В Мосул джихадистите от ИДИЛ вече налагат ислямски ред

Ройтерс

Две седмици след като сунитските бунтовници превзеха Мосул, най-големия град в Северен Ирак, светилищата бяха разбити, несунитите са избягали, а въоръжени мъже са предупредили жените да не ходят по улиците без придружител.

Жителите, които приветстваха прогонването на войниците и полицаите на ръководеното от шиити правителство от предимно сунитския град, сега се питат какво ще им донесе живота, след като отцепилата се от Ал Каида групировка Ислямска държава в Ирак и Леванта (ИДИЛ), вече определя правилата.

Ахмед Халил, студент по инженерство в Мосул, заяви че правителството на премиера Нури ал Малики се е държало като окупационна сила и е доволен, че то се е махнало. Но възходът на ИДИЛ го кара да е нащрек.

„Първото впечатление беше, сякаш вратите на затвора бяха разбити и започнахме да усещаме вкуса на свободата“, казва Халил.

„Но след разпространението на прекалено много въоръжени групи, включително Ал Каида, започвам да се тревожа от това какво ще последва“.

Същите притеснения се проявиха в повече от 10 разговора с жители на Мосул, макар повечето да казаха, че ИДИЛ е действала с повече сдържаност, отколкото в Сирия. Мъжете все още пушат по улиците, жените карат автомобили и никой не може да потвърди информацията за обезглавявания или бой с камшик.

И въпреки това има достатъчно признаци, които предсказват различно бъдеще. След падането на Мосул, ИДИЛ издаде „градска харта“, очертаваща нейната визия: Тютюнът, наркотиците и алкохолът ще бъдат забранени, „езическите светилища“ унищожени, а жените трябва да се обличат скромно и да си стоят у дома.

Миналата седмица екстремистите се заловиха за работа, разбивайки статуи на музиканти и поети и осквернявайки гроба на философ от 12-и век.

ИДИЛ вече е показала, че няма задръжки в използването на насилие. В части от Сирия, където групировката контролира територии, тя наложи със сила строга версия на исляма, извършвайки обезглавявания и отсичане на ръце.

В масивна демонстрация на сила в понеделник, хиляди от техните бойци преминаха през центъра на Мосул, размахвайки автомати, преносими зенитно-ракетни комплекси и ръчни противотанкови гранатомети.

„Ислямската държава е тук, за да остане“, скандираха мъжете, докато семействата се събираха да гледат, а бойците позираха за снимки с деца.

„Тук сме, за да уверим хората на Мосул, че сме тук и сме силни“, заяви един боец, който каза, че е сириец и е на 17 години. „Оттук ще отидем в Багдад, а оттам в Дамаск“. Управлението на ИДИЛ вече започна да разстройва търговския живот в Мосул – макар и едва забележимо.

Продавач на цигари, пожелал да остане анонимен, заяви, че неотдавна при него дошли четирима мъже и учтиво, но твърдо му казали: изчерпвай стоката си и спирай да продаваш. „Наистина се чувствам обезсърчен, защото не знам какво ще работя след това“, казва той.

Собственик на магазин за дамско бельо също каза, че е бил помолен да спре търговията си и да остави магазина на на жени. В магазин за дрехи собственикът заяви, че е сложил забрадки на всички манекени, след като го предупредили да не ги оставя непокрити.

Мнозина се притесняват от прецедента със сирийския град Рака, първия и единствен голям град, превзет от бунтовници от началото на тригодишното въстание срещу режима в тази страна.

За една година ИДИЛ прогони другите бунтовници и градът скоро стана нарицателно за безкомпромисното й управление, толкова мразено от някои жители, че накара дори заклети привърженици на Башар Асад да заявят, че съжаляват за въстанието.

Ахмед ас Сафар, 22-годишен собственик на магазин за компютри, заяви, че смята някои от действията на ИДИЛ в Мосул до този момент за позитивни – като забраната на тютюна и спирането на излагане на дамско бельо на витрините на магазините – но че го боли за разрушените светилища и се притеснява от сирийския пример. „Определено се страхуваме. Бъдещето е мрачно и неизвестно“, заяви той.

Както и в Сирия, вече има търкания между ИДИЛ и останалите участници в коалицията й от сунитски милиции – в Хауиджа, близо до Киркук, на 170 километра северно от Багдад, ИДИЛ се сблъска с „Армията Накшбанди“, група, която включва бивши офицери от армията и поддръжници на партията „Баас“ на Садам Хюсеин.

Хората чакат за паспорти

ИДИЛ се представя като освободител по време на двуседмичната си офанзива, която шокира иракските и западните представители с бързото превземане на редица градове и заплашва страната с колапс.

Поддръжниците на ИДИЛ публикуваха снимки и записи на тълпи, приветстващи бунтовниците и показващи живота в Мосул, продължаващ нормално след падането на града.

Но макар че групата има подкрепата на някои сунити, които симпатизират на целта й да възстанови ислямски халифат или просто мразят воденото от шиити правителство на премиера Нури ал Малики, тя предизвиква предимно страх сред малцинствата.

Почти всички християни в Мосул избягаха, подобно на по-малките групи като шабакските шиити и членовете на синкретичната секта на йезидите. Други напускат, защото се опасяват, че Багдад ще бомбардира града в опит да си го върне.

