Ирак: Разделено бъдеще

Боржу Дарагахи

С разрастването на междурелигиозното насилие все повече обикновени иракчани започват да смятат, че разделението е единственото решение

Единият е сунит, другият – шиит, третият – християнин. От години те работят заедно в малък магазин и шоурум за селскостопанска техника на огромния пазар Сенек в Централен Багдад. Извън обширния лабиринт от 1000 магазина оживено се говори, че Ирак може да се разцепи на сунитска, шиитска и кюрдска държава, за да се спрат кръвопролитията на религиозна основа. Вътре в пазара, въпреки антиправителствения бунт в сунитското сърце на страната и подновените амбиции за независимост на кюрдите, малцина подкрепят идеята.

„Ако подхождате към въпроса от гледната точка на този пазар, Ирак е едно цяло“, казва Маджид Михаил, 55-годишен християнин. Ахмед Шакер, 35-годишен шиит, е съгласен. „Ирак е едно биещо сърце“, казва той. Но Ахмед Салех, 44-годишен сунит, не е толкова сигурен. „При тези обстоятелства може би би било по-добре да имаме сунитска държава“, казва Салех. „Проблемът е, че мнозинството от хората са необразовани и тъкмо сред тях има религиозно насилие.“

Сенек (името произлиза от османската дума за мухите, които някога изобилствали в района) е централният иракски пазар на едро за индустриални стоки. Търговци от цялата страна се пазарят с вносители, преди да откарат покупките в магазините си, пръснати из 18-те провинции на Ирак.

„Тук няма място за религиозно разделение“, казва Яхаа Мандалауи, 60-годишен дистрибутор на части на „Нисан“. Родом от разнородната провинция Диала, сега той живее в квартал в столицата със смесено население от различни религии. И двете му дъщери са се омъжили за мъже от друга религиозна общност. „Нашите хора са живели съвместно в продължение на много време“, казва той.

Само иракчаните разбират колко тясно е свързан животът на различните общности в страната, колко сложни отношения са преплетени в родовете и семействата – и колко мъчителен Би бил един религиозен развод. Много племена имат и сунитски, и шиитски клонове и смесените бракове продължават да са нещо обичайно.

Шейх Абдула Хамад ан Анбари, глава на племе, в което преобладат шиитите, илюстрира колко тясно са взаимно преплетени различните групи. „Моето племе е кръстено на нея“, казва той за сунитската провинция Анбар, която днес е почти изцяло под контрола на сунитски екстремистки групи. Сред тях е „Ислямската държава в Ирак и Леванта“ (ИДИЛ), която превърна в своя мисия преначертаването на границите на Ирак, установени от споразумението Сайкс-Пико от 1916 г.

Иракчаните са свързани и в съюз на споделено страдание, което включва травмата от войната между Иран и Ирак, тежките западни санкции, които доведоха мнозина до бедност през 90-те години, ужасът на американската интервенция и последвалите кървави спазми на гражданската война в страната.

Раздяла от какъвто и да е вид, независимо дали официално преначертаване на картата, както искат кюрдите, или създаване на отделна сунитска държава, както предлагат някои сунити, би било толкова болезнено, че мнозина го отхвърлят директно. „Майка ми е сунитка, баща ми е шиит, а брат ми се ожени за християнка“, казва Сабине Ауад, на 26 години, която работи в багдадския квартал Мансур. „Всички сме братя и сестри. Не можем да се разделим“.

Показателно за дълбочината на кризата обаче, мнозина мечтаят за подялба на Ирак – земя на постоянна война, весдесъщи оръжия, необуздана корупция и неработещи комунални услуги.

„Проблемът в момента е не само сигурността или политиката – половината страна вече е извън контрола на правителството“, казва Тамер Тамими, съветник на премиера Нури ал Малики. „Прекалено е късно за Ирак“, казва той с въздишка. БАВЕН КОЛАПС

Въпреки хвалебствията за националното единство Ирак се разпада от десетилетия. Кюрдите преживяха голяма част от миналия век във въоръжен бунт срещу редуващи се арабски правителства в Багдад, преди да си осигурят автономия през 1991 година. Извън относително космополитната столица, големи слоеве от шиитското население на страната участваха във въоръжена конфронтация с правителството, след като Саддам Хюсеин консолидира властта си през 1979 г., докато не беше свален от САЩ през 2003 година.

Броени седмици след американската инвазия избухна сунитски бунт срещу американците, а след това и срещу шиитското мнозинство, което сега доминира в страната.

