Битка в Украйна за контрол на границата с Русия
Алиса де Карбонел
Ройтерс
Украинските граничари стоят мрачни и нервни на отдалечения граничен контролно-пропускателен пункт в Мариновка на границата с Русия, опасявайки от нападение от проруски сепаратисти всеки момент. Миналата седмица те отблъснаха нападение от около 150 бунтовници, стремящи се към контрол над пътища за доставки от Русия за вкарване на оръжия и друго военно оборудване. Бунтовниците изоставили два бронетранспортьора, надупчени от картечен огън. Уморен граничар с камуфлажна тениска и шапка с украинската национална емблема заяви, че се бои от най-лошото, ако властите в Киев не изпратят помощ.
„Казаха ни да очакваме подкрепления. Надяваме се скоро да пристигнат. Те (сепаратистките бунтовници) ни обикаляха, стреляйки в продължение на четири-пет часа“, каза граничарят, представил се като Вадим. Неизбухнала противотанкова граната лежи в тревата на около 200 метра от ГКПП-то. Не всички граничари са оказали такава съпротива. Изправени пред по-многоброен и по-добре въоръжен противник, те изоставиха едно ГКПП след друго в седмицата, след като бунтовниците превзеха управлението на граничната служба в Луганск, главния град на областта.
В гневно писмо до министъра на отбраната безсилните граничари от Луганск написаха: „Ние, включително осем от нас, които са ранени от куршуми и гранати, искрено очаквахме помощ от вас, но тя така и не дойде.“ Някои от бунтовническите бойци, които се надяват да присъединят територии от рускоезичната Източна Украйна към Русия, казват, че вече могат да се придвижват безнаказано през границата. „Трябват ни оръжия, трябва ни продоволствие от Русия“, каза уморен бунтовник, който пуши силни цигари в кафене в град Донецк. Той поиска да не бъде идентифициран, защото се страхува от наказание, ако неговата страна изгуби конфликта.
Неспособността на Украйна да охранява части от собствената си граница показва военните слабости, с които трябва да се справи президентът Петро Порошенко в опита си да сложи край на въстанието, започнало, след като проруският му предшественик бе свален през февруари. Обещанието му да върне Крим, който бе анексиран от Русия през март, го скарва с президента Владимир Путин. Това затруднява разговорите с Москва за запълване на властовия вакуум на границата, където според Киев Русия безпрепятствено пуска бунтовници.
„Границата не може да се затвори за един ден, а без това да стане антитерористичната операция (срещу сепаратистите) може да трае вечно“, написа украинският военен експерт Дмитрий Тимчук във Фейсбук страницата си. Оставащите под контрола на Украйна ГКПП-та, изградени за митнически контрол, не за водене на война, лежат по външния край на територия, покрита от сепаратистки пътни контролни пунктове, която навлиза в Русия. В отдалеченото ГКПП Червонопартизанск, което е в ръцете на сепаратистите, бунтовниците дават знак за преминаване на редовно появяващите се коли. Един от тях, с традиционен казашки калпак, представил се като Александър, каза, че тамошните граничари са напуснали в дълга автоколона заедно със семействата и оръжията си.
„Пуснахме ги да си тръгнат с оръжията си, за да избегнем сражение. Тъй като бяха в по-слаба позиция, щеше да се наложи да ги убием“, каза той с широка усмивка, в която проблясва златен зъб. Това може да не е празна заплаха. Петима от бунтовниците са миньори на средна възраст, но всички са били в армията, включително и ветерани от съветската война в Афганистан (1979-1989 г.).
„Не съм държал автомат от 21 години, но това не се забравя“, каза 41-годишният Владимир, който казва, че се е бил и в балканските войни през 90-те години. При появата на колона от пет минибуса по неравния път към границата, те реагират мигновено и бързо подготвят противотанков гранатомет и тежка картечница. Минибусите са пълни с жени и деца, които бягат в Русия заради насилието. Мъжете се отпускат и се перчат пред усмивките и виковете на благодарност от преминаващите бусове.
По на север, в Изварине, едно от малкото ГКПП-та, на които все още се подпечатват паспорти по 100-километровата граница между Донбаския регион и Русия, дълга опашка от коли бавно се придвижва по напечения от слънцето асфалт. Въпреки че правителствените сили затягат обръча около някои бунтовнически крепости в Източна Украйна като град Славянск, сепаратистите изглежда в голяма степен контролират границите на най-източната Луганска област. Единствените видими признаци на военно настъпление са въздушните удари, но те не са подкрепени от от координирано сухопътно присъствие.
В един инцидент в Луганск, за който двата лагера се обвиняват взаимно, осем души са били убити при ракетен удар, който отвори голяма пролука в окупирана от бунтовниците сграда на областната администрация. В друга сепаратистка база в гора извън половинмилионния град следи от шрапнели по развалините на лагера изглежда идват от ракети въздух-земя съветско производство. Насилието подхранва гняв срещу Киев. Мнозина възприемат военната кампания като груба и непохватна реакция на бунта срещу прозападните власти, които дойдоха на власт след свалянето на президента Виктор Янукович.
„Това е малка област. Не мисля, че можем да сме независима държава, не е реалистично. Но действията на Киев са толкова противни, че не знам кой ще преговаря с тях“, каза 42-годишният Михаил, жител в овехтял блок, от който бунтовниците нападнаха областната сграда на граничната служба в Луганск. Свидетели съобщиха, че са видели руски военни камиони „Камаз“ да проникват през ГКПП-та в Украйна. Дори преди бунтовниците да бяха поели контрола на каквито и да било ГКПП-та, някои селяни отиваха и се връщаха от Русия по заобиколни малко известни пътеки.
Москва и сепаратистите обаче отричат обвиненията, че Русия допуска оръжия и бойци доброволци в Украйна. Сепаратистът Валерий Болотов, самопровъзгласил се за губернатор на „Луганската народна република“, заяви, че хората му имат предостатъчно оръжия, взети от украински военни бази и полицейски участъци. „Допълваме арсенала си. Имаме средствата да се бием срещу танкове, бойни самолети и личен състав“, каза той.
БТА