Иран се бори с трудни решения в Ирак

Аршад Мохамед
Ройтерс

Иран се бори със сложна комбинация от исторически съюзи и вражди в стремежа си да разработи последователен отговор на бързото настъпление на враждебни сунитски мюсюлмански бойци в съседен Ирак.

Отчаяна от своето протеже Нури ал Малики, върхушката от шиитски духовници в Техеран изпраща смесени послания за сътрудничество с другия спонсор на иракския министър-председател – САЩ, с които тя има обща цел – да се предотврати разпадането на страната.

След като от десетилетия си съперничи за влияние със сунитските арабски съюзници на Вашингтон, Иран се надява да постигне отслабване на американските санкции, като сключи споразумение за ядрената си програма в следващите няколко седмици, и иска да не се стига дотам, че защитата, която оказва на несунитски сили в Багдад, Сирия, Ливан и на други места, да предизвика регионална война между отделни фракции.

„За Иран националните интереси винаги имат приоритет над религиозните разделения“, каза висш служител, близък до върховния водач аятолах Али Хаменей. „Нашата основна грижа сега е да гарантираме интересите на иранската държава“, заяви той.

Въпреки че твърдо осъжда сунитските бойци, които се заричат да избият шиитите като еретици, ръководството на Иран се мъчи да подчертае, че желае съвместно съществуване с други фракции, което сега е ключов елемент от критиките му срещу шиитския премиер Малики.

„Засега подкрепяме Малики“, каза служителят. „Но след като неуспехът му да състави включващо всички групи правителство води до хаос в Ирак, нашата подкрепа ще бъде условна и ограничена“, заяви той.

Президентът на САЩ Барак Обама призовава Малики да приеме сунитското малцинство, което загуби влияние, когато американските войски свалиха Саддам Хюсеин, когото Вашингтон дискретно подкрепяше срещу революционен Техеран в дългата война между Иран и Ирак през 80-те години на 20 век.

Техеран и Вашингтон обаче сега изглеждат неспособни да се споразумеят как да постигнат тази обща цел за разгром на бунтовниците, успокояване на умерените сунити и стабилизиране на Ирак, въпреки че всеки от тях дава признаци, че съгласуването с другия би помогнало за изработване на план.

Резултатът е, че Иран – а в не по-малка степен и САЩ – се мъчи да намери комбинирана политическа и военна стратегия за отблъскване на настъплението на Ислямска държава в Ирак и Леванта (ИДИЛ) в Северен Ирак, което започна преди три седмици на 10 юни.

Множество дилеми

„Целта на Иран в Ирак е да възстанови статуквото, изразяващо се в доминирано от шиити правителство със сходни идеологически възгледи, на което Иран може да разчита като на по-малък партньор“, каза старши сътрудникът от изследователския институт Фонд за международен мир „Карнеги“ във Вашингтон Карим Саджадпур.

„Но големият въпрос е: съществува ли такава фигура, която да е приемлива едновременно за Иран, сунитските фракции, САЩ?“, заяви той.

Това не е единствената дилема за Иран.

Техеран много иска да попречи на каквото и да е разрастване на ролята на своя противник САЩ в Ирак; и все пак, тъй като силно желае САЩ да го признаят за регионална политическа сила, Техеран дава признаци, че може да приветства ограничено, дискретно партньорство с Вашингтон в защита на Багдад.

Първоначално Иран се надяваше, че като подкрепя Малики с оръжия и разузнавателни данни, иракският премиер ще успее да обуздае кризата. Иран го призова да състави включващо повече групи правителство, в което да влизат сунити. Но с проточването на кризата се увеличават съмненията в него, а анализатори и служители казват, че Техеран обмисля алтернативи.

„Имаме предвид няколко имена и обсъждахме списъка си с нашите съюзници в Ирак“, каза висш ирански служител по сигурността, който подчерта, че всеки евентуален нов премиер би трябвало да е приятел на Техеран.

Положението се усложнява от периодичните публични различия между позициите на ирански служители.

Хаменей, чието мнение се споделя от привърженици на твърдия подход по сигурността, обвинява Запада и неговите арабски съюзници от Залива, че подкрепят ИДИЛ, за да свалят правителството в Багдад и да възстановят сунитското политическо господство.

Други служители обаче предполагат, че кризата в Ирак предоставя възможност за намаляване на враждебността с Вашингтон, която е в ущърб и на двете страни и облагодетелства взаимните им врагове сред сунитските ислямисти в Ал Каида и други движения.

„Ние имаме общи интереси и общи врагове“, каза друг ирански служител, говорейки за САЩ.

„Изправени сме пред сходни заплахи за сигурността в Ирак. Без сътрудничество между нас не може да бъде възстановена стабилността в Близкия изток“, заяви той.

Стабилизираща роля

Президентът Хасан Рохани възприема по-помирителен тон към „големия сатана“, откакто беше избран преди година, въпреки че остава подчинен на Хаменей при определянето на външната политика.

Той предлага сътрудничество със САЩ в Ирак, ако Вашингтон се заеме с „тероризма“ в региона, което е отчасти удар срещу подкрепата на американски съюзници като Саудитска Арабия и Катар за сунитските ислямисти, биещи се с иранските съюзници в Дамаск и Багдад.

„Налице е тази странна динамика, при която . . . когато става въпрос за Ирак, САЩ и Иран са съюзници, но не приятели, а САЩ и Саудитска Арабия са приятели, но не съюзници“, каза Саджадпур.

Вашингтон подкрепя бунта срещу поддържания от Иран сирийски президент Башар ал Асад, но се въздържа от по-сериозни действия, след като ислямисти започват да имат господстваща роля в редиците на бунтовниците. Американски служители настояват Рияд да използва своето влияние сред своите едноверци сунити в Ирак, за да ги убеди да се присъединят към коалиционно правителство в Багдад.

Налице е прецедент за американско-иранско военно сътрудничество.

Техеран предостави разузнавателна и политическа подкрепа, когато силите на САЩ нахлуха в управлявания от талибаните Афганистан през 2001 г., само за да чуе как едва няколко месеца по-късно президентът Джордж У. Буш обявява Иран за част от „ос на злото“ наред със Саддам и Северна Корея.

„Хаосът в Афганистан и Ирак можеше да бъде избегнат, ако Вашингтон беше признал стабилизиращата роля, която Иран може да играе, ако не бъде третиран като парий“, написа наскоро председателят на Националния иранско-американски съвет Трита Парси.

Но въпреки всички възможни ползи за Иран от сътрудничество със Запада неговите управници също така са загрижени да не бъдат разглеждани като съюзник на САЩ и особено на протежето на Вашингтон Израел срещу сунитите, които са два пъти по-многобройни от шиитите в Близкия изток. Може да се очакват още смесени послания.

„Свалянето на талибаните в Афганистан беше в интерес на Иран, но Хаменей го порица. Свалянето на Саддам Хюсеин беше в интерес на Иран, но Хаменей го порица“, каза Саджадпур от Фонда „Карнеги“ във Вашингтон.

„Сега може да се твърди, че отблъскването на ИДИЛ е в интерес на Иран, но лидерът ще го порицае“, заяви той.

„Хаменей е в трудна позиция, защото от три десетилетия . . . неговата философия е да се опитва да си партнира със сунитските араби срещу САЩ и Израел. Сега той общо взето се намира в обратната позиция, а именно да се отнася враждебно към революционната идеология, която подкрепяше през всичките тези години“, каза Саджадпур.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.