Нови санкции срещу Русия може да бъдат отложени

Брадли Клапър
Асошиейтед прес

Путин и Обама на срещата на Г-8. Снимка: официален сайт

Санкциите срещу ключови икономически сектори в Русия заради застрашителните й ходове в Украйна могат да бъдат отложени заради позитивните сигнали от руския президент Владимир Путин, твърдят служители от администрацията на Обама.

САЩ и европейските им съюзници приключват подготовката на пакет от санкции с цел да ги въведат още тази седмица, казаха вчера служителите и други, свързани с този процес. Наказателните мерки срещу големи сектори от руската икономика, включително нейната доходоносна енергийна индустрия, биха засилили сериозно механизма на западните санкции срещу Москва.

САЩ и Европа вече наложиха ограничения върху отделни руски лица и организации, включително някои, които са тясно свързани с Путин, но засега се въздържат от по-мащабни наказателни мерки, частично и заради опасенията на някои европейски страни, които имат тесни икономически връзки с Русия.

Но на фона на незатихващата украинска криза високопоставен американски служител каза, че САЩ и Европа подготвят „съвместни опции за санкции“, които биха засегнали няколко сфери от руската икономика. Според западен дипломат тези опции включват и руската енергийна индустрия, както и достъпа на Москва до световните финансови пазари.

САЩ и Европа гледат на предстоящата среща на Европейския съвет по-късно тази седмица в Брюксел като на възможност да обявят координираните санкции. Ентусиазмът за нови санкции обаче, особено сред европейските лидери, изглежда отслабва през последните дни, тъй като страните се опитват да преценят дали Путин смята да удържи на поредицата от обещания, които могат да разредят напрежението на кризата.

Руският лидер задвижи вчера механизма за отмяна на парламентарната резолюция, която му даваше право да използва руските въоръжени сили в Украйна. Той също призова новото украинско правителство да продължи едноседмичното примирие и се обяви за преговори между Украйна и проруските бунтовници, за които се смята, че са подкрепяни от Кремъл.

Тези стъпки на Путин дойдоха ден след като той разговаря по телефона с президента Барак Обама – първият им разговор от над две седмици.

Заплахата със секторни санкции може би подтиква Путин да се опита да избегне наказателни мерки, които биха имали съсипващ ефект върху и без това разклатената руска икономика. Няма гаранции обаче, че Москва ще се вслуша в западните искания да изтегли войските си от украинската граница, да спре да въоръжава сепаратистите и да преговаря сериозно с Киев.

Вчера отново видяхме признаци колко нестабилна е обстановката „на терена“. Часове след като Путин призова за продължаване на примирието, промосковските сепаратисти свалиха украински военен хеликоптер, убивайки деветима военни.

Вицепрезидентът Джо Байдън говори с новия украински президент Петро Порошенко за трети път от също толкова дни, изказвайки му съболезнования за жертвите. Белият дом съобщи, че Байдън също така е подчертал колко важно е да се изпратят наблюдатели на място в Украйна, които да регистрират нарушенията на примирието, както и нуждата да спрат доставките на оръжия и изпращането на екстремисти през руската граница.

Говорителката на Държавния департамент Мари Харф охарактеризира ситуацията като „две стъпки напред, една стъпка назад“. „Ние виждаме някои позитивни признаци на място. Някои сепаратисти приеха прекратяването на огъня, но още същия ден други сепаратисти свалиха хеликоптер. Президентът Путин казва, че ще постави въпроса в Думата, това е добре, но после те продължават с военната ескалация“, каза тя пред репортери.

Говорителят на Белия дом Джош Ърнест пък каза, че ако Русия предприеме положителни промени, това ще намали вероятността от допълнителни санкции.

Даже ако САЩ и ЕС решат да не налагат секторни санкции тази седмица, те могат да заявят по-ясно намеренията си да предприемат тази стъпка в крайна сметка. 28-те страни членки на ЕС могат поне да се договорят за детайлите на пакета от санкции, за да могат те да бъдат приложени бързо, каза западен дипломат, настоял за анонимност като и други негови колеги, защото те не са оторизирани да коментират вътрешните дискусии по въпроса.

Индустриален експерт и юридически помощници, запознати с въпроса за санкциите, казаха, че наказателните мерки, подготвяни от САЩ, вероятно ще бъдат насочени към енергийния сектор с цел да бъде ударена руската икономика, без да се причиняват излишни щети на американската индустрия – загриженост, която се споделя от служителите на администрацията, бизнес лобитата и членовете на Конгреса.

