НАТО дава знак, че няма да приема нови членове засега

Асошиейтед прес

Изправена пред станалата отново агресивна Русия, НАТО се чуди как да реагира, но изключва един вариант: бързо разширяване. Четирите потенциални членове, вкл. бившата съветска република Грузия, бяха информирани, че приемането им в НАТО не е на дневен ред в близко бъдеще За някои това означава зачеркване на надежди. Външният министър на Македония каза в изявление за АП, чe това е „стъпка назад“. В крайна сметка: Организацията на Северноатлантическия договор, която тази година празнува кръгли годишинини от приемането на дванайсет държави в своите редици, няма да приветства нови членове в началото на септември, когато президентът Барак Обама и другите лидери се съберат в Уелс.

Анализатори казват, че членовете на НАТО се опасяват от това да предоставят или да се смята, че са предоставили гаранции за сигурност, които бързо могат да бъдат подложени на проверка от Русия. Това е особено валидно за Грузия, която от 2008 г. очаква оглавяваният от САЩ алианс да потвърди обещанието са за нейното приемане. Преди да превземе Крим от Украйна, Русия нападна и окупира два региона на Грузия преди близо шест години и НАТО не желае да предприема действия, които могат да провокират ответен удар от Москва.

„Конфликтът за Украйна накара тези в НАТО да разберат, че трябва да внимават както с ангажиментите за сигурност, така и с доверието към себе си“, казва Лиана Фикс, младши сътрудник в Германския съвет за външни отношения. „Ако дадеш на Грузия план за действие за членство, но не я защитиш, ако стане нещо, как ще изглежда доверието към тебе?“, добавя тя.

НАТО не е окачила публично табела „Няма свободни места“. Генералният секретар на съюза Андерс Фог Расмусен оповести наскоро, че „вратите на НАТО остават отворени“ и че „никоя трета страна няма право на вето върху разширяването на НАТО“. Но още преди анексирането на Крим някои страни от НАТО вече изпитваха „изтощение от разширяванията“ и проявяваха неохота към увеличаването на членовете, казва Хорхе Бенитес, старши сътрудник по трансатлантическа сигурност в Атлантическия съвет, мозъчен тръст във Вашингтон.

След Крим „проблемите са много по-големи“, казва Бенитес. По думите му „въпросът е в това колко несигурност ще бъде добавена към съюза срещу това колко сигурност ще бъде вкарана в съюза“.

В опит да наклони баланса в своя полза Грузия беше и сега е ентусиазиран партньор на НАТО и бе страната нечленка на НАТО с най-голям контингент войници в операциите на алианса в Афганистан. Грузия се надяваше в Уелс да получи официален план за действие за членство, но вместо това ще й бъде предоставен „значим пакет“, който да й помогне да се сближи още с НАТО, каза Расмусен. Той отказа да даде подробности. Но според Фикс пакетът вероятно ще съдържа разширена програма за обучение, засилено военно сътрудничество и консултации и подробен списък с изискванията на НАТО към Грузия, за да стане годна за членство.

На малката балканска страна Македония лидерите на НАТО също даваха преди шест години уверения, че ще получи покана за членство, но ще трябва да почака до обозримото бъдеще. Проблем е неразрешеният конфликт за името на държавата, което съвпада с името на регион в Гърция. Тъй като Гърция е член на НАТО, а всички 28 членове трябва да изразят съгласие за приемането на нова държава, на практика Атина има право на вето. „Гърция действа от позицията на силата, защото е пълноправен член“, казва македонският външен министър Никола Поповски в писмено изявление. Оплаквайки се от тази „стъпка назад“, той казва, че Македония ще продължи с опитите си „да внесе разум в гръцко-македонския диалог“.

Друга бивша югославска република – Черна гора – е смятана за най-сериозен кандидат за получаване на членство. Расмусен каза, че до края на 2015 г. външните министри на НАТО ще преценят дали е „дошло времето“ да поканят Черна гора да се присъедини. Този краен срок беше единственият, произлязъл от срещата на 24-25 юни в Брюксел на външните министри, която преразгледа натовската политика на „отворени врати“.

Онова, което не бе произнасяно публично, беше причината за забавянето: предполагаемото инфилтриране на руснаци в черногорските разузнавателни служби. „Това беше препъникамъкът“, каза пред АП представител на НАТО, пожелал анонимност. Според неговата оценка броят на агентите на черногорското разузнаване, които са свързани с Русия, варира от 25 до 50. Вече са предприети мерки за неутрализиране на тяхната дейност, добавя той, но „това ще отнеме известно време“.

Премиерът Мило Джуканович каза пред парламента на страната, че решението за разширяване е било отложено по „геополитически причини, върху които Черна гора няма влияние“. Анализаторът Драшко Джуранович предрича нарастване на антизападните настроения в малката балканска страна. „Мнозинството от хората, които подкрепят черногорското членство в НАТО, ще се почувстват предадени“, казва той.

Четвъртата страна, възприемана като кандидатка за НАТО, е Босна и Херцеговина. Тя не бе в състояние да покрие основен критерий, поставен от алианса: прехвърлянето на 63 военни обекта, контролирани от местните власти, под контрола на централното правителство, каза представител на НАТО. На пресконференция миналия понеделник в Белия дом заместник-съветникът по националната сигурност Бен Роудс окуражи потенциалните членове „да останат на тази пътека“, даже ако това отнеме време.

„Има причина НАТО да бъде най-добрият и най-здравият съюз, съществувал в историята, и тази причина е във високите стандарти за членство и че за да станеш член трябва да поемеш много сериозни ангажименти“, казва Роудс. „Така че е естествено да има продължителен период, през който държавите да работят по тези въпроси“, добавя той.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.