Крахът на историческото приятелство – защо Черна гора се страхува от Русия

Карта на Черна гора и Сърбия.

Ако през септември Черна гора не получи покана за членство в НАТО, тя ще затъне в големи проблеми и неизвестност. Ще остане напълно незащитена от руските политически, военни и икономически апетити и в Средиземноморието много лесно би могъл да се повтори украинският сценарий.

НАТО е най-големият гарант за черногорската независимост и с членството си в международната военно-политическа организация Черна гора окончателно ще реши въпроса за своята държавност. Без НАТО тя може да стане лесна плячка за „големия брат“, а е заплашена и от сериозна опасност от задълбочаване на вътрешните деления, загрижено обясняваше тези дни в туристическия център в Бечичи Драган Пурко Иваничевич, един от основателите на новата политическа партия Черногорски демократичен съюз с либерално-демократична ориентация.

Такова враждебно отношение към Русия, което се подкрепя от мнозинството черногорци, може да изненада само онези, които не са запознати с най-новите събития в Черна гора. Русия отдавна вече не крие недоволството и загрижеността си от решението на политическото ръководство на Черна гора, че интеграцията в ЕС и НАТО са най-важната стратегическа цел на тази държава.

Историческото съюзничество между Подгорица и Москва, което датира от 1878 г., когато Русия започна да подпомага финансово Черна гора, да строи църкви, военни обекти, болници и институти, окончателно се пропука тази пролет, когато на руските военни кораби им бе забранено влизането в пристанище Бар.

И докато руснаците още не се бяха отърсили от този удар, последва нов, още по-голям шок. Черна гора бе сред първите, които подкрепиха санкциите, въведени от ЕС и САЩ срещу Русия.

В хода на разговорите с американския вицепрезидент Джо Байдън във Вашингтон президентът Мило Джуканович отново поиска от САЩ подкрепа за по-бързото приемане на Черна гора в НАТО и изтъкна, че тя въвежда санкции срещу Русия съгласно задълженията си към партньорите от ЕС и САЩ.

Това бе прекалено за крайно търпеливата дотогава Москва и руското външно министерство веднага издаде съобщение, в което осъди „враждебните изявления на Мило Джуканович от посещението във Вашингтон“. Москва предупреди също, че такова поведение на черногорския президент предизвиква дълбоко разочарование.

След което директорът на Института за стратегически изследвания Леонид Решетников разкри, че официална Москва е отхвърлила предложението на Джуканович да се срещне с президента Владимир Путин, а кулминацията на конфликта бе достигната по време на речта на руския посланик в Сърбия Александър Чепурин в белградската Академия за сигурност и дипломация. Той отговори необичайно рязко на въпроса може ли Русия да спре членството на Черна гора в НАТО.

„Това е като мода. Най-напред някой го прави съзнателно, а после се появяват мнозина, които тичат след него, надявайки се да получат банан“, заяви Чепурин, като добави, че „както навсякъде, и в политиката съществуват маймуни“.

Това изявление потресе Подгорица, която осъди подобно изстъпление и предупреди, че то „противоречи напълно на стандартите за уважение и приличие в дипломатическата и международната комуникация“.

В белградския в. „Политика“ се изказа сръбският военен коментатор Мирослав Лазански, който не скри смайването си, както изтъкна, от надменния и почти враждебен отговор на Черна гора, който бил против традиционното гостолюбие на черногорския народ. „Нима трябва да бъдат по-големи католици от папата? Съзнават ли черногорските управници, че в момента, когато се доближат до членство в НАТО, тяхната потребителска стойност се губи?“

Проправителственият вестник „Росийская газета“ под заглавие „Начумереното лице на Черна гора“ предупреди Подгорица, че руските граждани са вложили в тази държава над два милиарда евро и тези пари имат най-голяма заслуга Черна гора да преживее глобалната икономическа криза.

Освен това, твърди „Росийская газета“, руският капитал е направил Черна гора привлекателна дестинация за туризъм и инвестиции, цели 90 процента от черногорския износ е предназначен за Русия, а руските пари са ядрото на черногорския национален приход. А в замяна на това, твърди „Газета“, руснаците сега са подложени на натиск и изнудване, изтласкват ги от обществения живот, чистят ги от икономиката. „Газета“ обвини и черногорската полиция, че изобщо не разследва обирите на къщи и вили на руски граждани, че не защитава руските вложители от отнемане на имущество, злоупотреби и измами.

„Руски виесник“, вестник и портал на хърватски език, публикува изявление на руския посланик в Подгорица Андрей Нестеренко, че политиците в Подгорица са с къса памет, защото са забравили как през 2005 г. са умолявали руснаците да дойдат с капиталите си, говорейки, че черногорците и руснаците са братя и заедно са 250 милиона.

Черногорският проправителствен в. „Побиеда“ по този повод подготви обществеността за възможността руснаците да отменят безвизовия режим с Черна гора и да премахнат търговските облекчения, което би било наистина тежък удар за икономиката и туризма й, като се има предвид, че всяка година около 300 000 руснаци прекарват почивката си на черногорското крайбрежие.

При това руснаците по неофициални оценки са собственици на около 30 000 различни недвижими имоти, фабрики и магазини и оказват значително влияние върху функционирането на местната икономика. Въпреки всички тези заплахи, предупреди „Побиеда“, „пътят на Черна гора към НАТО е необратим“.

При посещението ми в Черна гора мнозина събеседници на „Ютарни лист“ изразиха опасения, че изострянето на отношенията с Русия може да предизвика подновяване и задълбочаване на вътрешното политическо напрежение.

В Черна гора над 30 процента от населението се самоопределят като сърби и повечето от тях се противят на членството в НАТО, страхувайки се, че ще останат без защитата на Сърбия. Освен това те не могат да забравят, че НАТО бомбардира Сърбия и Черна гора. Същевременно в Черна гора живеят между 40 и 45 хиляди руснаци, което за държава с население 450 000 жители е доста голям брой.

БТА