Отец Булс Мате Афрем, глава на православната църква в Башика, град на около 10 километра източно от Мосул, заяви, че след падането на Мосул на 10 юни, десет християнски семейства са пристигнали в неговия град. Сега те са 44. „Лично за себе си не се страхувам“, казва той. „Но разбира се, хората от този град са уплашени от ИДИЛ“.

Гасан Салем Илиас, 40-годишен йезид, който ръководи благотворителна организация, осигуряваща подслон за хората от всички религии, които бягат в града, казва, че бъдещето ще е „катастрофално“ за християните при управлението на ИДИЛ, дори ако статиите в медиите са преувеличили поведението им. „Много хора чакат паспорти, за да могат да напуснат Ирак“, заяви той.

ИДИЛ не полага особени усилия да успокои тези групи. Нейните бойци често описват омразата си към шиитите с изрази, които напомнят за отдавна изчезналите персийски империи и мюсюлманските завоевания от времето на пророка Мохамед.

Абас Фадел Хамид, 41-годишен сунит, казва, че ИДИЛ го спряла със семейството му на контролен пункт в понеделник и му казала, че трябва да напуснат родния си град Шемсият със смесено население, недалеч от Мосул, защото жена му е шиитка.

„Първоначално, когато ИДИЛ дойде, беше все едно сме получили амнистия, но сега те карат всички шиити да напуснат“, заяви той.

Тринадесет деца стоят в задната част на товарния му камион, отрупан с матраци, газови бутилки и инвалидна количка. „Над 200 семейства си тръгнаха. Това е половината Шемсият“, казва той.

Още по темата: Джихад

в. Хабертюрк
Мурат Бардакчъ

Както стана ясно, групировката „Ислямска държава в Ирак и Левант“ (ИДИЛ) е хвърлила око не само на Сирия и Ирак, но и на Турция! Оказва се, че в зоната, на която тази организация обяви джихад, се намираме и ние. Един от лидерите на клетка на ИДИЛ обяви следното „След завладяването на Сирия, ще дойде ред и на Турция, с помощта на Аллах ще превземем и Истанбул“.

Само Аллах знае коя по ред се явява тази обявена срещу нас свещена война!

Джихадът, който се основава на принципите за разпространение на исляма, борба с враговете на религията и гаранции за живот съгласно нормите на религията в ислямските земи, през последните два века се превърна в занятие, с което се захваща всеки желаещ и обявява джихад така, както сметне за необходимо.

Става въпрос за група, която се опитва да получи власт в мюсюлманските държави, където особена стойност имат религиозните канони. И тази група казва, че тези, които са на власт, са „неверници“, и с оръжие в ръка започва джихад. Възникнало е въстание в поредната мюсюлманска страна? В такъв случай единственото средство, което намира въстаналата страна, е джихадът. Възможно е дори две мюсюлмански държави, конфликтите между които достигат мащабите на война, съвсем спокойно да използват джихада като способ за борба по между им.

Спомнете си за ирано-иракската война, която започна през 80-те години и продължи няколко години: иранският лидер Хомейни обвини в „неверничество“ иракския лидер Саддам Хюсеин и партията Баас, начело на която бе Саддам. Ирак отговори, като обяви джихад срещу Иран! Освен това Саддам направи още няколко странни неща. Например той добави надписа „Аллах“ на иракското знаме и разкри никому неизвестна преди тайна. Настоявайки че е роднина на пророка Мохамед, той се обяви за сеид (почетна титла у мюсюлманите, които се смятат за потомци на пророка Мохамед).

Преди да стане така, че по вина на различни лидери и организации понятието джихад така да се омаловажи, ние неведнъж сме се превръщали в мишена за джихад. Например в началото на 19 век чрез обявяването на свещена война против Истанбул са били предприемани опити за намиране на правова основа за въстание на уахабитите на Арабския полуостров, а Шериф Хюсеин, който вдигна въстание в годините на Първата световна война, издаде две последователни известия за предприемане на джихад.

Веднага след встъпването ни в Първата световна война на 14 ноември 1914 г. ние също обявихме „свещен джихад“, но това не доведе до никакви резултати! Срещу нашия джихад се обявиха дори някои мюсюлмански лидери, а в състава на войските на съюзниците, които през 1920 г. окупираха Истанбул, имаше хиляди мюсюлмани от колониите.

За да покажем на всички, които смятат, че „арабите не са обявявали джихад срещу нас, а това са небивалици на англичаните и секуларистите“, представяме част от дълъг документ, публикуван на 9 септември 1916 г. от Шериф Хюсеин.

Обърнете внимание какво казва Шериф Хюсеин за нас: „Турците се отказаха от религията. Те нарушават каноните и традициите на исляма. Те вече не спазват заповедите на Аллах, постъпват не така, както трябва, и не уважават многовековните обичаи на арабите.

Ето един пример за това, че турците са се отказали от религията. Валията на Сирия Джемал паша бе организирал среща за жени в Дамаск, по време на която жените и мъжете са седели заедно в една зала. В присъствието на мъжете жените са чели стихотворения. Противоречащите на ислямския дух действия на Джемал паша не се ограничиха до това: Джемал паша пренебрегна указаните в Корана предписания, свързани с това, че жените трябва да покриват главите си с кърпи и да стоят настрани от непознати мъже.“

Шериф Хюсеин пише в заключение, че „цялата отговорност за това, че арабите се намират в положение на назадничавост и невежество, е на турците“. „Дълг на арабите е да започнат джихад срещу тях“, посочва Хюсеин.

БТА