„Религиозното разделение беше факт от дълго време, то не е нещо ново“, казва Зияд Аджил, политически анализатор. „Кюрдите отказваха да бъдат управлявани от арабите. Шиитите отказваха да бъдат управлявани от сунитите. Сега сунитите не искат да бъдат управлявани от шиитите. Иракската история потвърждава, че не можеш да извоюваш правата си без оръжие. И това е проблемът на Ирак“.

Съседна Сирия, със своята етническа смесица от кюрди, сунити и шиити, огледално отражение на тази в Ирак, също се разпада. Има усещане, че демографията на Ирак е несъвместима с политиката на „нулевия резултат“, която открай време е доминирала в страната и в региона. И трите главни общности в Ирак се смятат за онеправдана жертва на историята и не признават собствените си грехове.

„Саддам Хюсеин постъпваше с шиитите по същия начин, както Малики сега постъпва със сунитите“, казва 23-годишен сунит от квартал Азамия.

Възмутени от третирането им от шиитското правителство, мнозина сунити започнаха да агитират за създаването на федерален район още преди месеци, ръководени от Осама Нуджайфи, досегашен председател на парламента, който оглавява един от основните сунитски политически блокове.

В кафенетата, по телевизията и във вестниците, мнозина говорят за бъдещ Ирак, в който сунитите обитават свой собствен район, подобно на кюрдите. Иракските кюрди имат свое знаме, свои въоръжени сили и свои училища, които управляват при минимум намеса от правителството в Багдад.

„Липсващият компонент във всичко това е лоялността към Ирак“, казва Кубад Талабани, вицепремиер на регионалното правителство на Кюрдистан. „Това е, което ме кара да не съм оптимист за бъдещето на страната. Не виждаме лоялност към Ирак. Виждаме лоялност към различни секти, към етническа идентичност, към религиозни идеологии“. БОЛЕЗНЕН РАЗВОД

Нищо в Ирак не е толкова просто като чертаенето на гранични линии върху карта. Много от провинциите имат смесено сунитско и шиитско население. Дияла, североизточно от Багдад, граничеща и с Кюрдистан, и с Иран, е населена и с шиити, и с кюрди, освен сунитското мнозинство.

Докато предимно кюрдският източен край на провинцията около Ханекин би могъл да бъде инкорпориран към Кюрдистан, западната половина на провинцията е шарена плетеница от сунитски и шиитски градове, което прави невъзможно разрязването й.

Най-малко в две шиитски провинции – Бабил, непосредствено южно от Багдад, и Басра в дълбокия Юг – има няколко значителни сунитски района. Има шиитски райони и в други провинции, включително няколко анклава с население от араби шиити и тюркмени.

Точно както арабите съжителстват приятелски в автономното регионално правителство на Кюрдистан, на теория сунитите биха могли да живеят приятелски в шиитски райони. Но засега недоверието е прекалено силно.

„Ако шиит отиде в сунитски район, ще го заколят“, казва Сейтар Джалил, 42-годишен дърводелец от шиитския град Наджаф. „Но ако някой сунит дойде в нашия район, ние го посрещаме с добре дошъл“.

Самият Багдад може би е най-сложното парче от пъзела. Макар че едно време е бил сравнително поравно между сунити и шиити, градът е загубил почти 60 процента от своите сунити през последното десетилетие. Много квартали са смесени. Малцина вярват, че шиитите ще се откажат от която и да било част от столицата, желана и от сунитите.

Иракчаните отдавна смятат багдадския квартал Расафа, източно от река Тигър, за шиитски бастион. Западната половина, наречена Карх, е била доминирана от сунитите. Но гробницата на имам Казим, една от най-важните в шиитския ислям, се намира в Карх, а най-важната сунитска джамия, Аземия, е разположена на шиитския бряг на реката.

„Като наистина последно средство, може би ще усдпеем да преместим саркофага на имам Казем от запад на изток и така да се реши проблемът“, казва Мазан Мохамед, актьор, прекарал цели вечери, опитвайки се заедно с други интелектуалци да начертае карта на бъдещ Ирак. „Но това е много тъжен разговор“.

В която и да било сунитска община в Ирак може бързо да избухнат междуособици, особено между големия клан Дулайми от Анбар и племето Шаммар от Ниневия. „Тези от Анбар ще искат Рамади за столица, а тези от Ниневия ще искат Мосул“, казва Аднан Хюсеин, редактор на вестник „Ал Мада“. „Има много кръвни вражди между племената“.

Вече избухнаха боеве между сунитски бунтовнически фракции. Малцина вярват, че е възможен компромис между радикалните ислямисти, опитващи се да създадат утопична версия на халифата, и пиещите уиски членове на бившата партия на Саддам Хюсеин – Баас, изгарящи от желание да отхвърлят игото на шиитското управление.

