„Утро“, Русия: Защо изоставят градове опълченците в Украйна

Сепаратисти в Славянск. Снимка: делфи

В края на миналата седмица украинските въстаници бяха принудени да изоставят два ключови отбранителни пункта – Славянск и Краматорск, смятани съвсем доскоро за непристъпни крепости.

Във всяка война истината едно то най-ценните неща е истината, защото на практика няма начин тя да бъде установена по изявленията на враждуващите страни. Сегашната украинска война не е изключение. Същевременно, като знаем със сигурност истинските причини за падането на Славянск и Краматорск, както и много странните обстоятелства около изтеглянето от тях на значителните опълченски сили, може с голяма степен на вероятност да предскажем как ще приключи конфликтът.

Известно е, че основните сили на опълченците под командването на лидера им Игор Стрелков, включващи до 80 единици бронирана техника и камиони, в двукилометрова колона безпрепятствено са излезли от Краматорск и са стигнали до Донецк. По думите на Стрелков, това станало възможно благодарение на отвличаща маневра – украинските войски били атакувани от малък брониран отряд опълченци. Всички участници в атаката били ликвидирани, но според въстаническия лидер това осигурило на основните сили възможността да отстъпят без загуби в Донецк.

Трудно е да се каже доколко това е истина. Трудно е за вярване, че отвличащата маневра не позволила на на украинското разузнаване да засече многочасовия марш на огромната колона по практически открита местност. И да я унищожи с авиация и тежка артилерия.

С една дума, последните събития закономерно пораждат у експертите цял куп въпроси и собствени версии. „Било е „уговорен мач“, цитира сайтът РосБизнесКонсалтинг коментар на киевския военен психолог Алексей Арестович.

Версия, достойна за внимание, тъй като отстъплението на опълченците от Славянск и Краматорск, също и от други няколко селища, може да е добре дошло и за двете страни в конфликта. Напоследък въстаниците имаха проблеми – недостиг на оръжия, боеприпаси и друго снаряжение. Запаси, които не биха могли да попълнят в обсадените градове – Славянск и Краматорск. И не след дълго щяха да бъдат застрашени от разгром. За украинските силови структури пък е необходимо да демонстрират все някакви, макар и скромни военни успехи. Изтеглянето на въстаниците от въпросните градове изглежда най-подходящо за целта.

Днес впрочем въпросите от тази серия – защо Стрелков е предал на противника Краматорск и Славянск, вече не са тъй актуални. Далеч по-интересни са последиците за участниците в конфликта – кой ще спечели от това и кой ще изгуби.

За опълченците най-изгодно е, че запазват основните си сили. Тук обаче плюсовете изглежда свършват. А ето и основният минус: в Донецк, където се изтеглиха частите на Стрелков, се намира главното политическо ръководство на сепаратистката република начело с Александър Бородай, както и силите под техен контрол. През последните дни пролича изостряне на противоречията сред донецките въстаници и понякога споровете се уреждат с оръжие. Появата на нов силен лидер с напълно боеспособни войски практически със сигурност ще засили още повече тези разногласия.

Ситуацията не вещае нищо добро и за украинските силови структури. Концентрирани в големи градове като Донецк и Луганск, опълченските сили стават практически недосегаеми за тях. Изключено е Киев да използва пълноценно авиация и тежка артилерия, за да ликвидира въстаниците – инак под огъня ще попаднат и хиляди мирни граждани. Лесно се досещаме каква международна „цена“ ще плати за такава операция официален Киев. Украинските власти декларират стремеж към членство в ЕС и в никой случай не искат подобен развой.

Но украинските военни не са в състояние и да превземат тези два града отведнъж, „урбулешката“. От това следва, че Донецк и Луганск ги чака дълга обсада – с всички произтичащи от това последици.

