Беларуският „бащица“ пак поглежда към Запада

Лукашенко и ЕС. Колаж: прима-нюз

Кризата в Украйна едва-що бе започнала, а беларуският президент Александър Лукашенко явно се дистанцира от действията на руското ръководство – неуморно повтаряше: „Сега Путин е последният диктатор в Европа, а не аз“, „В ЕС вече се ръкуват с мен“. Днес Лукашенко май ще гледа как ли не да се изтръгне от икономическия и политически капан, в който го завлече Москва, и за целта ще се преориентира към Запада.

Прокрадват се и първите признаци, че Лукашенко може сам-самичък да разруши Митническия съюз. Официален Минск например не подкрепи Москва и не наложи митническа блокада на Украйна след асоциирането й с ЕС. Нещо повече, на същата позиция застана и Нурсултан Назарбаев. Поне ако вярваме на литовския външен министър Линас Линкевичус. „Нещо конструктивно: Беларус и Казахстан отхвърлиха руското предложение да забранят вноса от Украйна след подписване на споразумението за асоцииране на Киев с ЕС“, съобщи министърът.

Има и официално потвърждение от Беларус. Русия внесе за разглеждане в Съвета на Евразийската икономическа комисия (ЕИК) въпроса за съвместно налагане на вносни мита по повод планираното от Украйна подписване на икономическата част от споразумението за асоцииране с ЕС, уточни пред журналисти Сергей Румас, представител на Минск в Съвета. Беларус рязко се възпротиви с мотива, че Украйна още не е подписала споразумението и не можем да оценим съответните заплахи за икономиките от Митническия съюз. Последиците не са анализирани и в колегиума на ЕИК. Съответно няма нужда спешно да се вземе подобно решение. Позицията на Беларус бе подкрепена и от Казахстан, разказа Румас.

Това естествено не означава, че в бъдеще Беларус няма да приеме руското гледище по въпроса; със сигурност обаче ще брани собствения си интерес. Минск среща отдавна сериозни проблеми с външнотърговското си салдо, затова Лукашенко сам пое преди време твърд курс към ограничаване на вноса. Страната смята например да лицензира вноса на коли от чужбина, фактически се отказа вече от украинската бира и бонбоните, сега се чува, че Беларус може да намали вноса на битова техника и електроника от Русия. Тъй че руските продавачи може да очакват загуби от по няколкостотин милиона долара годишно.

Самата Москва впрочем заради политическата конюнктура неведнъж е ограничавала вноса на беларуски стоки, а и до днес не продава на Беларус безмитен петрол за реекспорт. При все че на пръв поглед хем съюзниците вече са задействали единното икономическо пространство, хем Лукашенко си е най-преданият партньор на Русия на международната арена. Прочее, Бащицата има защо да се сърди – грехота е да не се възползва от единодушните европейски упреци към Русия като агресор.

Русия вече спря газовите доставки за Украйна; тя пък може като ответна мярка съвместно с ЕС да прекъсне транзита на руски газ в Южна Европа. Беларус реши да използва момента и заплаши „Газпром“ също да затвори тръбите на своята газотранспортна система. Нищо че последната изцяло е собственост на руския газов монополист. Бащицата е възмутен, че „Газпром“ задлъжня пред Беларус с 260 милиона долара за газовия транзит. А наскоро „Газпром“ оряза доставките за Беларус на 85 процента от досегашните – така сериозно застраши работата на предприятията в страната.

Партньорите имат и разногласия за цената на синьото гориво. Беларус настоява да се запази миналогодишната (към 160 долара за 1000 кубика), а „Газпром“ се бе наканил да я преразгледа.

За икономиката дотук. Показателен е и фактът, че Лукашенко лично амнистира най-известния политзатворник в страната – правозащитника Алес Беляцки. Обвинен преди три години в укриване на данъци, той бе хвърлен за 4,5 години в затвора. Лукашенко обаче го освободи година и половина предсрочно. Беларуските експерти са категорични: Бащицата винаги пуска опозиционери от затворите, щом пожелае да контактува с ЕС. Един вид сигнализира на Запада, че е готов за диалог. Държавният департамент на САЩ вече приветства тази стъпка на Минск; позитивно реагира и Бундестагът.

Според известния беларуски политолог Валерий Карбалевич Лукашенко, наплашен от поведението на Русия, търси съюзници другаде, за да разшири полето си за геополитически маневри. Това обяснява и реверансите му пред Киев, и зачестилите спорове с Москва, и флирта с Брюксел, каза експертът пред Росбалт.

Стъпките на Лукашенко в посока ЕС със сигурност ще бъдат забелязани в общността – сега беларуският лидер по-лесно ще напипа някакви политически контакти с Евросъюза, убеден е Владимир Некляев, бивш кандидат за президент на страната.

Изолационната примка, стегната от Европа на врата на Лукашенко след изборите през 2010 г., явно е отхлабена. На церемонията по встъпване в длъжност на Петро Порошенко в Киев никой от европейските политици не бе притеснен, че стои близо до Лукашенко. Допреди две години само едва ли бихме си представили нещо подобно.

Съвсем неотдавна Лукашенко публично се радваше как ЕС бил разбрал най-накрая, че може да има вземане-даване с Беларус. „Те схванаха, че сравнително стабилна Украйна и Беларус са нещо по-добро за тях от тая война. Защото няма чужди конфликти, украински конфликти, щом става дума за Европа. Къде са гаранциите, че конфликтът няма да се прехвърли в някоя съседна страна, в Полша, Германия, в нашите славянски държави досами него“, заяви беларуският лидер. И добави: искаш ли да живееш спокойно, не създавай проблеми на своите съседи и не разпалвай у тях пожар. Явно стремежът е бил да ужили Москва.

Всички тези събития сто на сто силно нервират руското ръководство, но днес Путин безспорно няма време да мисли как да „накаже“ Лукашенко: неотдавна той му отпусна поредния заем от 2 милиарда долара, навярно просто за да отложи тежкия разговор със своя съюзник. Бащицата обаче май смята да получи от Кремъл и нещо отгоре.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.