Кремена Будинова – да си журналист, без зрение и да живееш във Факултето

Кремена при своите рози в двора на къщата си. Снимка: Невена Борисова

Кремена Будинова е български журналист от ромски произход, с дългогодишна кариера в телевизията, печата и радиото. Родена е в квартал Факултета. Като дете изгубва зрението си и на 14 годишна възраст постъпва в училище за деца с нарушено зрение. Въпреки чисто физическата трудност да се подготви за изпитите, през 1993 г., в т. нар. година на двойките изкарва сред най-добрите оценки на кандидат-студентския изпит по литература. Докато следва българска филология работи в множество медии, сред които „24 часа”, „Демокрация”, „Нощен труд”. Следва магистратура в Журналистическия факултет. По същото време доказва (включително на себе си), че е възможно незрящ човек да стане телевизионен репортер – въпреки допълнителни затруднения, като стереотипите и интеграцията на малцинството, към което принадлежи.
Журналистическата й работа, свързана с ромите, започва през 1997 г. с предаването „Романо Дуняс” по ТВ 7, което после се прехвърля в БНТ под името „Романи Лумия” („Светът на ромите). От 2011 г. проектът преминава под шапката на „Малки истории”. От януари до април 2012 Кремена преживява един от най-тежките си моменти, когато остава безработна. Впоследствие отново намира финансиране за проекта, като към днешна дата отново е изправена пред трудността да се справи финансово и да съхрани предаването.
През месец май Кремена, заедно с документалния режисьор Светослав Драганов, получи награда на форума CIVIS Media Prize 2014 (Берлин) за филма „Семейство Христови” от „Малки истории от ромския свят”.  Осем европейски телевизионни и радио- програми и уебсайтове бяха наградени от общо 709 кандидатури за приноса с работата си към мирното съжителство на хора с различен етнически, религиозен и културен произход. Българските медии, за разлика от европейските, не разпространиха новината за наградата.

„Няма гето, което да не съм посетила в страната”, казва Кремена, след любезното посрещане в къщата й и настаняването ни в просторната градина. Кремена и синът й сами са изградили и обзавели новия си дом, който се намира в единия край на Факултета.

Кремена при своите рози в двора на къщата си. Снимка: Невена Борисова

„Това мама го е направила”, казва 13-годишният Огнян Будинов, посочвайки зидана ограда със симетрично подредени един до друг обли камъни. Неизбежно е човек да се впечатли не само от факта, че това е издигнато от женска ръка, но и от това, че ръката принадлежи на незрящ човек. Преди време от телевизия Arte идват в България, за да направят филм за Кремена и снимат и самия строеж на къщата.
Кремена не обича стереотипите и решително ги неутрализира –  най-малкото поради това, че работи много години в телевизия, тоест в подчертано визуална среда. Журналистката, която е висока жена, разказва, че с ръста си се отличава от повечето ромки, които генетично са по-дребни. Това по думите й вероятно е останало от нейна прабаба, която е с български произход, но може да се дължи и на това, че всеки има своята индивидуалност.
„Определенията са илюзорни, аз специално нямам определение за себе си.” , казва Кремена в отговор на въпрос с кого се идентифицира и в кои моменти. По време на разговора осъзнаваме абсурдността на названията и залегналото в езика разделение, защото въпреки че ромите също са български граждани, често не биват наричани българи.
„Останах по средата, аутсайдер съм”, казва Кремена.
„Отразявам темата 17 години, преди това също съм работила като журналист и публицист по разнообразни теми, но за съжаление ме отъждествяват като „ромска журналистка” , а не като „журналист” – нещо, което ме дразни, защото отново ме слагат в рамки”.
Факултета
„Каквато е държавата, такива са и ромите”, категорична е Кремена и се спира на болезнените въпроси за липса на образование и работа. Разказва и как нищо във Факултета не се променя с годините,  как огромните средства, отделяни от европейските институции, изчезват. Кремена отправя критика и в двете посоки –към ромите, както и към държавните политики. Разказва, че неколкократно е имало неуспешни опити да я използват за пиар цели. Тук в квартала се знае наизуст коя партия колко пари е давала на европейските избори, дори се отбелязва с насмешка, че едните са давали много по-малко – 20, а другите – 50 лева.
По време на разговора изведнъж гръмва силна музика на запис. С Кремена сякаш се споглеждаме (тогава осъзнавам, че това е възможно да се случи и с незрящ човек). Недалеч от къщата се издига няколкоетажна бяла сграда, от която вечер музика на вълни се разлива върху околните барачки. Момче от махалата обяснява, че „това е ресторант, понякога дискотека” и че „вътре всичко е от злато”. Факултетът, със своето около 45-хилядно население, също крие своите контрасти.

