Може ли Сърбия да защити политиката „и ЕС, и Русия“

Политиката „и ЕС, и Русия“, която Сърбия отстоява в изключително деликатната ситуация, предизвикана от кризата в Украйна, не може да бъде защитавана още дълго, смятат събеседници на Танюг, изтъквайки, че от друга страна, ориентацията на Сърбия към членство в ЕС е недвусмислена и затова не очакват особен натиск в това отношение от която и да е страна.

Директорът на фондация „Конрад Аденауер“ в Белград Хенри Боне е убеден, че се приближава моментът, в който Белград ще престане да държи на тази неопределеност и да изпраща неопределени сигнали, а професорът от Факултета по политически науки Предраг Симич смята, че външната политика на Сърбия скоро ще се изправи пред голямо изпитание заради все по-острите разногласия между САЩ и Русия, особено във връзка с украинската криза.

Друг професор от Факултета за политически науки – Иво Вискович, дори изтъква, че сръбската дипломация и държавно ръководство са достатъчно зрели, за да се ориентират в полза на Сърбия във всяка евентуална ситуация, в която се иска да определят позицията си.

Боне каза за Танюг, че неутралитетът на Сърбия представлява голям потенциал в решаването на украинската криза, но вече няма да е възможно да се изпращат такива сигнали.

„Сърбия има добри отношения с Русия, които може да употреби в разговорите с Москва, за да се оправят отношенията между Изтока и Запада. Въпросът за ролята на сръбското председателство на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) в решаването на украинската криза изисква голямо дипломатическо умение и мисля, че изпращането на неопределени сигнали вече не е възможно. Белград трябва да заеме ясна и прозрачна за всички участници позиция“, смята Боне.

Той добавя, че Сърбия има достатъчно време да се подготви за председателството на ОССЕ и да намери най-добрата стратегия.

Симич вижда неутралитета на Сърбия по време на председателството на ОССЕ като предимство и припомня, че Швейцария, която в момента председателства ОССЕ, като неутрална страна „се опитва творчески да преодолее все по-острите противоречия между Русия и САЩ“.

Симич посочва, че щом Сърбия поеме председателството, тя трябва в сътрудничество с Швейцария да продължи тази концепция, като добавя, че му се струва, че Сърбия иска точно това.

„Самото председателство на ОССЕ няма да бъде толкова критично за Сърбия и нейната неутрална позиция може да бъде определено предимство“, смята Симич, докато, от друга страна, близките отношения с Русия може да събудят определени съмнения в Брюксел и Вашингтон, особено като се има предвид, че на Сърбия като кандидатка за ЕС й предстои отварянето на първите глави в преговорите, както и донорска конференция.

„Струва ми се, че предупреждение в този смисъл дойде от Вашингтон само ден преди пристигането на руския външен министър в Белград, и то във вид на писмо от американския вицепрезидент Джо Байдън. Той честити на сръбския премиер два месеца от формирането на правителството, но отправи и редица послания, които могат да се изтълкуват като предупреждение от САЩ, че в ОССЕ (а и изобщо) Сърбия трябва да бъде свързана с Европейския съюз и да бъде кандидат за пример“, казва Симич.

Затова той смята, че за Сърбия в момента е най-добре да се поучи от Германия и нейното отношение към украинската криза и Русия.

„Заставането до Русия би означавало влошаване на отношенията със Запада и мисля, че това беше главният мотив на посещението на премиера Александър Вучич при Ангела Меркел, защото така бе оставено място за маневри на Сърбия, като се има предвид, че и Германия не е готова да стигне докрай в санкциите срещу Русия и се старае да запази отношенията си“, казва Симич, като подчертава, че в момента Берлин е единственият адрес, от който Сърбия може да получи добър съвет.

Професорът от Факултета за политически науки Иво Вискович смята, че въпросът за избора на Сърбия между Изтока и Запада е изкуствен въпрос, който е само формално обоснован, защото Сърбия вече е избрала пътя към ЕС.

„След всички изявления на наши официални представители за ЕС като главна цел наистина ще бъде трудно да се направи обратен завой, освен ако сме поставени в ситуация, в която ще бъдем принудени да го направим. Мнозинството политически партии, политически лидери и граждани са за присъединяване към Европейския съюз и в този смисъл е сигурно, че що се отнася до приоритетите, няма да правим никакъв съществен завой“, казва Вискович за Танюг.

Той добавя, че не очаква от САЩ и Русия да злоупотребят с позицията си на суперсили, за да влияят на Сърбия по време на нейното председателство на ОССЕ.

„Не очаквам САЩ и Русия да се опитат да упражнят натиск и да ни изнудват да работим за тях. Това никога не се очаква от председателстващ ОССЕ, при това ние сме съпредседатели заедно с Швейцария. Така че е трудно да се оказва влияние и върху нас, и върху Швейцария, за да прокараме нечий специален интерес“, казва Вискович.

Той изтъква също, че сръбската дипломация и държавно ръководство са достатъчно зрели, за да се ориентират в полза на Сърбия при евентуална ситуация, която би ги поставила в такава позиция.

Русия знае, че Сърбия е ориентирана към ЕС и за нея членството на Сърбия в този съюз не представлява проблем, за разлика от членството в НАТО, добавя той.

„Русия вече знае това и публично заяви, че няма нищо против Сърбия да е в ЕС, защото тогава ще има един приятел вътре в съюза. И това не е спорно за Русия, за нея са проблематични отношенията на Сърбия с НАТО, казва Вискович.

Генералният секретар на Европейското движение в Сърбия Мая Бобич също смята, че Сърбия вече е избрала между Изтока и Запада и че желанието й да бъде пълноправна членка на ЕС представлява вид външнополитически и ценностен избор.

„Тук просто няма дилема и не виждам в момента да съществува друг интеграционен процес, който да е по-важен в стратегически смисъл. От друга страна, това не изключва икономическо и друго сътрудничество със страни, които не са членки на ЕС. Някои страни членки на ЕС имат много развити икономически отношения с Русия“, казва Бобич за Танюг, като изтъква, че ориентацията на Сърбия към членство в ЕС е ясна.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.