Лавина от присъди за корупция в Румъния

Броят на осъдените се е увеличил с над 40 процента за година

„Прокурорите в Румъния не изпълняват поръчки на никого, а са посветени на това да изпратят в затвора тези, които нарушават закона“, каза американският посланик в Букурещ Дуейн Бучър и подчерта, че отсега нататък всеки, който иска да даде или да приеме подкуп, ще се замисли два пъти преди да го направи.

Британският посланик в Букурещ Мартин Харис посочи, че институциите за борба с корупцията в Румъния – с основна роля на Националната дирекция за борба с корупцията НДБК – „са действали твърдо“ и са установили „важен принцип, че никой не е над закона“.

В отчет за дейността си през 2013 година Националната дирекция за борба с корупцията в Румъния, която бе създадена през 2002 година специално, за да разследва корупцията по високите етажи на властта, съобщи, че над 300 души, които са били изпратени на съд миналата година от нейните прокурори, са заемали ръководни или контролни държавни постове. Сред тези 300 души е имало шестима министри и членове на парламента.

През 2013 г. са били предадени на правосъдието също петима областни и зам. областни управители, 34 кметове и заместник-кметове, 25 магистрати, включително двама членове на Висшия съвет на магистратурата, 19 адвокати, 10 директори на национални компании и 22 директори от други държавни институции. Бе посочено още, че през 2013 г. броят на осъдените за корупция в Румъния се е увеличил с над 40 процента спрямо предходната година.

Тази година НДБК продължава с усилията си да изкорени явлението корупция и в мониторинговия доклад на Еврокомисията за напредъка в правосъдието, публикуван по-рано тази година, бе отбелязана ползотворната й роля в тази насока.

„Това, което видяхме в последните шест месеца на тази година, е впечатляващо“, подчерта и американският посланик Дуейн Бучър преди да приключи мандата си в Букурещ в края на юни.

За последните шест месеца – от януари до юни 2014 година, в Румъния на затвор за корупция бяха осъдени бившият премиер Адриан Нъстасе, бившият транспортен министър Релу Фенекиу, осем изявени спортисти и спортни деятели, а в предварителен арест бяха вкарани един от най-богатите румънски бизнесмени и братът на румънския президент. Освен това Конституционният съд отхвърли промените в Наказателния кодекс, които осигуряваха „суперимунитет“ на лицата на изборни длъжности и бе внесен проектозакон, съгласно който журналисти, които разкрият корупционни практики, да получават 2 процента от възстановените щети.

На 6 януари Върховният касационен съд на Румъния осъди бившия румънски премиер Адриан Нъстасе на четири години затвор за вземане на подкуп. Решението на Върховния касационен съд бе взето, след като НДБК обжалва условната присъдата на по-долна инстанция на Нъстасе по това дело. Съдът реши също от семейство Нъстасе да бъде конфискувана и сумата от 1,8 милиона леи (около 900 000 лева), а Букурещката адвокатска колегия изключи бившия румънски премиер, който изтърпява присъдата си в букурещкия затвор „Рахова“, от редиците си, защото е засегнал имиджа на професията.

На 30 януари Върховният касационен съд на Румъния потвърди присъдата от пет години затвор на бившия министър на транспорта Релу Фенекиу. Фенекиу бе осъден през юли миналата година за злоупотреба със служебно положение в ущърб на обществения интерес, като тогава за първи път в историята на Румъния съдът произнесе присъда затвор за действащ министър.

В началото на март осем обвиняеми, почти всички от тях големи имена в румънския футбол, получиха окончателни присъди затвор с различен срок по най-голямото дело за корупция при осъществяването на трансфери на футболисти в чужбина. Най-леката присъда бе 3 години, 1 месец и 10 дни затвор, а най-дългата – 6 години и 4 месеца.

В затвора бяха вкарани бизнесменът, бивш политик и бивш мажоритарен собственик на „Рапид Букурещ“ Георге Копос, генералният мениджър на „Стяуа“ Михай Стойка, бившият акционер в „Динамо“ Кристиан Борча, бившият мениджър Йоан Бекали, мениджърът Виктор Бекали, бившият президент на „Глория Бистрица“ Жан Пъдуряну, бившият футболист Георге Попеску и бившият акционер в „Динамо“ и в „Университатя Крайова“ Джиджи Нецою. Държавният глава на Румъния бе подложен на обществен натиск, за да помилва бившия футболист Джика Попеску заради спортни заслуги за Румъния, но той отказва да го направи и Попеску остана в букурещкия затвор „Рахова“.

Един от най-богатите румънски бизнесмени – Дан Адамеску, бе поставен в началото на юни в предварителен арест по подозрение, че е дал подкупи на двама съдии, за да постигне благоприятни съдебни решения. Адамеску притежава застрахователната компания „Астра“, футболния клуб Оцелул Галац и пресгрупата Медиен холдинг, която издава ежедневника „Ромъния либера“ и седмичника „Академия Кацавенку“, а състоянието му се оценява на близо един милиард евро. Задържането на Адамеску стана няколко седмици след арестуването на двамата съдии, както и на двама техни колеги, също заподозрени, че са получавали подкупи от бизнесмени. Един от адвокатите на Адамеску се самоуби през май, след като бе изслушан от прокурори.

Мирча Бъсеску, брат на румънския президент Траян Бъсеску, бе задържан в средата на юни във връзка с разследване за търговия с влияние и остана в предварителен арест. Според прокурорите от Националната дирекция за борба с корупцията в Румъния Мирча Бъсеску е получил сумата от 250 000 евро чрез посредник от арестувано за опит за убийство лице, за да повлияе в полза на освобождаването му.

В началото на тази година Конституционният съд на Румъния реши единодушно, че измененията на Наказателния кодекс НК , приети от румънския парламент в края на миналата година, противоречат на конституцията и законът трябва да бъде върнат в парламента за ново обсъждане. Съдът се произнесе, след като бе сезиран от опозиционната Демократично-либерална партия, която оспори извършените промени в НК. Промените бяха оспорени и от Върховния касационен съд. Според гласуваните от депутатите промени в Наказателния кодекс, обявени за неконституционни от съда, лицата на изборни длъжности щяха да бъдат освободени от евентуално съдебно преследване за корупция или конфликт на интереси. Хиляди румънци излязоха на протести срещу промените, а полицията използва сълзотворен газ, за да разпръсне протестиращите.

За да се насърчи борбата с корупцията през май бе предложен и проектозакон, съгласно който журналисти и хора, които разкрият чрез каквото и да е средство за информация корупционни практики, да получат 2 процента от стойността на възстановените щети. Бе предложено създаването на фонд, наречен Специален фонд за разследваща журналистика, който да подпомага с директно финансиране разследващите журналисти и хората, които имат смелостта да разкрият корупционни практики, ощетяващи държавния бюджет.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.