Кои са десетте най-пристрастяващи компютърни игри?

Ято грифони се подготвят за полет като част от култовата онлайн игра „World of Warcraft“.

В последно време повечето компютърни игри са доста посредствени и човек няма как да не се радва на малкото, които са истински забавни.

Но понякога дадена игра може да бъде толкова поглъщаща, че да те накара да игнорираш всичко останало – като например работата, училището или гаджетата. Повечето хора възприемат това като здравословна любов към компютърните игри, но за някои може и да изглежда като пристрастяване. И ако това наистина е така, то ето кои са десетте най-пристрастяващи игри според проучване на e-vestnik в сайтовете на геймъри и публикации по въпроса:

10. Тетрис

„Тетрис“ е проста игра, в която се подреждат блокчета, нали така? Те падат отгоре и трябва да бъдат така внимателно подреждани, че да не достигнат до горната част на екрана. Колко пристрастяваща може да е една такава игра?

Много. Епидемията „Тетрис“ се развилния по света от 1984 г. насам и днес е почти невъзможно да се намери някаква конзола, която да не включва поне някоя от формите на играта. Днес „Тетрис“ може дори да бъде теглена от мобилните телефони, в случай, че имате нужда от „дозата“ си и докато летите в самолета.

9. Doom

„Doom“ излезе през 1993 г. и 3-D графиката й плюс уникалните възможности за мултиплейър веднага я поставиха на върха на гейм индустрията. Дотогава беше доста рядко явление компютрите да се свързват в мрежа с цел игра. „Doom“ промени

Момент от класическата игра „Doom“ : извънземните изчадия отново са на мушката на картечницата на играча.

всичко това. Хиляди хора харесаха тази игра, в която геймърът от първо лице избива хищни извънземни. Скоро се появиха много имитации и дори и жанр, останал в историята просто като „Клонинги на Doom“.

Днес, повече от десет години по-късно, все още много хора играят „Doom“, което говори достатъчно за това колко пристрастяваща е играта.

8. Peggle

„Peggle“ е наглед проста пинбол игра, която обаче се оказва откровено коварна. Кой би предположил, че наглед лековата игричка – създадена да се играе за по не повече от десет минути, ще се окаже изключително пристрастяваща?

Целта на играта е измамно лесна: да изстрелваш топки в поле, населено гъсто със сини и оранжеви „колчета“ с идеята да уцелиш всички оранжеви. Естествено, броят на твоите топчета е ограничен. Играта става все по-трудна с всяко следващо ниво и преди да си осъзнал, вече си пристрастен. Ако преминеш първите 55 нива, можеш да се пробваш в различни пъзели или дуели с компютъра, или пък с други играчи.

7. EverQuest

Феновете на “EverQuest” винаги посочват, че тази игра е на пазара много преди “World of Warcraft” и, че това е бил първият дом на всички които обичат фентъзито и ролевите игри.

Наистина, тази игра се появява през 1999 г. и завоюва любовта както на геймърите, така и на критиците. “EverQuest” печели толкова популярност, че други великолепни игри от същия жанр остават доста недооценени. Фенове на играта пък, правят реален клуб за подкрепа на „EverQuest“.

6. Lineage

Наглед играта напомня на „Word of Warcraft“, но в последно време се оформя като самостоятелна сила. Два огромни континента, три могъщи кралства и непрестанна борба за надмощие между милиони играчи онлайн. Дори това само по себе си обяснява популярността на играта.

Особено важна обаче се оказва и нуждата от кланове – сплотяване на играчи, често пъти от различни националности, в общи отбори или армии, които изпълняват съвместни цели. Клановете се формират напълно естествено и показват доста народопсихологични особености. Например българите се събират най-много с македонци и сърби, а сърби и албанци никога не са засичани в общ клан. Понякога играчите влизат по-скоро за да комуникират помежду си, отколкото за да играят.

5. Diablo

С няколко еднакво успешни продължения, първото „Diablo“ си остава класика в ролевите игри. От нея насам стотици компании създават все една и съща формула – постепенно развитие на един герой, който преминава през хиляди препятствия, за да разплете историята на играта. „Diablo“ обаче остава ненадминато. Милиони играчи по целия свят са прекарали цели дни единствено в компанията на героя си, който развиват и подобряват с грижовността на любящи родители. Евентуалната му смърт все едно отнася и част от самите тях.

