Задачата на Москва е да изгради държава, а не империя

Ако протестите на Майдана и последвалите ги събития не попариха надеждите на Русия за Евразийски съюз, който да включва и Украйна, то подписаните миналата седмица споразумения за икономическо и търговско асоцииране между ЕС и Украйна, Грузия и Молдова би следвало да го направят. Трите бивши съветски републики са вече свързани, макар и по-свободно, с ЕС.

Президентът Путин сега открива, че „руският свят“, за който той често говори, е категория от „меката сила“ – по-скоро геокултурна, а не геополитическа или геоикономическа, и че украинците и руснаците не са „един народ“.

На този етап, вместо да се тормози за това, което възприема като свои загуби, Москва би трябвало да консолидира печалбите си.

Тя успя да присъедини Крим, което може би е единствена част от постсъветска Украйна, много привързан към руската държава. Тя трябва да положи сериозни усилия, за да превърне полуострова, особено южното му крайбрежие, в процъфтяващ регион, икономически равностоен на района на Сочи, превръщайки го във витрина на способността на Русия да развива изостанали райони със значителен туристически потенциал.

Тя трябва също да удовлетвори тежненията на разнородното кримско население, включително на руското етническо мнозинство; на украинското етническо малцинство (около 25 процента), кримските татари (над 10 на сто) – мюсюлмани, които смятат кримската земя за родина на прадедите си.

След това главният стратегически интерес на Москва е да държи Украйна извън НАТО, и в това отношение перспективата е добра. Вашингтон трябва да балансира глобалните си ангажименти – от Южнокитайско море до Ирак, и Украйна изобщо не е сред приоритетите му. Берлин и Париж са категорични, че нито Украйна, нито Грузия и Молдова, трябва да бъдат приети в алианса. Лондон не вижда необходимост да разширява границите на общата отбрана до същинските руски земи.

Москва трябва да възприеме по-дългосрочен подход към отношенията си с Киев, като се откаже да използва въоръжения бунт в източната област Донбас като средство за защита на своите интереси и вместо това възприеме по-широка политическа стратегия, включваща цяла Украйна. Тъй като връзките на руската военна индустрия с украинските доставчици стават ненадеждни, Москва трябва да използва шанса да си изгради напълно самостоятелна отбранителна промишленост в рамките на границите си. Русия ще трябва също така да преразгледа търговските си отношения с Украйна и то в пълно съответствие с нормите и принципите на Световната търговска организация.

Една очевидна печалба, освен Крим и Севастопол, могат да се окажат украинците, които минават границата и отиват в Русия. На основата на общия език и култура те могат прекрасно да бъдат интегрирани. Вместо да прибавя нови земи, Москва трябва да събира хора от бившия Съветски съюз, които биха й помогнали да формира по-млада и мотивирана работна сила, както и по-широка потребителска база.

Този тип политика ще поощрява онези, които могат да допринесат най-много за нейния просперитет – най-вече инженерите и другите работници, произвеждащи самолетни двигатели и ракети, и предприятията, които бяха много важни за Русия, но които ги чака свиване или пълно закриване, след като Украйна възприеме търговските изисквания на ЕС.

Руската федерация трябва да продължи прехода си от империя към национална държава от континентален мащаб. Тя се нуждае от повече хора, а не и от повече земя. Тя трябва да си представя Евразийския съюз не толкова като копие на ЕС, а по-скоро като нещо подобно на Североамериканско споразумение за свободна търговия (НАФТА). Това, което ще спои новия съюз, са икономическите интереси, а не толкова общите етнически и исторически корени.

Копнежът на Москва през последния четвърт век да бъде приета в западния свят претърпя неуспех. Тя трябва да гледа на това на принципа „всяко зло за добро“. След като западната опция за момента се оказва закрита, възможностите пред нея са по-ясни от всякога. Ако тя избере концепцията „крепостта Русия“ и продължи с икономическата изолация и политическите репресии , ще тръгне към катастрофа като онази, която сполетя Съветския съюз. Ако се обърне на изток, тя ще се превърне в суровинен придатък и васал на Китай, унищожавайки имиджа си на стратегически независима сила.

Ако иска да остане в играта на глобалната конкуренция, Москва няма друг избор, освен да работи, за да се превърне в държава с гражданско общество, с базирано на принципи държавно управление и модерна икономика.

Страните, подобно на хората, често вършат правилните неща, когато всичките им други варианти са невъзможни. За Русия алтернативите, пред който е изправена, никога не са били по-очевидни.

Още по темата: Путин изложи по същество нова концепция за националната сигурност пред руските посланици

Коментирайки вчерашната среща на руския президент Владимир Путин с руските посланици по света, московският в. „Комерсант“ отбелязва, че той е изложил пред тях нова концепция за националната сигурност. Според нея Русия е длъжна „в пределите на необходимата самоотбрана“ да защитава всички руснаци по целия свят.

