Защо се скараха Цветан Василев и Делян Пеевски
Пеевски, който няма опит и е получавал пари наготово по схеми, е завлякъл КТБ със сбъркан бизнесмодел
Падналото изневиделица, и без конкретна причина, правителство, и последвалите репресии срещу Цветан Василев, извадиха на показ нещо, което огромното мнозинство от обществото изобщо не очакваше. Как и защо двамата близки съдружници изведнъж се скараха, та дори не просто се скараха, но и цялата държава се тресе около тях?
Макар и за автора на тази статия случилото се да е изненада в чисто тактически план, от стратегическа гледна точка, всичко това беше неизбежно. И беше предвидено. Все някога щеше да стане. По една много проста причина – същата, която разсипа и цялата икономика по време на прехода – икономическа власт в ръцете на некадърници.
Казано накратко – „успелият млад мъж“ Делян Пеевски е абсолютно недоразумение като „бизнесмен“, и поради тези си качества
очевидно е завлякъл Василев с пари
Този модел за правене на бизнес е „дай едни пари, да правим едни страшни неща, и после ще имаме огромни печалби“. Съответно – банкерът Василев осигурява тези пари, и Пеевски получава лесен ресурс, с който да се развихри. По принцип човек с лесни пари много рядко може да направи успешен бизнес само по силата на самите пари. За бизнеса се искат конкретни бизнес и предприемачески умения, който много малко хора имат. Тези хора обикновено се справят и без толкова много пари. Концепцията да се прави бизнес, на база на големи готови пари, всъщност е погрешна. Не парите правят пари, а уменията да боравиш с пари правят пари.
Та да се върнем на Пеевски. Този субект няма никакъв жизнен опит. Той буквално от 20 годишен е поливан щедро от живота и не се е сблъсквал с никакви трудности. Уреден по политическа линия на всяка възможна своя служба, той е натрупал предимно опит да получава лесни пари – от бордове, постове, схеми и пр. Пеевски няма реален стаж дори като следовател, т.е. той дори не е „ченге“, което да разбира за какво иде реч.
Та този субект очевидно се оказа основен усвоител на парите на Корпоративна банка в нейната икономическа експанзия. Давай едни пари, правим бизнеси, разрастваме се. Печалбата – тя задължително трябва да дойде от само себе си.
Така в последните години групировката около Корпоративна банка доста се разрасна. Всъщност дори това разрастване, само по себе си, изглежда съмнително. Сякаш банката много бързо дебелее.
Засмукват се много и различни бизнеси на едно място,
което е доста нелогичен бизнес модел. Не може един център да има познанието да управлява толкова различни бизнеси. А БИЗНЕСИТЕ ТРЯБВА ДА СЕ УПРАВЛЯВАТ. ТЕ НЕ СЕ УПРАВЛЯВАТ САМИ.
Очевидно ключов играч в това разрастване, вземащ решения, е бил именно Делян Пеевски. Т.е. решения са вземани от некадърник.
Пълен поглед върху тази империя имат само собствениците. Но някои елементи са видими и от тях можем да съдим за глупостта. Например инвестицията в огромна частна телевизия е една от най-великите глупости, които могат да се измислят. Реалният рекламен пазар в България е много малък, и е в криза. Всички медии, зависещи от рекламата, буквално се гърчат. Много рекламни агенции фалираха и закриха. Дори едри западни инвеститори – като собственика на бТВ, се оттеглиха. Нова ТВ беше продадена. И на този фон, Цветан Василев и Делян Пеевски създадоха най-скъпата телевизия в България. Сложиха Бареков за директор, привлякоха най-добрите водещи и репортери, раздадоха щедро заплати, изобщо – шоуто да върви. Факт е, че ТВ7 постигна добра аудитория и стана голяма медия. Зае пазарен дял. НО НЕ ДОНЕСЕ ПАРИ. Цялата тази инвестиция е една огромна загуба. Поддържа се изключително скъп проект, който просто няма как да се изплати, на база на българския рекламен пазар.
Със сигурност в началото не това е била идеята на ТВ7. Цветан Василев, а и самият Пеевски, едва ли са замисляли проект, който единствено ще консумира пари.