Ще бъде приложен точно този вариант, признават и самите шефове на силовите ведомства. „Одобрен е ясен стратегически план, рожба на нашия президент и върховен главнокомандващ – заяви пред телевизия „Интер“ заместник-секретарят на Съвета за национална сигурност и отбрана Михайло Ковал. – Като червена нишка в него са вплетени двата областни центъра Донецк и Луганск. И точно спрямо тези селища се предвижда пълна блокада, съответните мерки, които ще принудят сепаратистите, бандитите да сложат оръжие.“

Ковал обаче не посочва какво ще стане, ако въстаниците не се предадат например до началото на зимата. Продължи ли конфликтът, както досега, това ще е истинска хуманитарна катастрофа за жителите на Луганск и Донецк – нещо недопустимо за Киев, който гледа към Европа.

Затова е много вероятно, че киевските власти и въстаниците все пак ще се наложи да седнат на масата за преговори и да постигнат някакво, макар и междинно решение. Такова може да стане мирно споразумение, в което не е определен ясно статутът на Донецката и Луганската народна република, а Киев да си затвори очите за факта, че в Източна Украйна действат въоръжени сили, които не са под негов контрола, като при това обаче ДНР и ЛНР останат в границите на Украйна.

Макар този вариант да е само временно решение, той е достатъчно вероятен. Естествено, ако Русия не внесе собствени корективи в процеса. БТА

Още по темата: Развитието на конфликта обещава „безнадежден бой“ в Донецка област; Москва залага на политическо уреждане

След тримесечни атаки срещу непристъпния Славянск – ключов отбранителен пункт на сепаратистката Донецка народна република (ДНР), украинската армия превзе града и северозападната част от Донецка област. Войските на Киев, „озъртайки се, влязоха в празния град“, пише „Московский комсомолец“ и обяснява: „командващият въоръжените сили на ДНР Игор Стрелков изтегли опълчението и техниката към Краматорск и продължи към Донецк“. Вестникът сравнява сепаратисткия командир с прославения руски пълководец Михаил Кутузов, изоставил Москва по време на войната с Наполеон през 1812 г., за да се подготви за решаващо сражение.

От една страна, Киев може най-сетне да се похвали с първи истински военен успех. От друга – основните сили на опълченците все още са боеспособни, а вече и концентрирани. Значи войната продължава, коментира изданието.

Според руския политолог Алексей Макаркин перспективите на сепаратистите в Донбас зависят по-специално от „дипломатическите способности на Стрелков“ да се спогоди с другите лидери на ДНР и от това как ще реагира Русия на киевския военен успех. Москва явно търси в Донбас фигури, които да преговарят с Киев, а Стрелков безспорно не е сред тях, посочва той.

Киев обвинява Стрелков, че е полковник от руското военно разузнаване, припомни неотдавна Франс прес. Командирът на опълченците помоли жителите на Славянск за прошка, че не е могъл да защити града и е изтеглил силите си, за да няма „още по-големи разрушения и жертви“, пише „Комсомолская правда“.

Стрелков заяви, че се залавя с отбраната на Донецк, и вече се провъзгласи за негов военен комендант, добавя всекидневникът.

Вчера заместник-секретарят на украинския Съвет за национална сигурност и отбрана Михаил Ковал каза, че армията ще обсади градовете Донецк и Луганск, за да накара опълченците да се предадат. В петък президентът Петро Порошенко изключи възможността за ново едностранно спиране на огъня от страна на властите, напомня „Комсомолская правда“.

Донецк наполовина е обкръжен и частите на ДНР се готвят за безнадежден бой, твърди „Новие известия“.

Разположил своя щаб в петзвездния „Донбас палас“ – един от най-разкошните хотели в Украйна, комендантът Игор Стрелков обеща да подчини всички полеви командири и да превърне Донецк в цитадела. Идеята обаче мяза на открит блъф. Милионният град е твърде голям, за да го затвориш по целия периметър. Силите на Стрелков са твърде малобройни, за да формират отбранителен обръч без пролуки.

А и войските на Киев нямат намерение да щурмуват града. Смятат да го обкръжат и после да действат в Донецк с малки групи диверсанти, заявява вестникът. Бойците на режима според него се канят „да отстрелват заелите отбрана, да скланят всички желаещи към оттегляне в Русия и да търсят споразумение с останалите“.

