Ердоган прилага диктатура на исляма
Голямата изборна победа на премиера Реджеп Тайип Ердоган миналата неделя променя изцяло декора в Турция. (На 1 юни в няколко турски градове се състояха избори за местни органи на властта – бел. ред.)
Ислямският премиер вярва, че народът е дал отговор на всички, оспорващи неговата личност във и извън партията му. А самият факт, че Ердоган избра да произнесе победоносната си реч, заобиколен от съпругата и децата си е сигнал, че управлението на страната занапред ще бъде…семейно дело.
Поставяйки до себе си своя син Билял, който за една нощ стана милионер, Ердоган изглежда му е предал и тази приемственост.
И тъй като цифрите са неноспорими, никой не може да подложи на съмнение, че триумфът на ислямистите е лично дело на Ердоган. Той буквално обиколи всички райони на страната, бореше се със зъби и нокти за тази изборна победа, конфронтира се с американците и имама Фетхуллах Гюлен, който може би е по-големият губещ и от турската опозиция на този вот.
Но за да бъдем коректни и да уважим фактите и истината, трябва да кажем – кой друг ръководител, където и да било, забъркал се в скандали и далавери, спрял обожаваните от младите социални мрежи, прогонил съдии, прокурори и военни, в крайна сметка не би загубил избори.
Никой. Само Ердоган би могъл да излезе тримфуращ победител след предизборна кампания, изпъстрена със скандали, корупция и удари под кръста.
Реджеп Тайип Ердоган обаче няма да прости на воювалите срещу него. Ако те сами не напуснат страната – той вече ги предупреди – ще ги прати в затвора.
Победата го е „опиянила“. Той ще бъде безмилостен на всички нива и ще наложи в страната, бързо и ефикасно, диктутура на исляма, за която премиерът на Турция бленува още от затвора, където бе пратен от генералите преди 18 години.
Ердоган доказа, че помни, той не прощава и не променя позициите си, за да бъде харесван на чужденците.
Него го интересува само обикновеният ислямски гласоподавател и за него мисли, когато управлява. Именно той направлява неговите стъпки. На него Елдоган залага, за да наложи ислямския дневен ред на своето управление.
Ердоган ще бъде жесток не само в собствената си страна, но и извън нея. Той ще продължи конфронтацията с Израел. В първата си реч дори след изборната победа турският министър-председател се спря на Палестина.
Той показа, че е решен да започне „свещена война“ срещу генералите, да укрепи връзките на Турция с Иран, който контролира с помощта на тайните служби, и няма да отстъпи нито крачка назад по проблема за Кипър и споровете с Гърция за Егейско море.
Турският премиер даде сигнал, че всяко действие по отношение на изключителната икономическа зона на Кипър и Гърция ще бъде възприето от него като повод за война. Новият Ердоган ще бъде по-жесток и спрямо своите врагове вътре и извън страната.
Той не скри плановете си, нито факта, че вотът на народа е оневинил него, семейството му и близкото му обкръжение.
Разбира се, политическите сблъсъци няма да спрат, а неговите опоненти ще продължат да оспорват действията му и да искат да остави на мира правосъдието да си гледа делата за скандалите и корупцията в страната.
Ердоган е твърдо убеден, че народният вот е оневинил неговата корумпирана „система“. Но дали все пак ще остави съдии и прокурори да си вършат работа без външна намеса? Отговорът на този въпрос ще е знак за това накъде ислямиският премиер води Турция.
БТА