Как е Хърватия една година след приемането в ЕС

Франс прес

Преди една година Хърватия честваше присъединяването си към ЕС – една стъпка, изпълнена с надежда за тази 4,2 милионна нация, чиито ръководители не съумяха да се възползват от това, за да възстановят икономиката, намираща се в рецесия, и да предприемат необходимите икономически реформи.

Икономиката на малката балканска страна се крепи върху туризма по адриатическото крайбрежие. Бившата югославска република, която е независима от 1991 г. насам, навлезе в шеста година на рецесия.

След Гърция това е европейската икономика, регистрирала най-голям спад на БВП от началото на икономическата криза през 2009 г. Между 2009 и 2013 г. хърватският БВП се е свил средно с 2,5 процента на година.

Но освен тези икономически трудности, спорове в средите на Социалдемократическата партия, която е начело на лявоцентристката управляваща коалиция, до голяма степен допринесоха за една горчива равносметка, в резултат на която 28-та страна член на ЕС изглежда изоставащата в класа.

Сметките на правителството са на червено и Брюксел не чака дълго след тържеството за присъединяването, за да отправи своите предупреждения.

ЕС откри през януари процедура за прекомерен дефицит срещу Хърватия с цел да доведе до намаляване на бюджетния й дефицит под прага от 3 процента от БВП до края на 2016 г.

Правителството се надяваше, че ефектът на присъединяването към ЕС, където се предполага, че капиталите са по-защитени, ще бъде достатъчен, за да привлече чуждите инвеститори и да възстанови икономиката. Но теренът не беше подготвен.

„Хърватия трябва да работи много здраво, за да подобри конкурентноспособността и бизнес средата, ако иска да привлече чужди инвестиции“, обяснява за АФП Тимоти Аш, анализатор по проблемите на нововъзникващите пазарни икономики в Стандарт банк.

Икономистите отправят предупреждения по-специално за честите промени на законодателството, засягащо бизнеса, и критикуват прекомерните данъци, придружени от слаба защита на инвеститорите и строг кодекс на труда.

В областта на благоприятния за бизнес климат Хърватия заема предпоследно място сред европейските страни в списък на Световната банка, веднага след Гърция.

„С присъединяването към ЕС очаквах по-малко бюрокрация. Но няма никакъв напредък“, казва със съжаление Божидар Тончич.

Този 38-годишен жител на Загреб е имал амбицията да открие малко дърводелско предприятие, но е бил обезкуражен от процедурите, които си остават много сложни, и смята да се откаже от идеята.

Някои анализатори смятат, че моментът на хърватското присъединяване не е имал очаквания положителен ефект заради отдръпването на банките в разгара на икономическата криза. Според тях контекстът на разширяването на ЕС през 2004 г. с 10 страни, последвано от присъединяването на Румъния и България три години по-късно, е бил „много различен“.

„Тогава цареше оптимизъм по отношение на разширяването към Източна Европа, който насърчи инвестициите в тези страни“, отбелязва икономическият анализатор Дамир Новотни.

„Преди десет години чуждите банки влагаха капитали в региона. Сега те се отдръпват и двигателите на растежа работят със забавено темпо“, обяснява Тимоти Аш.

Освен икономическите трудности Хърватия е разтърсена и от криза в средите на управляващата партия Социалдемократическата партия , която неотдавна стана повод за отстраняването на министъра на финансите Славко Линич, чиято роля бе ключова в прилагането на финансовите и икономически реформи. Линич бе отстранен в резултат на спор с премиера Зоран Миланович.

„В тези трудни времена лидерите не се грижат за страната, а за вътрешните си спорове, което допълнително задълбочи кризата в Хърватия“, изтъкна политическият анализатор Берто Шалай.

И 18 месеца преди следващите парламентарни избори стартирането на реформи, колкото необходими, толкова и непопулярни, изглежда малко вероятно.

БТА