ДНР събира всичките си военни сили в Донецк, тъй че антитерористичната операция едва ли ще приключи бързо. Киевските войски не могат да щурмуват Донецк и Луганск, защото може да има много жертви, а украинските власти не са готови да се примирят с това, коментира за „РБК дейли“ местният аналитик Володимир Фесенко.

Отцепниците получиха възможност да се измъкнат от обсадата. Значи централната власт избира тактика на преговори в рамките на мирния план на президента Порошенко, предвиждащ изтегляне на въоръжените опълченци през гарантирани коридори. Ако сепаратистите не приемат условията на Порошенко, президентът ще наложи блокада, прогнозира експертът.

Киевският военен психолог Алексей Арестович предрича сключването на споразумения, наподобяващи документите от Хасавюрт. С подписването им през 1996 г. руските федерални войски бяха изтеглени от Чеченската република, но правният статут на Чечения не бе определен, а след три години конфликтът избухна отново, припомня той.

Пред донецките опълченци се отварят мрачни перспективи. Без подкрепа от Москва – „политическа или директна“, „всичко ще приключи много зле“, смята Франц Клинцевич, депутат от Държавната дума и председател на руския Съюз на ветераните от Афганистан.

След превземането на Славянск от киевски сили руският външен министър Сергей Лавров прикани в разговор по телефона колегите си от Германия и Франция възможно най-скоро да свикат контактна група с цел да се сключи примирие между Киев и Източна Украйна. Москва явно залага на политическо-дипломатическо уреждане в Украйна. И както сочи позицията на Франк-Валтер Щайнмайер и Лоран Фабиюс, ключовите европейски държави са склонни да я подкрепят, пише „Комерсант“.

„С това предстои да се съобразят и опълченските лидери, и Киев – забелязва вестникът. – Първите ще трябва да спрат призивите за военна намеса от страна на Русия, а вторият да се прости с надеждите, че само със сила ще потуши съпротивата откъм изток.“

Украинският президент приветства пробива в момент когато Славянск бе отвоюван от сепаратистите, пише „Гардиън“. Президентът на Украйна Петро Порошенко заяви, че връщането на града има „невероятна символична важност“, докато бунтовниците отстъпват към областната столица Донецк, отбелязва изданието.

„Пробивът дойде, след като президентът Петро Порошенко пренебрегна призивите от Русия и ЕС да продължи примирието, което изтече преди седмица, и реши да предприеме атака. В събота украинските сили превзеха град Славянск, слагайки край на продължително противостояние, при което загинаха десетки жители и части от града се превърнаха в развалини.

Вчера украинските власти заявиха, че са поели пълен контрол над редица други градове, превзети от сепаратисти, включително Краматорск, Артьомовск, Дружовка и Константиновка.

Но превземането на Славянск, който бе изоставен от сепаратистките бойци след първоначалните сблъсъци, е най-значимият психологически успех за Киев.

„Порошенко се изправя пред решение дали да опита постигането на окончателна и решителна победа над сепаратисткото движение, заемайки се с бойците в Донецк и Луганск – големи градове, където вероятно би имало цивилни жертви“, допълва изданието. Украинските сили затягат контрола над Славянск, докато отстъпващите бунтовници се прегрупират, пише „Дейли телеграф“.

„Бунтът далеч не е свършил, а украинските лидери казват, че се страхуват от война с Русия, която със сигурност биха загубили. Все пак последният успех, колкото и ранен да изглежда, отразява това, което официални лица и анализатори определиха като забележителна, спешна трансформация на армията и силите за сигурност през последните месеци“, коментира „Ню Йорк таймс“.

Президентът Петро Порошенко приветства началото на „решителния момент“ в битката за връщането на изтока, докато проруските бунтовници се опитват да прегрупират бойците, след като загубиха символичния център на съпротивата, отбелязва изданието.

Украйна намира опора срещу проруските сепаратисти, пише „Ню Йорк таймс“ в статия, посветена на украинските сили. Откакто президентът Порошенко отмени примирието и нареди на войниците да сложат край на бунта на преден план излезе една изцяло различна украинска армия, отбелязва изданието.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.