Социалният гняв сближава етносите в Босна

Франс прес

„Добре дошли в Босна“ – инсталация на Младен Милянович. Снимка: личен сайт

Социалният гняв, който бе нажежил Босна през февруари, както и катастрофалните наводнения, потопили в траур страната през май, породиха безпрецедентна солидарност след края конфликта от 1992-95 г. между трите враждуващи общности на тази бивша югославски република.

„Тази солидарност представлява нашата най-голяма победа“, заявява Ниджара Ахметашевич, журналистка, която участва в организацията на антиправителствените демонстрации в Сараево.

„После това се повтори при наводненията с невероятни сцени на солидарност, независимо от етническата принадлежност на пострадалите“, казва тя.

След междуетническия конфликт, отнел живота на 100 000 души, Босна е разделена на сръбска съставна част и хърватско-мюсюлманска, свързани с хлабави централни институции. Трите общности останаха дълбоко разделени и не намериха никаква причина, за да се обединят зад някакъв проект, какъвто и да е той.

Но на 7 февруари разгневени демонстранти опожариха и опустошиха сградата на президентството в Сараево и сгради на регионалните администрации в редица градове, специално в Тузла Северна Босна и Мостар Южна Босна в безпрецедентен изблик на социален гняв.

На следващия ден след проявите на насилие политическите ръководители твърдяха, че са готови да чуят посланието на гражданите, да представят оставките си и да започнат реформи.

В продължение на седмици демонстранти продължиха да блокират центъра на столицата и да протестират в много други градове. През деня те участваха в „пленуми“, представляващи нещо като народни събрания, за да формулират исканията си към властта.

След това движението заглъхна и повечето ръководители, които бързаха да предложат оставките си, се задържаха на власт за голямо съжаление на демонстрантите, които признават своето безсилие.

„Това беше празник на демокрацията. За първи път жителите на тази страна започнаха да се солидаризират около въпроси, излизащи извън обсега на

етническите разделения“, отбелязва Асъм Муйкич, професор по политически науки в Сараево.

Именно тази солидарност между мюсюлмани, сърби и хървати е най-често споменавана от анализаторите като най-важния ефект от демонстрациите.

„Корумпираните политически елити се задържат на власт, като разчитат на конфронтациите между етническите групи. Така те блокират благотворната енергия, която би могла да се появи от общия интерес на тези групи“, обяснява Муйкич, един от малкото интелектуалци, присъединили се към протестното движение.

„Но мисля, че краят на тази политика е предизвестен“, казва той.

Три месеца след тези демонстрации, които обединиха босненците срещу бедността, страната бе засегната от най-тежките наводнения от един век насам.

Тези природни стихии отнеха живота на десетки хора, а 100 000 души бяха принудени да напуснат временно домовете си – ситуация, която напомни най-тежките моменти от войната.

Докато властите не реагираха, сковани в тяхната логика на етническо разделение, обикновените хора поеха инициативата и се притекоха на помощ на пострадалите без да се интересуват от тяхната националност.

„На фона на трагедията междуетническото недоверие се разпадна на парчета“, отбелязва политическият анализатор Енвер Казаз.

Според него политическите елити на трите общности „не са разбрали посланието на протестиращите“. Той прогнозира нови протестни демонстрации с наближаването на парламентарните избори на 12 октомври. „Следващата година ще бъде година на социална катастрофа“, предупреждава той.

В Босна – една от най-бедните страни в Европа, безработицата засяга 44 процента от населението от 3,8 милиона души. Корупцията разяжда обществото и жизненото равнище се влоши още повече през последните години заради икономическата криза и непрекъснатите политически караници.

„Нещата не са приключили. Часът, когато всички ние ще се вдигнем на бунт, наближава“, уверява Дренко Користович, 58-годишен, безработен електротехник, който продължава да демонстрира всеки ден заедно с шепа непримирими граждани пред сградата на президентството в Сараево.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.