Социална трагедия на Балканите – пенсионерите хранят половин Сърбия

Поговорката „жената е стълб на къщата“ в Сърбия вече не важи. В страната, която в момента е затънала в дългове до гушата, в която почти една четвърт от населението са старци, последната новина е, че поне половин милион пенсионери издържат още трима членове на семейството и над половин Сърбия се издържа от пенсии.

Така пенсионерите се превърнаха в стълб на всяка втора къща в Сърбия. Те окончателно и официално надминаха броя на работещите, и то с 30 000 души, така че държавата се оказа натясно. В държавните фирми и институции работят около 780 000 души, което означава, че в частни компании има почти 910 000 работници. Всички в частния сектор трябва да издържат държавата – да осигуряват заплатите в държавния сектор и пенсиите.

Пенсионерите помагат на неработещите си деца и на децата си, които работят, но получават минимална заплата или изобщо не получават заплата. Старците се отказват от почти всичко, дават само малко пари за хляб, а с останалото хранят внуците.

Най-голям брой от възрастните хора в Сърбия живеят в семейна общност – цели 44 процента. Пенсионерите станаха любими клиенти на банкерите, тъй като най-ревностно изплащат своите задължения и имат най-редовни доходи. И докато преди телевизионните реклами разчитаха на младите клиенти, днес главни герои на телевизионните реклами са дядо и внук – дядото купува играчки, а банката дава кредит. Преди пенсионерите можеха да вземат кредит на стойност най-много 200 000 динара, а днес могат да вземат и половин милион.

Черната статистика обаче става още по-черна. Министрите на финансите Лазар Кръстич и на търговията, туризма и телекомуникациите Кори Удовички обявиха преди два месеца предстоящо намаляване на пенсиите до края на годината, ако другите държавни мерки не дадат резултати, а вероятно те няма да дадат резултати.

Министърът на финансите обяви, че тази и следващата година трябва да се спестят един милиард евро, а как може да стане това, освен с намаляване на държавните заплати и пенсии, т.е на доходите на гражданите. Производство нямаме, държавата няма да взима 70 процента данък на новите чуждестранни инвеститори, което означава, че сама ще трябва да плати приносите, а данъка ще взима от същите тези работници, които ще имат най-ниската заплата в Европа.

През януари пенсионерите се измъчиха още повече, когато тогавашният министър на икономиката Саша Радулович излезе с идеята всички хора над 65 години да получават една и съща пенсия от 20 000 динара едно евро е равно на 115 динара . Министерството на икономиката тогава реши, че това е „минималното ниво, достатъчно за живот“. Иначе днес минималната пенсия е 13 200 динара или около 110 евро, а за селскостопанските работници е 10 394 динара или 90 евро.

В Съюза на пенсионерите на Войводина изтъкват, че почти две трети от пенсионерите в Сърбия получават пенсия под 24 000 динара и живеят на ръба на съществуването, а половин милион получават най-ниската пенсия от 13 221 динара.

Икономистът Бранко Драгаш обяснява отчайващата картина в Сърбия: Бюджетният дефицит тази година ще се доближи до три милиарда евро и това ще бъде най-големият бюджетен дефицит в историята на Сърбия. Никаква актуализация на бюджета няма да може да намали толкова голям дефицит. За пръв път в историята имаме повече пенсионери от работещи, а пенсионерите издържат около четири милиона души.

Всяко намаляване на заплати и пенсии води до намаляване на потреблението и производството и това е сигурна пропаст. Държавата ще спести едва 200 милиона евро, а това може да постигне и с премахване на държавните агенции. От друга страна в Народната банка купуват на служителите си чорапи и сака, за да изглеждат по-добре, и това е пълен крах на системата. Само от 3 юни до 17 юни, за 12 работни дни ние задлъжняхме с 393 милиона евро и това е наркоманска спирала на задлъжняване, казва Драгаш.

Ситуацията в Хърватия е подобна. Неотдавна „Ютарни лист“ предупреди, че за пръв път работещите са по-малко от пенсионерите и отношението е 0,88 работници на един пенсионер. Андрей Георгиевски, кандидат за кмет на Вуковар, предупреди преди две седмици, че пенсионерите ядат гълъби, тъй като не могат да преживеят с 1000 куни месечно. Мнозина са махнали радиаторите си, тъй като не могат да плащат отоплението, а на терасите си са поставили капани за птици, за да могат да уловят нещо за ядене.

Лоша е ситуацията и в Босна и Херцеговина, броят на работниците и пенсионерите там е изравнен, а средната пенсия е около 150 евро. Председателят на синдиката на пенсионерите Нусрет Суне предупреди, че една трета от босненските пенсионери се хранят в кухни за бедни. Немалък брой от тях просят.

В Черна гора миналата година е имало 124 160 пенсионери, а един пенсионер се издържа от 1,5 работещи. В Македония средната пенсия е около 144 евро.

Най-добре е да си пенсионер в Норвегия. Според проучване на пенсионния индекс, направено от Натиксис Глоубъл в началото на 2013 г., трите най-добри страни за живот на стари години са Норвегия, Швейцария и Люксембург. Норвегия е смятана за страната на мечтите за повечето хора, когато става дума за здравеопазване, финанси и качество на живот. Швеция е на четвърто място, а Австрия на пето.

Средният сръбски пенсионер е на 70 години и има пенсия от 24 153 динара. Може би затова не трябва да ни изненадва новината, че миналото лято в Канада бяха арестувани двама сръбски пенсионери с 3330 таблетки оксикодон. Един от дилърите бе на 79 години.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.