Директно разделяне на трите главни сунитски провинции на Ирак може просто да е неосъществимо икономически. Големи части от Анбар, Ниневия и Салах ад Дин са рядко населени, без излаз на море и лишени от природни ресурси. „Сунистан е най-бедната част от Ирак“, казва Уейн Уайт, специалист по Ирак, преди специалист по Ирак в Държавния департамент, а сега в Института по Близкия изток във Вашингтон. „Земеделието му е нула. Не притежава петрол. Би мотгъл да стане поредната нова бедна близкоизточна страна. Да се заврат в пустинен, сушав, лишен от петрол и от излаз на море ъгъл на страната не би било точно желателно“.

Дори ако се открие петрол, една сунитска държавица без излаз на море, лишена от силно стратегическо партньорство със съседите си, никога не може да просперира. Както показа Южен Судан, да имате богата на петрол държава и почти нищо друго не е точно рецепта за успех. „За да сте икономически жизнеспособни, трябва да имате някакво споразумение за стабилност със съседите си“, казва Сийбрен де Йон от Центъра за стратегически изследвания в Хага. „Износът на каквото и да било зависи от достъпа до пристанища, мрежи от петролопроводи, инфраструктура“.

Шиитите вероятно също биха се възпротивили срещу сунитска държава, която контролира горните течения на реките Тигър и Ефрат, главни източници за земеделието в Юга. ОРГАНИЗИРАНА ПОДЯЛБА

Разделянето на Ирак в момента, независимо дали на федерални райони или на отделни минидържави, може да е катастрофално. Първо трябва да се охладят страститее, а ИДИЛ да бъде поне изолирана, ако не напълно разбита.

За тази цел може би ще е нужно ново правителство без спорния Малики. Политици и авторитетни фигури предлагат няколко идеи за рестартиране на Ирак. Член 140 от Конституцията позволява провинциите да се обединяват в отделни райони, имащи възможност да управляват собствените си дела. Това беше обсъждано за Ниневия, която обхваща Мосул, Салах ад Дин и Анбар. Националната сигурност, външната политика, приходите от петрола и граничният контрол остават в компетенциите на централното правителство.

„Макар че още не е време да започваме да преначертаваме граници, вариант има – истински федерализъм или конфедерализъм“, казва Хюсеин. „Очакваме трудни времена и много кръвопролития в бъдеще, но бихме мотли да успеем да избегнем най-лошото, ако е налице някакъв вид регионален федерализъм. Кюрдите може да приемат конфедерация, или дори федерация.

Набил Юнис, експерт по политически науки, съветник на Нуджайфи, предлага разделянето на арабски Ирак на три региона: един за сунитите, един за шиитите и една смесена централна провинция, която включва Дияла, Багдад и смесените райони около него.

Ако оставим настрана кюрдите, проучванията на общественото мнение показват, че иракчаните не искат страната им да се разделя. Петиция от 2009 г. за референдум за обособяването на части от Юга в отделен регион не успя да събере достатъчно подписи. Идеалът за Ирак като мозайка от различни религии, племена и езици, олицетворяван от пазара Сенек, все още има голяма тежест.

Но през последните седмици набира инерция идеята за драстично прекрояване като най-малкото зло. Въпреки най-добрите им намерения, може би повече няма да е възможно сунити и шиити да живеят заедно. „Ако правителството не е в състояние да защитава сунитите като граждани, или не защитава нас като граждани, ще се отделим самостоятелно“, казва Юнис.

Спомени за междурелигиозната гражданска война, която през 2006 и 2007 г. оставяше по 100 трупа на ден в моргите на столицата, тлеят под повърхността. „Милициите започнаха да избиват хора. Те убиха сина ми“, казва Мунсер Абдул Гани, 75-годишен пенсиониран учител от религиозно смесения багдадски квартал Садия.

В предимно сунитския квартал Газалия шиитските милиции и членове на „антитерористичните“ сили на Малики кръстосват улиците всяка нощ, заплашвайки местните жители с проповеди за мъченичеството на Хюсеин, внук на пророка Мохамед, през седми век, погубен от сунитския халиф.

„Ние не отказваме да живеем под управлението на шиитите; те са наши братя. Аз имам семейни връзки с Насирия“, казва Раид Камел, адвокат, член на сунитското племе Дулайми в Газалия. „Тук не говорим за ИДИЛ. Говорим само за многобройните несправедливости, които накараха сунитите да въстанат. Преди отказвахме да смятаме обособяването на сунитски регион за уместно решение, но след несправедливостите, които ни сполетяха, може би така е най-добре.“

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.