Внимателно създаденият герой после може да бъде сблъскан и с „отрочетата“ на други играчи в безмилостна онлайн битка, в която страстите неминуемо са високи. Винаги „моето гардже“ е най-хубавото и никога, ама никога не може да загуби.

4. StarCraft

Oтново хитова игра на „Blizzard“, стратегията в реално време StarCraft е всепризнатият връх в жанра. Играта сблъсква три раси – хора, зерги и протоси във фантастична среда, която дава възмоност за изключително интересна самостоятелна игра и три пъти по-вълнуващ мултиплейър.

Представител на извънземната раса Протос от революционната стратегия „StarCraft“. Снимка: blizzard.com

Няма геймър любител на стратегиите, който да не играл „StarCraft“. В Южна Корея играта е направо нацинален спорт, а шампионите – медийни знаменитоси. Въпреки, че е вече на доста годинки, „StarCraft“ все още е задължителна дисциплина в кибер олимпиадите и това със сигурност ще продължи да бъде така поне до дългоочакваното продължение на играта, което е обещано за другата година.

3. Championship Manager

Казват, че футболът е царят на спортовете. Със сигурност „Championship Manager“, неговото най-достоверно компютърно подобие, е също толкова пристрастяващо и със сигурност гълтащо повече време. Докато футболният мач отнема на запалянкото не повече от 90 минути, „Championship Manager“ може да го зариби за цели месеци. Всичко е под контрола на играча – трансфери, тактика, тренировки, юноши, връзки с обществеността, лични проблеми на играчите. Играта дава реална възможност на геймъра да усети невероятната тръпка, която треньорът изпитва, когато вижда отбора, който сам е създал, да излиза на терена и да печели. Естествено не всичко е само победи и всеки фен на играта много ясно осъзнава защо футболни треньори като Жерар Улие например, претърпяха сърдечни операции.

Дори самата игра има функция, която отчита пристрастеността на играча и колко точно от времето си той е отделил за „Championship Manager“. Цифрите могат да бъдат стряскащи, но все пак това е и единствената реална възможност някой да види Локо София например, първенец в Шампионската лига.

2. Word of Warcraft

С над 9 милиона регистрирани играчи, “World of Warcraft” на „Blizzard“ е една от най-сериозните кандидатури за най-пристрастяваща игра. Въпросните играчи не само дават доста пари, за да си купят оригинален диск с тази онлайн мултиплейър игра, но и плащат месечна такса, за да могат да продължават да вземат „дозата“ си.

Защо “WoW” е толкова популярна? Може би заради фентъзи реалността, която позволява на играчите да използват митични герои, владеещи уникални сили. Или пък огромните битки, които напомнят реална война и в които геймърите се групират и следват обща цел. Може да е и социалният елемент на играта, който позволява на участниците да завързват нови приятелства или пък да се свързват със стари.

Без значение какво точно значи “WoW” за легионите фенове на играта, не може да се отрече, че тя превръща самотното стоене на бюрото в грандиозно парти.

1. Counter Strike

„Counter Strike“ залага на модерното противопоставяне на терористи и полицаи и пристрастява играчите с години.

Oт обикновен мултиплейър мод за също така култовата игра „Half Life“, „Counter Strike“ се превърна в абсолютния цар сред пристрастяващите игри. Вече десетина години играта не е загубила и грам от популярността си, т.е. продължава да е най-играната онлайн игра в света. Нищо, че вече има далеч по-перфектни графики и завъртяни идеи, простата схема на „CS“ продължава всекидевно да приковава към монитора милиони геймъри.

Идеята наистина е проста – два отбора, полицаи и терористи, се избиват до победа на единия. Вероятно това прави играта толкова масова и толкова пристрастяваща. Геймърът винаги иска още един рунд, още една възможност да влезе в кървавата битка с противниковия отбор. На разположение са му всякакви оръжия – от ножове, до снайпери и картечници. Играта е може би единствената, която може да бъде намерена във всеки компютърен клуб по света, което неминуемо означава, че „CS“ още дълго ще зарибява прохождащите геймъри… за да не ги пусне с години.

(използвани са и материали от сп. „Нюзуик“)

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.