Друга видима и сравнително глупава инвестиция на групировката е покупката на „Виваком“. Този телеком оператор беше на огромна загуба още преди да го купят. Причините са обективни – народът масово мина на мобилни телефони, където огромният пазарен дял се държи от МТел. Фиксираната телефония, където „Виваком“ има надмощие, стана втори приоритет, със свиващ се пазар и намаляващи приходи. Паралелно с това услугите започнаха да стават комбинирани – предлагане на кабелна телевизия и Интернет. Но това е бизнес, който е много различен от телефонията, и изисква отделни инвестиции и умения. МТел – по доста скъп начин, купи експертизата от 2 установени доставчика – СпектърНет и Мегалан. Виваком гради всичко сама. Не е невъзможно, но също е скъпо.
Много съмнително е дори дали в момента Виваком вече е на плюс. Нищо кардинално не се е сменило в бизнеса. Единственият резултат от експанзията на Виваком, беше че паднаха цените за потребителите. Това е добре, но за потребителите. Не за Виваком.
Трета доста
съмнителна инвестиция беше „Булгартабак“
Привидно това няма как да е губещ бизнес. Все пак народът пуши като „комин“. Но въпросът е дали е толкова печеливш, колкото трябва. Очевидно не. От една страна, конкуренцията се засилва. От друга – има огромна контрабанда, която ощетява големите производители. Заради високите акцизи, съществува сив сектор. Възможно е неформално и „Булгартабак“ да участва в подобни схеми, но по принцип това е трудно за по-голяма компания. Това е бизнес на дребно. И от трета страна, „Булгартабак“ се ползва за политически цели – да се изкупува когато и както трябва тютюнът на избирателите на ДПС. Подобен субект неизбежно търпи загуби от тези фактори.
Това всичко е видимата част от империята на Пеевски и Василев. Със сигурност има и невидима. Но тези примери сочат, че много пари са вложени в бизнеси, които имат съмнителна възвращаемост. Доколкото парите все пак някога трябва да се върнат (иначе банката ще фалира), логично на някакъв етап започват проблемите.
Твърде вероятно е точно това да наблюдаваме. Банката на Василев започва да си чака парите от Пеевски. Дори да не иска да ги чака, чисто финансовите и резултати го изискват. Така Пеевски трябва да намери пари. Но ТВ7 не носи пари. Виваком едва ли носи пари. Булгартабак носи, но дали е достатъчно не е ясно. Ако това е извадка на всичко останало, то едва ли Корпоративна банка може да си събере достатъчен дял от кредитите. И тогава започват проблемите – обезпечения, съдии-изпълнители, оставка на правителството, обиски у партньора. Т.е. решаване на проблемите чрез небизнес средства.
Интересен въпрос е защо Василев, който очевидно е успял като банкер, доколкото е такъв от преди да срещне Пеевски, е решил да възложи толкова много на самия Пеевски. Как така стана, че едно младо момче
завлече толкова пари от едно „старо куче“?
Най-вероятната причина е опитът на една малка банка да стане голяма и голям играч. Корпоративна банка не е от големите на пазара, никога не е била, и никога не би могла да измести динозаври като Уникредит, ПИБ, Пощенска, ДСК. Или поне не би могла да ги измести, разчитайки на вътрешно развитие. Вероятно Цветан Василев се е изкушил от това да стане голям чрез политическа поддръжка. Решил е да расте в бизнеса, като инвестира в политиката. Така Пеевски се е оказал интересен, по силата на връзките си в ДПС. Факт е, че КТБ получи държавна подкрепа чрез парите на държавните предприятия в нея. Това не е малко. Макар вече тези пари да не са чак толкова много, наличието им там за определено време изигра рекламен ефект. Многото говорене за КТБ накара много хора изобщо да научат за нея. А възприемането и като банка на властта, която очевидно няма как да фалира, комбинирано със странно високи лихви, които предлагаше по депозитите, привлече много друг ресурс. Много високите лихви могат да уплашат вложителите. Но не и ако се говори за банката на властта.
Проблемът е, че всички тези пари не са на банката. Те са на вложителите. И не могат просто да се присвоят. Могат да се инвестират, но трябва и да се върнат. Ето това вече е проблемът.
Казано накратко – прекомерното наливане на пари в лице със съмнителни бизнес качества, закономерно доведе до загуба на парите. Сега се обират остатъците от всички тия инвестиции, за да се миминимизират загубите. Доколкото страна по казуса е лице с големи политически връзки и позиции в репресивните органи, нормално виждаме и въвличане на държавата в спора.
Защо обаче държавата е стигнало до това жалко състояние правителството да пада, заради спор между едри риби в бизнеса, това е съвсем отделен въпрос…
От сайта на автора – komentari.com