Обама и британският премиер Дейвид Камерън обсъждаха Украйна вчера, включително възможното въвеждане на „допълнителни координирани мерки, за да бъде накарана Русия да плаща“, ако тя не предприеме положителни промени, съобщиха от Белия дом.

Макар че официални американски лица са разглеждали възможността за едностранни действия, те все още се опитват да правят всичко в унисон с европейските страни. Служители казаха, че въвеждането на ограничения върху американски компании, изнасящи технология за петролни и газови проучвания за Русия, например, без аналогични правила за европейските конкуренти, рискува да навреди на големите американски играчи в бурно развиващия се руски енергиен сектор, като „Ексън Мобил“ (ЕxxonMobil) и“Халибъртън“ (Halliburton).

Няколко американски компании са обезпокоени от перспективата за неизбежни секторни санкции срещу Русия и са провели срещи с висши служители от администрацията през последните 10 дни.

Предвид на зависимостта им от доставки на горива от Москва и много по-дълбоката им икономическа интеграция с Русия, малко вероятно е европейските страни да подкрепят някакви широкомащабни санкции срещу енергийния сектор. И ако САЩ тръгнат да действат едностранно, администрацията на Обама се страхува, че Русия ще може да избегне наказателните мерки, като прехвърли бизнеса от американски към европейски енергийни гиганти, като БП (ВР), „Тотал“ (Total) или „Роял Дъч Шел“ (Royal Dutch Shell).

Още по темата: Прекратяването на огъня в Украйна е застрашено

Руският президент Владимир Путин официално свали от масата възможността за военна намеса на Москва в Източна Украйна, след като сепаратистки лидери се съгласиха да спазват предложеното от Киев прекратяване на огъня. Но украинското правителство и бунтовниците се обвиняват взаимно в нарушаване на примирието, а свалянето на украински хеликоптер снощи повдигна допълнителни въпроси за възможността за бързо спиране на кръвопролитията, пише британският в. „Гардиън“.

Предложението на Путин за отмяна на постановлението на горната камара на руския парламент за използване на руските въоръжени сили в Украйна е пореден знак, че Кремъл се опитва да намали напрежението в конфликта, след като седмици наред Киев се страхуваше, че струпаните до границата руски войски може да нахлуят всеки момент.

Свалянето на хеликоптера, при което загинаха 9 украински войници, обаче може да срине надеждите, че подкрепяният от Запада украински президент Петро Порошенко ще успее да постигне прекратяване на продължаващото от 11 седмици насилие, отнело по данни на ООН живота на 435 души, коментира „Гардиън“.

Путин направи предложението за отмяна на постановлението за използване на руските войски в Украйна дни преди срещата на върха на Европейския съюз в петък, на която западните сили заплашват да въведат нови санкции срещу Русия за бездействието й за спиране на бунтовническите нападения в Източна Украйна, изтъква британският в. „Файненшъл таймс“.

След свалянето на военния хеликоптер и съобщенията за още случаи на нарушаване на прекратяването на огъня от страна на бунтовниците Порошенко нареди на армията и силите за сигурност на Украйна да отвърнат с пълна мощ и каза, че обмисля предсрочно прекратяване на едноседмичното примирие, което обяви в петък.

Той също така изрази надежда, че президентите на Германия и Франция ще успеят да убедят Путин по време на планиран за днес телефонен конферентен разговор да предприеме „практически стъпки от страна на Русия за разоръжаване и изтегляне на наемниците от територията на Украйна“, посочва „Файненшъл таймс“.

Правителството на САЩ подготвя планове за засилване на санкциите срещу Русия, като засегне финансовия, енергийния и отбранителния й сектор, но среща съпротива от европейските си съюзници, надяващи се да избегнат по-сериозен икономически сблъсък с Москва, който би навредил на собствените им бизнес интереси, отбелязва в. „Ню Йорк таймс“.

Според правителствени служители, цитирани от американското издание, Вашингтон разработва три варианта за по-нататъшни действия: забрана на всякакви взаимодействия с някои от най-големите руски банки; спиране на предоставянето на технологии на руски енергийни и отбранителни компании; и прекратяване на деловите отношения с руски фирми от областта на отбраната.

Всяка от тези мерки би се простирала доста по-далеч от ограничените санкции, наложени досега на отделни руски служители, бизнесмени и техните компании. Но те не биха имали въздействието на най-силните възможни наказателни мерки като тези, наложени на Иран. Според американски служители санкции като тези срещу Иран не биха било толкова ефективни спрямо Русия, която има по-голяма икономика. Вместо това САЩ търсят действия, които да имат нагледно въздействие, но същевременно да не доведат до разстройване на глобалните пазари, пише „Ню Йорк таймс“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.