Кремена фестивала CIVIS Media Prize в Берлин. Снимка: личен архив

„Дойдох във факултета, за да съм по-близо до тях. Сега донякъде съжалявам, никой не иска да купи тази къща, защото е в ромския квартал…”
Преди време изолацията на дома на Кремена „изчезва”, затова после е инсталиран СОТ, за да респектира потенциалните крадци.
Неверните стереотипи
Къщата има голяма градина с розови храсти и разцъфнали дървета. Кремена разказва, че ромите по принцип не обичат градини около домовете си, предпочитат дворът да е циментиран, което  социокултурно се възприема за признак на чистота. На въпрос кои са най-неверните стереотипи за ромската общност, започва да изброява.

Кремена, заедно с режисьора Светослав Драганов и сина си (вдясно), на награждаването на фестивала CIVIS Media Prize в Берлин. Снимка: личен архив

„Децата… Хората си мислят, че ромите раждат деца заради помощите. Е, това не е вярно. Как ще се  издържат с тези 35 лева,които се осигуряват?! Ромите обичат къщата им да е пълна с деца, вътре да е весело, това е заложено в културата им. Между другото обаче, не знам дали сте забелязали, една все по-често наблюдавана тенденция е ромите да раждат по-малко деца – заради кризата”.
Кремена отбелязва и че при ромите се наблюдават същите тенденции, които са общи за цялото население – интензивна имиграция към столицата, рязко обедняване до ръба на оцеляването в провинцията.  Поради това и „ромските махали са препълнени, новодошлите си правят бараки”.

Кремена при своите рози в двора на къщата си. Снимка: Невена Борисова

„От циганина няма по-голям патриот”,  добавя Кремена, според която ромите обичат страната си и в обичайна ситуация не биха емигрирали, освен поради силна икономическа принуда. Самата тя е правила журналистическа проучване във Франция как живеят ромите там и установява, че „работят, просят, събират железа, чакат социални, но не правят зулуми”. На преекспонирания въпрос колко точно са ромите в България отговаря, че той в същината си е опасен, тъй като създава „социално напрежение”.  Според нея броят на ромите у нас е над 800 000, като тази цифра съвсем не може да се приема за категорична.
Подкрепата
Предаването за ромския живот и въпроси винаги е било външна продукция, което на практика означава, че трябва да се издържа само чрез непрекъснати усилия за намиране на донори. Кремена смята, че най-силна подкрепа среща от неправителствените организации. Въпреки финансирането в различни периоди от организации като Отворено общество (Унгария и България), холандското и американското посолства, Media Hilf и др., проектът постоянно е заплашен от изчезване. БНТ го подкрепят морално и с осигуряване на ефирно време, но това се оказва недостатъчно. На награждаването в Берлин Кремена разбира от колеги от други страни, че съществуването на подобно предаване и пълната подкрепа от национална телевизия на съответната държава се смята за норма в Европейския съюз.
В момента Кремена очаква отговор от няколко места, за които е кандидатствала за финансиране. Въпреки несигурността, в която се е озовала, казва, че е благодарна за кариерата и живота си. В края на разговора показва напъпилите розови храсти в градината, както и кучето си, което вместо да изръмжи, гостоприемно помахва с опашка, когато вижда хора насреща си.

ИStoRии
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.