Малко смърди, но приятно…
Много рядко ни се случва да цитираме „ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК“ в тази рубрика, надяваме се да ни разберете – никой не обича да прави реклама на най-сериозната си конкуренция в областта на абсурдния хумор и пародията.
Но преди да стигнем дотам – да погледнем в други издания.
„Аз искам да управлявам България като министър-председател… Ако БСП успее да се реформира и смени това поколение и млади хора поемат там, те имат шанс да вкарат 40-50 мандата в следващия парламент и да станат нещо като по-малък, но аз ще ги приема като равностоен коалиционен партньор в едно експертно правителство, на което ще трябва обаче да приемат аз да съм министър-председател.“
Не е казано на маса – речено е от сериозен политически лидер в ефира на национална телевизия и цитирано от „ТРУД“. От кого? Не е чак толкова трудно – сетете се сами!
Когато говори сериозен политически лидер, цитатите трябва да са точни: „Бареков предлага алианс за изваждане на ДПС от властта“ – тръби „24 ЧАСА“.
„ДПС не е българска партия не защото там има турци и няма свестни хора, а защото съхрани и пренесе в европейското ни битие порочния модел, в който бе заченат българският преход – в сърцевината на всяка партия да стои икономически модел, т. нар. обръчи от фирми – хората се научават, че за да станеш министър трябва да си платиш и всеки месец да се отчиташ някъде.“ – заявява новият ни евродепутат и пореден спасител на Отечеството. Да си запомним това – за обръчите, плащането и порочния модел, и да продължим нататък.
Не само манастирът, но и България е тясна за новия ни месия – „Имам оферта за зам.-председател на ЕП“ – заявява вездесъщият г-н Бареков (цитатът е по „ТРУД“) в Благоевград. И уточнява: „Една от големите групи в ЕП ми прeдложи да бъда зам.-председател на ЕП или да стана председател на самата група“.
За „МОНИТОР“ безцензурният лидер е малко по-скромен: „В преговорите с европейските партии ще искаме зам.-председателско място в съответната формация и същата позиция на парламентарната група.“
Междувременно покрай чудото на новата партия, нахлула с гръм, трясък, мълнии и кебапчета в политическото пространство, започнаха да се въдят чудеса, ситни-дребни като камилчета. Безработни от години хорица изведнъж се опаричиха започнаха да го даряват – не с пешкири като на сватба, а с истински хилядарки.
Когато тая работа се поразсмърдя, бъдещият председател на Европейския парламент, евентуален зам.-председател на парламентарна група и почти сигурен министър-председател на България се възмути (цитираме по „24 ЧАСА“): „В сутрешния блок на ТВ7 той обясни, че част от симпатизантите на партията са нямали възможност да даряват, а от тяхно име това са сторили бизнесмени.“
Е, тук вече стигнахме и до нашата конкуренция – „ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК“, по-конкретно до броя му от 5 март т. г., в който е поместен Изборният кодекс – гордостта на кюстендилската юридическа школа. В Чл. 168. (1) е казано дословно: „Партия, коалиция или инициативен комитет във връзка с предизборната кампания не може да получава:
1. анонимни дарения под каквато и да е форма;
2. средства от юридически лица и от еднолични търговци…“
На това място прокурорите се прозяват и се обръщат на другата страна, защото животът е сложно биологично явление и трябва да се спи всеки ден поне по осем часа, а желателно – и по два следобед, а ние приключваме прегледа на печата с потресаващата новина на „ТРУД“, че „Фекална река заля Лом, вони от километри“…
Само Лом да беше – с парфюм да го напръскаш, с мед да го намажеш! А, че смърди, смърди, но нищо – ние за тоя четвърт век вече сме си свикнали…
От в. Стършел и блога разПЕЧАТосване