Особеността на концепцията е в неговото разбиране за това кой е руснак, отбелязва вестникът. Президентът разясни своето виждане на фона на най-актуалния пример – присъединяването на Крим: „Под заплаха се оказаха наши съотечественици, техният език, култура, законни права“.

Според вестника в съзнанието на президента понятието „руски хора“ бавно, но видимо се разширява и вчера следобед вече е включвало всеки, „който смята себе си за руски човек“. Т.е. такъв може да се окаже и (сваленият украински президент) Виктор Янукович, който при това сега живее в Сочи, или дори Барак Обама, ако изведнъж почувства нещо (руско) в себе си.

Каква реакция очакваха от нас нашите партньори при начина, по който се развиха събитията в Украйна, запитал риторично Путин. „Ние, разбира се нямахме право да оставим кримчаните и севастополците на произвола на войнстващите националисти.“

А по-нататък още по-откровено добавил: „Ние не можехме да допуснем съществено да бъде ограничен нашият достъп до акваторията на Черно море и това на кримска земя да дойдат войски на НАТО и кардинално да бъде изменен балансът на силите в района на Черно море. Т.е. практически всичко онова, за което Русия се е борила още от времето на Петър Първи, би се оказало зачеркнато.“

Вестникът коментира, че досега Путин не си е позволявал такава откровеност за причините за референдума в Крим, което показва, че в неговото поведение по време на присъединяването на полуострова към Русия е имало, освен изтъкнатите по-рано причини, и не по-малка доза прагматизъм.

„Комерсант“ подчертава и думите на президента, че Русия и занапред ще отстоява правата на руснаците и ще използва за тази цел целия си арсенал от налични средства – от политически и икономически до предвидените в международното право хуманитарни операции и право на самоотбрана.

„Очевидно е какво се има предвид. Правото на самоотбрана имат максимално широко разбираните руснаци, а „самоотбрана“ се нарича тяхната дипломатическа и военна защита от държавата, защото в тяхно лице Путин смята да отбранява страната“, подчертава вестникът. Според „Комерсант“ тези тежки думи на Путин могат да станат пореден повод за международни санкции срещу Русия.

Путин не е скрил разочарованието си от решението на украинския президент Петро Порошенко да не продължи едностранното прекратяване на огъня срещу проруските бунтовници в Източна Украйна, въпреки че е бил убеждаван за това от лидерите на Германия, Франция и от самия Путин.

Отбелязвайки, че досега Порошенко не е имал пряко отношение към заповедите за началото на военни действия, Путин подчерта, че оттук нататък новият украински лидер поема тази отговорност, в това число и политическа. Наричайки Порошенко „колега“ явно за последен път, руският президент показа, че е изчерпил кредита си на доверие към него, който дори демонстративно му оказваше, сякаш за да го подтикне да се прояви като миротворец, пише „Комерсант“.

Вестникът отбелязва, че най-радостно оживление сред присъстващите в залата руски дипломати е предизвикал указът на президента, публикуван преди началото на срещата в Кремъл, за повишаване на заплатите на работещите в апарата на външното министерство и на пенсиите на пенсионерите от дипломатическия сектор. Този указ е бил чакан от много години и дава гаранция за спокойни старини дори на онези, които тепърва се канят да се посветят на защитата на националните интереси на страната, отбелязва „Комерсант“.

Вестник „Известия“ пък акцентира върху думите на Путин пред руските дипломати, че украинската криза е продължение на западната „политика на сдържане“, която не е била прекратявана и след края на Студената война. Според вестника той е разкритикувал политиката на Запада спрямо Москва, която според него е получила концентриран израз в сегашната украинска криза.

„През последните 20 години непрекъснато ни убеждаваха в добрите си намерения. Обаче едно след друго разширяваха НАТО. А на законния ни въпрос, не смятат ли за нужно да се посъветват с нас, ни отговарят – това не е ваша работа“, цитира „Известия“ думите на Путин.

„Тези, които продължават да говорят за своята изключителност, трябва да се избавят от амбициите, от стремежите си да въведат световен казармен ред, да наредят всички като във военен строй по ръст, да наложат единни правила за поведение. Време е да се признае правото на страните да градят живота си по собствено усмотрение, а не под нечия диктовка“, отбелязал Путин, цитиран от вестника.

„Известия“ акцентира и върху изразеното от Путин мнение, че нестихващата криза в Украйна е предизвикана не само от вътрешни проблеми, но и от външно въздействие. Вестникът отбелязва, че решението на украинския президент Порошенко да не продължи примирието в Източна Украйна очевидно е накарало Путин в последния момент да промени подготвеното си изложение пред дипломатите и да възприеме по-твърд тон спрямо него.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.