Хуан Хелман, „Стихотворения на Сидни Уест” – подвигът да издаваш поезия

Поетът Хуан Хелман, който почина през януари 2014 г. Снимка: „Жанет 45“

Днес, да издаваш поезия е равносилно на подвиг. Днес, да четеш поезия е равносилно на различност. Все повече и повече поезията в България заприличва на апокрифна литература. Но не заради преследване, гонения или забрани, а по простата причина, че не се чете. Днес, повечето поети стават романисти (заради тиражите, заради продажбите, заради известността?) и поезията, някога гръбнак на българската литература, днес е сведена до неин бастун, който тя използва все по-рядко. Днес, някои от книжарниците дори отказват да приемат за продажба стихосбирки. Надявам се това „Днес” да не продължи и в бъдеще.

Но от време на време изпод тоновете прозаична хартия в книгопродавниците проблясва самородният диамант на някой голям поет. В този случай той е аржентинец, а не българин и се казва Хуан Хелман, а книгата му – „Стихотворения на Сидни Уест”.

Първо – българският читател запознат ли е с този голям поет, чел ли е някоя от десетките му стихосбирки? За съжаление отговорът е не! „Стихотворения на Сидни Уест” е първата негова книга, която излиза на български. Да, ние сме чели много от Неруда и Лорка, Октавио Пас и Рафаел Алберти, Борхес и Мачадо; в антологии, тънки книжки или спорадични преводи сме зървали стихове от Никанор Парра и Марио Бенедети, от Роке Далтон и Ернесто Карденал, от Елисео Диего и Диего Хименес, но къде са „Събраните” или „Избраните” стихотворения на изящни поети като Сесар Вайехо, Хуан Рамон Хименес, Висенте Алейксандре?

Второ – бихме ли дали шанс на „Стихотворения на Сидни Уест”, за да опознаем Хелман, да поговорим с него, да надзърнем, макар и за кратко, в неговата изящна вселена? Още повече, че преди три месеца поетът напусна този непоетичен и прозаичен свят и остави творчеството си да се хапе с вечността.  

Стихосбирката на Хуан Хелман, издадена от „Жанет 45“.

И трето – ще си вземем ли тази книга, защото някой ни е казал, че е добра, ще разгърнем ли страниците й, защото някой е писал за нея във фейсбук, или бързо ще избавим паметта си от нея и ще я оставим да потъне в забвение?
И ще сгрешите! Сега скромното ми перо ще се опита да ви обясни защо.

Преди всичко Хуан Хелман е много интересна личност. Няма да разказвам тук неговата биография, защото не това е целта ми, а само ще кажа, че съдбата му е не по-малко интересна от творчеството му. Носител е на множество литературни награди, но при поети от неговия калибър това е просто задължително. И не на последно място, тази книга е една измислица, понеже поет с името Сидни Уест не съществува. Той е измислица на Хелман, който представя собствените си стихове за свои преводи на Уест. При това Хелман е „сътворявал” преди това още двама събратя по перо на Сидни Уест. Между другото наскоро прочетох подобна, само че облечена в проза, мистификация, която е сътворил друг голям писател и поет, работещ с езика на Сервантес и Лопе де Вега. Неговото име е Роберто Боланьо, а творбата му е La literatura nazi en América (Нацистката литература в Америка, 1996). В нея той описва житейските биографии на десетки писатели, поети и поетеси от Северна и Южна Америка. Отново, нито един от тях не е реален, а е плод на въображението на твореца.

Но да се върнем към „Стихотворения на Сидни Уест”. Хуан Хелман ще позволи на всички, които се докоснат до неговата книга, да потънат в една красива литературна вселена. Не толкова със съдържанието, а по-скоро с езика, който за мен е изключителен. Докато четях си представях този поет като майстор грънчар, който върти колелото и добавя нови и нови парчета глина към вече завършения уникат, за да извае още по-красив шедьовър. Наистина, езикът, който използва Хелман е толкова мелодичен, богат и сочен, че ако четете на глас (като мен), ще усетите как нежно гъргори в гърлото ви, блика и изпълва пространството пред вас. Тук е мястото да отбележа огромната заслуга на преводача Нева Мичева, която е свършила страхотна работа, тъй като съм сигурен пред какви ужасни трудности се е изправяла при срещата си с красивата и мощна вакханалия, която представлява словото на Хуан Хелман. Хора като нея винаги остават недооценени, а всеки голям поет би казал, че големите преводачи са тези, които в голяма степен създават големите поети. Тук Хелман е избрал правилния човек, който да го преведе, или по-скоро е било обратното.

Този аржентински творец е истински магьосник и владее до най-малката тънкост ефекта на тройното огледало – взираш се в него и виждаш как се взираш в него, докато се гледаш как се взираш в него и така до безкрай. Но при него безкраят има край, в който се разкрива историята, скрита зад езика, а тя е красива, и мрачна, и тъжна. Всяко едно стихотворение е отправено като жалба към нещо или някого, или нещото на някого и повечето от тях завършват със смъртта на този някого, например: “жалба по птицата на честър кармайкъл”, „жалба по историята на каб колоуей”, „жалба по беса на рой хениган”. Всяко едно от стихотворенията е своеобразен некролог и лирична епитафия в едно и също време, но как да кажа…разказани са без в тях да присъства черният цвят. Разказани са с финес, топлина и обич. Те са откъснати парчета от голямо платно на някой романтичен майстор и след това прилежно сглобени, като красив пъзел. Те са ноти, изсвирени срещу залязващото слънце на виола д’аморе. Те са истинска поезия.
Надявам се, че поне малко съм успял да ви заинтригувам и следващият път, когато преминете покрай книжарница, ще се спрете, ще влезете и ще попитате: „Имате ли Хуан Хелман?” Защото повярвайте ми, ще спечелите.

Послепис:

Докато завършвах този текст бяха обявени лауреатите на националната награда „Христо Г. Данов” за 2014 г. Без ни най-малко да се изненадам разбрах, че преводачът Нева Мичева е спечелила в раздел „Преводна художествена литература” за ювелирната си работа над това голямо бижу. Явно не само аз смятам, че тази книга си заслужава всяка стотинка. Вярвайте ми, самата ви домашна библиотека ще се зарадва изключително силно, ако настаните на някой от рафтовете й „Стихотворения на Сидни Уест”. Сигурен съм в това, защото моята още не е престанала да ми благодари.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.