Ивелин Спасов: Интернет и компютрите са най-важното нещо в света
У нас не се гледа сериозно на кибер спортовете, смята най-добрият български геймър на War Craft
Ивелин Спасов (ник – sP_Sauron) е роден 1988 г. в София. Тази година завърши гимназия в София. През юли Ивелин спечели българските квалификации в компютърната игра War Craft 3 и през октомври заминава за Сиатъл, САЩ, където ще представи България на WCG (World Cyber Games) – Световно първенство по кибер игри. Ивелин играе от съвсем малък, но професионално – отскоро.
– Как се чувстваш след успеха, който постигна?
– Чувствам се перфектно. За тази победа се готвих през целия си съзнателен живот. Т. е. не цял живот, ами четири години от него и чувството е невероятно. Една сбъдната мечта.
– Вярваше ли, че точно ти ще бъдеш българският представител на световното първенство – WCG?
– Най-добрият в България не успя да участва на квалификациите за световните кибер игри, така че си мислех, че имам шанс. Играх, тренирах и чудото стана!
– Как се готви за квалификациите?
– Яко играх. По 4-5 часа на ден, понякога и повече. През нощта също. Преди турнира по повече – понякога и по 5 – 6 часа. Но, ако няма турнир, даже се случва и да не играя през деня.
– Имал ли си други успехи преди класирането за световното?
– Да, имам няколко втори, няколко трети места на онлайн турнири, както и едно първо място. Не са кой знае колко много.
– Освен класирането, това ли е най-големият ти успех?
– Не знам. Може би американският онлайн турнир, който се проведе преди няколко седмици.
– Докъде ще ти стигнат силите в САЩ?
– Мисля, че ще мина първите групи без проблем. Ще дам всичко от себе си и с добра игра и концентрация мога да стигна и по-далеч.
– Какво би направил с 10 000 евро (б. р. – наградата за първо място)?
– Нямам представа. Ще реша като ги взема.
– От какво трябва да се лишиш, за да бъдеш най-добрия?
– В момента не се лишавам от абсолютно нищо, но на повечето професионалисти това им е животът. Почти нищо друго не правят. Играят много, много, много. Но все пак остава и свободно време.
– До какви компенсации в реалния живот води геймърството?
– Много пари. Най-добрите в света получават страшно много пари.
– От колко години се занимаваш с War Craft?
– Вече три години и половина.
– А с коя игра започна и преди колко време?
– Първо започнах да играя Star Craft. Не помня преди колко точно време, но сигурно е повече от 4 години.
– При нея успехи имаш ли?
– Не, тогава бях малък и си играех за удоволствие.
– Имал ли си моменти, когато си искал да си откажеш?
– Да. Всеки е имал такива моменти. Когато не ти върви, и започнеш много да губиш, и да имаш други странични проблеми, и като ти остава по-малко време и… бях на прага на отказването. Даже няколко месеца не бях играл.
– Как се пребори ?
– Доигра ми се. Компютърните игри са като наркотик. Харесва ми играта, играя с удоволствие. Не можеш да се откажеш толкова лесно от нещо, което харесваш.
– Замислял ли си се кога ще спреш?
– Винаги ще имам свободно време, в което да поразцъквам* и да си правя удоволствие.
– Родителите масово се притесняват, че децата им прекалено се застояват пред компютъра. Твоите как приемат професията ти?
– Е, моето още не е професия. Не съм професионален играч, но се надявам скоро да бъда. Майка ми беше скептично настроена в началото. Постоянно ми повтаряше: “Недей игра толкова много!” Но след като спечелих и ще заминавам за Сиатъл, а и спечелих хубав монитор, се зарадва много. Сега по не ме притеснява.
– Геймърството се развива силно в последните години. Какви са твоите прогнози?
– Ще продължи да се развива още повече. Като цяло компютрите и Интернет в момента са сигурно най-важното нещо в света. Може да очакваме повече професионални играчи и по-големи парични награди. Във всеки аспект ще върви нагоре.
– А в България? Изоставаме ли?
– Да. В България явно хората са много стиснати и не отпускат много пари. В държави като Германия и Русия наградите по турнири са много по-големи. Тук още явно не се гледа толкова сериозно на това. Или поне няма възможност.
– Каква е причината?
– Лошата организация. Наистина тази година квалификациите за световните кибер игри бяха проведени доста по-хубаво, но предишни, като че ли не беше никак добре. Примерно за Electronic Sports Word Cup федерацията не осигури билети на класиралите се. Просто реши да не им купува и не заминаха българи за финалите. Отидоха само тези, чиито отбори им намериха спонсори.
– Какво повече може да се направи за развитието на електронните спортове у нас?
– Като начало да се привлекат повече спонсори. И когато те дойдат, хората, които организират нещата, да не глътнат всички пари за себе си. Трябва и да сме по-единни. Това е.
– Има ли смисъл държавата да инвестира в този вид спорт? Може ли той да донесе на България облаги, както футболът или волейболът?
– За сега още не. Но компютърните игри се развиват много и може и да може. Например, ако тук се проведат световни кибер игри, това ще донесе много приходи.
– В НБУ вече има нова специалност – треньор по електронни спортове. Тя има ли перспектива?
– В момента няма, но за в бъдеще съм убеден, че ще има.
– Каква е ролята на треньора в този вид спорт?
– Не знам, аз никога не съм имал. Общо взето, това е нещо, което по-лесно можеш да го научиш сам. Не е като литературата да кажем (смее се). Може би докато играеш да ти подсказва, да следи за грешките ти и пр. А и да се учиш от него, ако е компетентен.
– Децата масово си мечтаят да станат прогеймъри**. Какви са перспективите пред начинаещите в България?
– Всеки с талант може да стане. В България в момента има няколко души, които са на 14-15 години и вече показват едно доста добро ниво. А в Германия, например, има хора по на 15, които са прогеймъри, като тези на 22-23 години.
– Как се виждаш след 5 години?
– Ако вляза в университета се виждам учещ и работещ. Ако не, само работещ (смее се). Надявам се да се получи нещо с игрите, да започнат да ме спонсорират. Това ми е надеждата.
– След класирането ти за САЩ нещо промени ли се? По-голям отбор, спонсори?
– Да, влязох в доста по-добър отбор от предишния, но засега спонсорство все още няма.
– Мислил ли си какво ще правиш, ако не се получат нещата? Какво би учил, с какво друго би се занимавал?
– Ами да, аз вече кандидатствах. По принцип искам да уча туризъм. Това ме влече, защото се пътува по света. Общо взето това ми е главната цел – да пътувам, да видя света.
– Туризмът или игрите са ти приоритет?
– Е, игрите в момента.
– Попречиха ли ти за кандидатстването тази година или въобще за нещо досега в живота ти?
– Не, не са ми попречили за абсолютно нищо. Винаги може да се намери свободно време, каквото и да правиш.
– Ако трябва да прецениш, повече са ти взели или повече са ти дали игрите?
– Както казах, аз го правя за удоволствие. Харесва ми да го правя, така че нищо не са ми взели. Е, и не са ми дали кой знае колко, но съм доволен.
––––––––––
* поиграя
** професионални играчи