Вежди Рашидов или докъде стига принципността

Димо Райков. Снимка: личен архив

Току-що чух по Нова телевизия познат глас да плаче – „Знаете ли какво става със сърцата на хората?“

Помислих си – да, днес е ден за траур, наистина тъжно, много тъжно…

Гласът се оказа на… Вежди Рашидов… Но нямаше и вопъл за загиналите при наводненията, а плач за неговия влог…

Този вечен любимец на България – и преди, и при бат Тошо и Джагаров, и при Илия Павлов, да, той тогава бе „Мултак номер едно“, все още има хора, които помним неговия пир по време на чума в сладкарницата на ресторант „България“ при онова сгромолясване на банките по Виденово време, и при Бойко спасителя, и при… Все тече Веждито от медиите, ама яко тече…

И ето – сега плаче за сърцата на българите.

Заслушах се. А тя каква се оказа работата? Да, Веждито плаче заради спестяванията си, които бил вложил в някаква банка.

Стоп! Ама това не е ли същата банка, чийто шеф този Вежди критикуваше години наред, размяташе калъчката…

И сега се оказва, че той имал доста парички в наистина същата тази банка, значи той е поверил имането си на човек, който критикуваше яко!?!

Е, това не мога да го разбера.

Водещият го пита – защо точно в тази банка вие вложихте парите си… Оня се изнерви, че това си е моя работа, после „обясни“ – ами нямам ли право, тази банка ми предложи най-добрите условия… А, ето къде било „заровено кучено“ – да, в условията…

Това ли е принципност? Това ли е честен поглед и начин на живот?

Значи „принципност“ за пред простия народ, а иначе… Значи какво излиза – пред хората давай, удряй, и то яко, и то безкомпромисно! А иначе – ние сме заедно, ние сме навързани като свински черва, майната му на народа…

И си спомних, кой знае защо, как същият този Вежди идваше в Париж като министър, как го посрещаха, как му се кланяха, как се хилеше той, как изпъваше снага, как се „шегуваше“ с колежката си министър на Франция, която така го гледаше със съжаление, че…

А сега…

А дали само Веждито е направил този „трик“? Колцина други обаче са като него? Колцина други българи с „принципи“ едно реват по митинги, а в личния си живот разчитат на… Да, тъкмо на „враговете“ си да пазят живота им…

Е, такова чудо само в България може да бъде?

Да, принципност… Голяма, ама гигантска принципност… Която обаче стига до собствения ти тарикатлък и личен интерес.

Да, големи и принципни „борци“ сме. Ама много големи…

От личната страница на Димо Райков

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.