европейски избори.

Още от началото на управлението на ГЕРБ през 2009 г., виждахме как с всеки изминат ден методично и необратимо се рушат принципите на институционалната демокрация. И това продължаваше месец след месец, година след година, продължава със същия успех и след изборите през 2013 г. Оказва се, че е без значение кой от триото ГЕРБ, БСП и ДПС е формално на власт и кой в опозиция. Може да се променя политическата лексика, но не и порочните политически практики. Продължава да намалява значението на парламента, неспособен и несклонен да води ефикасни политически дебати и да контролира действията на правителството, а съдебните институции на практика продължават да не са в състояние да изпълняват надзорната си функция по гарантиране на върховенството на закона.

Ако говорим за наистина „знакови“ клиентелистки политически партии, това са точно БСП, ДПС и ГЕРБ. Техните политически и икономически програми за развитие на обществото са само формални, а единствената им цел е достъп до властови ресурс. Нещо повече, раздаването на обществени длъжности и направляването на обществени средства към собствените им политически и икономически поддръжници е основната характеристика на дейността им. На това се крепи политическата им стабилност и постоянната им (относително) висока електорална подкрепа.

На този фон много странни и според мен безмислени изглеждат опитите за преекспониране на загубата на БСП и победата на ГЕРБ, както и за екстраполиране на техните изборни резултати към предстоящи вътрешнополитически избори. Едва ли може да има съмнение, че с получените  на 25 май гласове (10% от гласовете на всички избиратели), претенциите на Бойко Борисов да бъде „големият победител” и да модерира политическите процеси в страната са мегаломански или най-малкото напълно сюрреалистични. Дори и една нова гладна стачка на „канонизирания” Едвин Сугарев няма да може да му помогне.  …

Колкото до резултатите на БСП и ДПС и техните „закачливи” диалози на скарана семейна двойка, за да ги оценим и коментираме „по достойнство”, трябва да се поразровим в историята на прехода. Изпепеляващата взаимна любов между БСП и ДПС има двадесетгодишна история и датира още от правителството на Любен Беров (1993-1994). Като политическа конфигурация и организация на парламентарната му подкрепа, това правителство бе еталон за „демокрация менте”. То дойде на власт с мандата на ДПС, бе избрано основно с гласовете на БСП, а декларираше през цялото време на манадата си, че изпълнява програмата на СДС.

Заедно с неговото създаване, в парламента се формира т.н. „динамично” мнозинство, наречено по-късно „тематична коалиция”, каквито днес съществуват във всеки фрагментиран общински съвети и де факто подменят с лекота изборните резултати. За по-малко от две години, правителството на Беров оцеля при шест вота на недоверие  и на края само подаде оставка без никой да му я иска и се оттегли от властта. Днес, 20 години по-късно, е напълно ясно, че по много критерии правителствата на Орешарски и на Беров са „като две капки вода”.

Ако има някаква разлика, то тя е в днешната много по-задълбочена връзка между двамата партньори. След 2005 г. БСП и ДПС са едно монолитно политическо цяло, въпреки формалната си регистрация като отделни партии и то от различни политически семейства. Помните ли по какъв инфарктен начин се състави правителството през 2005г.? Тогава съществуваше възможността за създаването на две големи коалиции – дясноцентристка (НДСВ, ДПС, СДС, ДСБ и БНС) със 140 места в парламента и лявоцентристка (БСП, НДСВ и ДПС) с мнозинство от 169 депутати.

От политическа гледна точка дясната коалиция бе определено по-добрия вариант за страната. Освен всичко друго тя щеше да бъде с мандат на НДСВ и Симеон Сакскобургготски можеше да бъде отново премиер. Но за съжаление тя бе невъзможна. И вината не бе в НДСВ, а в ДПС. Доган вече се беше закопчал предварително, демонстративно и показно с БСП. Скачени съдове, които никой не може да ги разкачи вече десет години.

Поне за мен, резултатите от европейските избори показват само едно – че монолитният политически субект БСП-ДПС с 8 мандата в ЕП е спечелил изборите срещу ГЕРБ и Реформаторския блок, които имат 7 мандата. Да не говорим, че в критичен момент е много по-вероятно точно този субект, а не ГЕРБ да получи подкрепата на „България без цензура”. Така че всички хипотези за драматичен разрив между БСП и ДПС са не само пресилени, те просто са нереалистични и са част от циничната и безскрупулна вълна на елементарно популистко дърдорене, което залива публичното пространство след европейските избори.

Скачените съдове затова са създадени, за да може течността на финансовите ресурси свободно да преминава от единия съд в другия, като нивата се изравняват. За общия политическия резултат няма никакво значение дали БСП има 5 мандата, а ДПС – 3 или са 4 на 4. Важна е общата им бройка и общите им интереси като цяло. Ако има „депесарски шутове”, те не са и никога няма да бъдат предназначени за БСП. Те бяха вече раздадени на СДС и НДСВ и то, както виждаме, изключително успешно…

Затова, когато анализираме резултатите от европейските избори и жадуваме за предсрочни парламентарни избори, трябва да сме наясно, че бърза промяна просто не може да има. Дори и още утре да бъде въведено задължителното гласуване, нито замърсената политическа среда ще стане „екологично чиста”, нито клиентелистките „ценности” на основните политически играчи ще бъдат променени.  Колкото и да е тъжно, доминиращата електорална позиция на триото „ГЕРБ, БСП и ДПС” е осигурена за години напред. За запазване и легитимиране на статуквото значителен принос ще има и партията на Николай Бареков, която генетично произхожда от същото котило.

Вече е ясно, че ни очакват бързи парламентарни избори. Може би съм прекалено черноглед, но кой ще бъде мандатоносителят на следващото правителство, ГЕРБ, БСП, ДПС или „България без цензура” и как ще се конфигурира парламентарното мнозинство няма да има никакво фундаментално значение. Както и до сега, важни части от политическия процес ще продължават да се превръщат в задкулисни игри, бартерни сделки с влияние и търговия с власт.

Може ли някой да си представи, че точно тези три партии, заедно или поотделно, са в състояние да направят обществените поръчки и назначенията на високи постове по-прозрачни и почтени, че далаверите около изграждането на стратегически държавни обекти и двойните стандарти в отношението на държавата към бизнеса ще бъдат прекратени с един замах. Аз дълбоко се съмнявам. Нещо повече, готов съм да се обзаложа, че дефицитите по отношение на върховенството на закона, плачевното състояние на свободата на медиите и повсеместната корупция ще продължават да влияят още дълго време при цялостния процес на взимане на решения в държавата.

И все пак в новия парламент, за разлика от сегашния, ще има и нещо позитивно. Това ще бъде скромната парламентарна група от двайсетина депутати на симпатягите от Реформаторския блок, Бог да ги поживи. Те ще се правят както обикновено на велики, ще легитимират политически новия парламент и бодро ще пеят песничката „Малко цвете съм в полето, аз съм синият синчец.”

А вечер на чаша вино в кръчмата ще „спорят със неверници”, че те са свалили правителството на Орешарски и че произхождат от мощните движения на прехода СДС и НДСВ, които са вкарали България в НАТО и ЕС. Ще разказват вълшебната приказка от „Хиляда и една нощ”, как СДС през април 1997г. е спечелил 2 223 371 гласа и 137 мандата в парламента, а НДСВ през юни 2001г. е спечелил 1 952 513 гласа и 120 мандата, но няма кой да им повярва. …

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.