Аз, Грета Т., стачкувах срещу потреблението!
Франс прес
В продължение на една година германката Грета Тауберт се беше отказала от потребителското общество. Пиене, хранене, облекло без разхищаване на средства – 30-годишната жена искаше да провери какво би се случило, ако кризата унищожи нашата икономическа система, основана на все по-голямо потребление.
Кое е първото нещо, което Грета Тауберт си е позволила в края на 12-те месеца въздържание? „Чорапогащи!“, казва тя спонтанно, седнала пред чаша капучино в кафене в Лайпциг.
„И хигиенни продукти“, допълва веднага тя, отмятайки кичур пищна руса коса. Край на мъчителното домашно производство на дезодоранти, кремове за лице и други мазила със 100 процента естествени съставки. „Правех си дори домашен шампоан“, разказва тя. „Но бях започнала да приличам на неандерталец. Близките ми казаха: „Това отива твърде далеч“!“, смее се тя.
В продължение на цяла година Грета Тауберт, която работи като независим журналист, е носила поли и панталони от борсите за обмен на дрехи, копала е земята, за да отглежда зеле и картофи в една колективно обработвана градина и се е придвижвала на автостоп на разстояние над 1700 км, за да прекара ваканцията си в убежище на бездомници в Барселона.
Младата жена превърна това екстремно преживяване в книга със заглавие „Апокалипсис сега!“, в което разказва за живота си далеч от промоциите в „H&M“, рафтовете на супермаркетите „Алди“ и разточителството на обществото на свръхпотреблението.
Екологично-минималистичната й авантюра започнала в една неделя следобед, докато била у баба си и съзерцавала масата за хранене, отрупана с картофен пай, чийзкейк, сладкиш със сметана, сухи бисквити с ванилия, предястия от шунка и сирене, шварц кафе, захар. „И когато казах „искам мляко“, баба сложи на масата мляко с какао, с банан, с ванилия и с ягоди“, спомня си Грета.
„Нашата икономическа система е основана на перспективата за безкраен икономически растеж, но екологичният ни свят е ограничен“, пише тя. „Мантрата за „все повече и повече“ няма да ни доведе до нищо добро.“
През 2012 г. в Германия над 7 милиона тона хранителни продукти са отишли в кофите за боклук – това е средно по 81,6 кг на човек.
Грета Тауберт смята, че кризата в Европа е довела до осъзнаване на ограниченията на сегашния икономически модел. „Вярвам, че хората разбраха, че нищо не се е оправило със спасителните планове и с Европейския механизъм за стабилност“, подчертава тя. „Нищо не е постигнато, освен че продължаваме да живеем, както досега, макар че системата няма солидна основа.“
Впрочем, някои изследователи също бият тревога. „Безкрайното преследване на все по-голям просперитет е лудост“, казват британските икономисти Робърт и Едуард Скиделски в книгата си „Колко е достатъчно?“ „Когато казваме, че целта ни в живота е да спечелим повече пари, все едно казваме, че целта ни е да се тъпчем, т.е. да ставаме все по-дебели“, смятат те.
Инициативите, основани на икономиката на споделянето, стават все по-чести в Германия и в други страни. Има сайтове в интернет за обмен на хранителни продукти – „магазини“, в които не се плаща. В Берлин има „дърво от книги“, където можете да оставите книгите, които вече не са ви интересни, и да си вземете за четене нови.
В Южна Европа, където след началото на кризата в чекмеджетата на касовите апарати се завъдиха мишки, също има подобни общности. В Гърция обезсърчени от безработица младежи опитват да намерят нов начин за преживяване: „Разбираш ли от градинарство? Предлагам ти в замяна курс по английски.“
По време на своето приключение Грета Тауберт среща неохипита и интелектуалци да правят същото като нея. Тя се е докоснала до един начин на живот, който в някои отношения е твърде алтернативен. Както например престоят й при Валтер с неговите тоалетни с компост, за да се избегне разхищаването на питейна вода и да се рециклират изпражненията. Валтер я посрещнал с въпроса: „Как искаш да пишкаш и акаш?“
„Сега се опитвам да интегрирам в обичайния си живот това, което научих през тази година, но съм доволна, че няма повече да живея така радикално“, казва Грета.
БТА