Защо се отказа Япония от официалната си пацифистка политика?

Тази седмица Япония предприе историческа стъпка. Асошиейтед прес съобщи: „Откакто Япония беше победена във Втората световна война, нейната армия е окована от ограничения, наложени от победителите САЩ, а с течение на времето мнозинството от японците ги прие като свои. Сега оковите се разхлабват. Във вторник японското правителство одобри преразглеждане на тълкуването на следвоенната пацифистка конституция на страната, което ще позволи на армията да помага в защитата на съюзници и други, които са „в близки отношения“ с Япония, по линията на това, което е известно като „колективна самоотбрана“.

Американски офицери във военновъздушната база Мисава, Северна Япония. Снимка: армибейз

Явно нещо се променя сред съседите на Япония: „Предишни правителства казваха, че отхвърлящият войната член 9 на конституцията ограничава използването на сила до отбраната на Япония. Министър-председателят Шиндзо Абе заяви, че промяната е необходима за защита на живота на японците в условията на все по-изостряща се ситуация по сигурността. Японски военни кораби биха могли да помагат за защитата на американски кораби, които отбраняват Япония, каза той.“

Майкъл О’Ханлън от института „Брукингс“ обяснява: „Това всъщност се отнася само за тяхната способност да помагат по-добре за нашата отбрана при съвместни операции близо до техните територии или при мисии на ООН, при които други страни също може да участват и да попаднат под заплаха, а японците може да бъдат в положение да помогнат за отбраната им.“

Когато обаче една страна променя утвърдена в продължение на 70 години политика, си заслужава да се проучи защо. Даниел Блументал от института „Американ ентърпрайз“ ми изпрати имейл, в който пишеше: „Ние имахме нужда и искахме истински договор за взаимна отбрана, съгласно който те също да могат да ни защитават. Бяхме изправени пред сложно обстоятелство, при което ако ракета бъде изстреляна срещу нас от Северна Корея, Япония официално не може да участва в свалянето й.“ Все пак това отразява рисковете, пред които са изправени сега нашите съюзници. „Това е добрата новина – Япония прави това, което я призовавахме да направи от години. Лошата новина е, че без съмнение Япония губи доверие в нас“, обясни той. „Те са доста разтревожени от представляващия „червена линия“ въпрос в Сирия и от положението с Русия. И от презрителното отношение на Китай към нас.“

Очевидно е, че подобно на всеки друг противник Китай не уважава особено САЩ, камо ли да се страхува от тях. Блументал отбелязва, че „няколко дни след като Обама си тръгна от Азия и въпреки всички тези предупреждения на (министъра на отбраната Чък) Хейгъл и (държавния секретар Джон) Кери за мирно уреждане на териториалните спорове, Китай разположи петролна платформа в морска територия, която си оспорва с Виетнам“. По същество ние призоваваме Абе да „продължи смелото си лидерство, което е още по-забележимо, след като ние не показваме такова“.

Положителен знак е, когато наши съюзници приемат споделена отговорност за своята отбрана. Но както се изразява Блументал, „ние не искаме криза на доверието в съюза“. Забележително е, че това се случва по същото време, когато наши съюзници в Близкия изток действат по начини, които не са от помощ за САЩ (например подкрепят радикали в Сирия и Ирак), защото вече нямат доверие на американското лидерство. Израел може да бъде принуден да действа сам във военно отношение срещу Иран, защото не може да разчита на постигнато с посредничеството на САЩ споразумение за разоръжаване на Иран и не приема сериозно заплахата за американски действия (нито пък Иран).

Япония е непоколебим съюзник след Втората световна война и правителството уместно приветства извършваното от нея преразглеждане на тълкуването на конституцията. Но то също така би трябвало да се вслуша в Япония, другите ни азиатски съюзници, източноевропейските сили, близкоизточните сунитски монархии и множеството разтревожени съюзници по света. Те изразяват почти единодушно безпокойство по повод надеждността, устойчивостта и готовността на САЩ да налага позициите си. Човек само трябва да погледне бушуващата война в Сирия, почти рухналия Ирак, руската агресия в Украйна и териториалните домогвания на Китай, за да види защо.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.