Не е лесно да си тиква
В една вече много далечна година на един вече разрушен стадион ми се падна невъзможната задача да превеждам на монголски журналист текстовете на групите, участващи в един от първите рокфестивали на София.
Засечката стана на парчето на „Ера“ „Не е лесно да си тиква“. Какво е това тиква – попита монголецът. Казах му го на чист руски. Не разбра. Нарисувах му на листче. Той пак не разбра, защото в Монголия такива работи не растат. Но беше учтив човек, кимна с глава и попита – а защо да не е лесно? В песента не се казваше защо, така че се измъкнах с обяснението, че това е непреводима игра на думи.
На също такава непреводима игра на думи се натрисаме и във вестниците от последните дни.
„ПОЛИТИКА“ например в предизборния си брой тържествено обявява, че „Самодейният реформаторско-гербаджийски театър сви масовите събирания до седянки“, и уточнява, че „Участниците в представленията вече си знаят и кътните зъби и опорните точки“.
Дотук – добре, всичко е ясно, враговете – също, подигравката е язвителна, но сполучлива…
Седмица по-късно обаче самодейният реформаторско-гербаджийски театър изведнъж губи половината от участниците си (поне по страниците на политическия седмичник) – „Реформаторският блок не е коалиция на идеи, а математически съюз за електорално оцеляване“.
Какво стана с другата половина от самодейната трупа? В следизборния брой тя нещо се губи. Но в следващия изненадващо се появява – начело с лидера си – „Никаква радост не ми носи новината за предсрочни избори, коментира лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов“…
Къде остана Боко Тиквата? Кога от тиква се превърна в лидер на национално отговорна партия? Да няма някаква грешка?
Отваряме „МОНИТОР“, за да проверим дали случайно по страниците му не се търкаля тиква някаква – там – още по-голяма изненада! То бива, бива национална отговорност, но това вече намирисва на прегоряла палачинка – „Борисов: Държавата е над партията“… Слава Богу, съседната дописка ни напомня за пристрастията на издателите на мониторната газета – „Кунева драпа за шеф на реформаторите“.
Потресени като подхвърлена нависоко палачинка, поглеждаме към икономическите страници и попадаме на авангардно решение на енергийната криза – „В 60-литров резервоар често сипват по 70 литра“ – уверява ни „ТРУД“.
Доколкото това намирисва на някакво мошеничество, проверяваме как действа съдебната система и с удовлетворение прочитаме в „24 ЧАСА“, че „Осъдиха двойния убиец от Джебел за кражба на прахосмукачка“.
С твърда ръка пипа Темида у нас – нищичко не прощава!
А на съседна страница в пространно интервю детето-чудо на соцпартията, феноменът „15“, евродепутатът Момчил Неков скромно, но от сърце ни уверява, че „Не е нужно да си гений, за да се занимаваш с политика“.
И да си тиква не е лесно, ама защо – не е ясно.
Непреводима игра на думи. Като „Обръщане на палачинка“.
От в. Стършел и блога разПЕЧАТосване