Президентската победа на Ердоган изглежда предрешена

Джони Хог
Ройтерс

Ердоган говори пред привърженици в Диарбекир. Снимка: заман

Един бърз поглед върху появяващите се кандидати за първите преки президентски избори в Турция илюстрира драматичната промяна, създадена в страната от 11-годишното управление на премиера Тайип Ердоган; старият светски елит отстъпи сцената на двама мъже от ислямски произход и на трети от дълго потисканото кюрдско малцинство.

Това със сигурност е нещо ново, нова република, казва Соли Йозел, професор по политическа наука в истанбулския университет Кадир Хас. Наистина се намираме в неизследвани води, добави той.

Очаква се премиерът Ердоган, чиято популярност остана незасегната от антиправителствените бунтове и корупционен скандал, да обяви днес кандидатурата си за президент за изборите през август, с което още повече може да се увеличи властта му (Кандидатурата на Ердоган за президентския пост вече бе обявена – бел.ред.).

Според мнозина победата му е неизбежна. Откакто неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) дойде на власт през 2002 г., той спечели голяма подкрепа сред консервативните мюсюлмани, много от които бедни, чувствали се третирани като втора класа граждани в светското общество – например набожни жени, които не са били допускани в държавните институции, тъй като носят забрадки.

Самият Ердоган, който сега е на 60 години, е излежал кратка присъда затвор през 1999 г. по обвинения в ислямистка дейност.

Взимайки юздите на властта само четири години по-късно, той обузда армията, която се смяташе за гарант срещу ислямизма и която е свалила от власт четири правителства за четири десетилетия.

Освен че не е табу, религията сега е основен политически въпрос. Идеята за светски президент стана „политически токсична“ за голяма част от 77-те милиона граждани. Толкова силно „токсична“, че главната светска партия в Турция – на основателя на светската държава Мустафа Кемал Ататюрк – Народнорепубликанската партия (НРП), и националистическата Партия на националистическото действие (ПНД) избраха за общ кандидат Екмеледин Ихсаноглу – дипломат и академик, който бе генерален секретар на Организацията за ислямско сътрудничество в продължение на девет години.

Изборът за номинацията на родения в Кайро Ихсаноглу, който е посветил голяма част от живота си на исляма, предизвика ожесточена критика от страна на някои непоклатими секуларисти в НРП, като част от тях отказаха да се подпишат на официалната му номинация.

В първите си изказвания, след като бе предложен за кандидат, Ихсаноглу, чиято съпруга, за разлика от жената на Ердоган, не носи ислямска забрадка, изтъкна значението на разделението на държавата от религията.

В ислямския свят настана смут по този въпрос, каза той.

Той също така възхвали Ататюрк, явно противопоставяне на премиера, който обиди много турци кемалисти, като назова основателя „пияница“ по време на реч през май 2013 г.

БИТКА НА КОНСЕРВАТИЗМА?

След като близо десетилетие оглавява втората по големина международна организация, представляваща 1,5 милиарда души от мюсюлманския свят, дипломатическите и религиозни преимущества на 70-годишния Ихсаноглу са под въпрос.

Айкан Ердемир, депутат от НРП, настоява, че той не е бледо подобие на разпаления Ердоган, а вместо това представлява достойна алтернатива за милиони набожни турци.

За мен той е съвършена противоположност на Ердоган – помирител срещу шумен фанатик. Имаме истински избор между либерален или авторитарен президент, каза той пред Ройтерс.

Анализаторите казват, че Ихсаноглу представлява връщане към политическите светски и либерални ценности, подкрепяни от религията, нещо, което ПСР бе възприела, когато за пръв път дойде на власт. По този начин той може да привлече недоволните поддръжници на Ердоган, изморени от все по-автократичния му стил и разпаления му език.

В разгара на корупционния скандал по-рано тази година, който засегна членове на кабинета му, Ердоган заклейми политическите си опоненти като терористи и предатели. Полицейското разследване бе преустановено, когато той започна чистка на полицията и магистратите.

Мурат Йеткин от либералния вестник „Радикал“ каза, че решението на НРП и ПНД да издигнат Ихсаноглу за общ кандидат означава, че те ще навлязат на територията на Ердоган. Безупречната репутация на Ихсаноглу може да затрудни Ердоган и поддръжниците му да предприемат политически атаки.

Потенциална кампания за оклеветяване срещу Ихсаноглу, който е известен с благородния си характер, може да не намери поддръжници дори в базата на ПСР, каза Йеткин.

Но дори ислямските преимущества да му осигуряват известна защита, съюзниците на Ердоган може да насочат критиките си към смятания от тях за неуспех на Ихсаноглу да се присъедини към позицията на Анкара, която осъди свалянето от власт на египетския президент ислямист Мохамед Морси.

Опитът на Ихсаноглу в международните проблеми и Арабския свят също така малко ще му помогне пред турското общество, голяма част от което не знаеше за съществуването му до миналата седмица.

Нито ще го защити от хищната проправителствена преса, като един анализатор вече го обяви за инструмент на чужди интереси, „кандидат на Кока Кола“. Самият Ердоган обвинява политическите си опоненти в съучастие с чужди сили, за да подкопават Турция.

КЮРДСКА ПОДКРЕПА

На карта е заложен въпросът дали Ердоган ще се сдобие с един префасониран президентски пост, с премахване на основно церемониалния му характер и с придобиване на много власт. Той вече установи превъзходството си над въоръжените сили, правосъдната система и полицията.

Според проучванията, ако както се очаква Ердоган бъде потвърден за кандидат на ПСР днес, неговите съперници ще трябва „да изкачат планина“ дори само за да го принудят да отиде на втори кръг на изборите. Проучванията му дават около 55 процента от гласовете на избирателите и двайсет пункта преднина.

Ако Ердоган обаче получи по-малко от необходимите 50 процента, необходими за предотвратяването на втори тур, кюрдското малцинство в Турция – около 15-20 процента от населението, може да реши съдбата му.

Усилията за слагане на край на конфликта между правителството и кюрдските бунтовници има ключова роля по време на управлението на Ердоган, което доведе до прекратяване на огъня миналата година и до отслабване на драконовските закони, ограничавали кюрдския език и култура.

Преди Ердоган дори писането на статия, в която се споменава за културни или политически отстъпки към кюрдите, можеше да доведе до получаването на присъда затвор. Всякакво публично или лично изразяване на симпатии към Кюрдската работническа партия (ПКК) бе също толкова опасно. Ердоган пое значителен политически риск при започването на преговорите с ПКК.

Анализаторите казват, че около половината от кюрдите вече гласуват за ПСР и още много ще го направят с убеждението, че Ердоган предлага най-добрата надежда за постигането на трайно споразумение за мир. Правителството му миналата седмица изпрати в парламента проектозакон, създаващ законова рамка за мирните преговори, за ускоряване на процеса.

Спекулациите, че прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН) може безмълвно да застане зад Ердоган на първия кръг, като определи или слаб кандидат или не издигне такъв, изобщо не се осъществиха, като лидерът на партията – 41-годишният Селяхаттин Демирташ, обяви кандидатурата си за президент.

Той е сериозен кандидат и ако поддръжниците му гласуват за него, това ще представлява шест или седем процента орязване на вота, чиято насока бе вече известна. Те искат време, за да преговарят с Ердоган между първия и втория кръг, каза Йозел от университета Кадир Хас.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.