Европа научи много от „подстрижката“ на гръцкия дълг

Размяната на облигации и последвалото повторно изкупуване на гръцкия дълг през 2012 г. бяха значими събития по време на европейската дългова криза.

Това бе най-голямото преструктуриране на дълг в историята на фалитите на държави и първото, извършено в рамките на еврозоната.

Въпреки факта, че от историческа гледна точка бе постигнато невиждано преструктуриране на дълга, равняващо се на 66 на сто от брутния вътрешен продукт, то бе „много малко и стана много късно“, за да се възстанови устойчивостта на гръцкия дълг.

Историческото значение на този факт произтича не само от неговите невиждани размери, но и от момента, в който бе направено това преструктуриране на дълга, тъй като се бе породила опасност „дълговият вирус“ да зарази и други държави от периферията на еврозоната.

Опитът от преструктурирането на гръцкия дълг показа, че то е възможно за един такъв валутен съюз като еврозоната. За управлението на дълга обаче са нужни защитни механизми и подпомагащи институции, за да може това престрруктуриране да протече нормално и без големи последствия от евентуално разпространение на „дълговия вирус“.

За целта бе увеличен финансовият ресурс в Европейския стабилизационен механизъм, а безпреценетното изкупуване на облигации от Европейската централна банка позволи своевременно да бъдат парирани евентуални „дългови инциденти“ и ограничи разпространяването на въпросния вирус.

В момента има институции и процедури за управление на кризи, но гръцкият опит може би се оказа уникален, що се отнася до това, че той създаде много сериозни предпоставки за налагане на още по-строг надзор и за захранване на механизмите с необходимите ресурси при спасяване на кредитните банки.

От една страна, преструктурирането на гръцкия дълг подейства стимулиращо, като за целта бе осигурено участие на инвеститорите в преговорите по него, а от друга бе ограничен рискът средствата от МВФ, предвидени за обслужване на дълга, да отидат само за спасяване на частните инвеститори.

В процес на реализация са и предложения за създаване на един форум – институционален орган, който да се занимава преди всичко с непрестанното актуализиране и подобряване на процедурите, свързани с решаването на дълговите проблеми.

Въпросният орган ще има за задача и да осъществява превантивни дискусии между длъжници и кредитори, с цел да бъдат избягвани евентуални дългови кризи. От своя страна частните кредитори, представлявани от Института за международни финанси са убедени, че добронамерените преговори са най-ефикасният инструмент за постигане на договореност при преструктуриране на дълга. Това се отнася с пълна сила и за сложния казус между длъжници и членове на един валутен съюз.

БТА