Европа възприема превантивна тактика срещу ислямските екстремисти

Кирстен Гришабер
Асошиейтед прес

Деймиън, синът на Крис Будро, й казал на вечеря през ноември 2012 г., че отива в Египет да учи арабски, езика на исляма.

Никога не го видяла отново.

„Той отлетя за Сиатъл, след това за Амстердам, след това в Истанбул“, каза Будро. „Имаше тренировъчен лагер точно извън града, където радикалите тренират, преди да прекосят границата в Сирия“.

14 месеца по-късно 22-годишният канадец, приел исляма, беше мъртъв, както изглежда убит в сражения между съперничещи си групи ислямски екстремисти в сирийския град Алепо. На Будро оставаше да се чуди дали е можела да направи нещо, за да спре сина си да не става джихадистки боец. За да намери отговори, тя се обръща към Европа, където властите използват все по-често програми, насочени към нуждаещите се, за да предотвратят и дори да обърнат посоката на радикализацията. Инициативите включват разговори в училище, спешни горещи линии и дори програми за намиране на работа на завръщащите се джихадисти.

Западът се бори да предотврати радикализацията след 11 септември 2001 г., когато терористична клетка от Хамбург се оказа ключова сила зад атентатите в САЩ. Конфликтът в Сирия, където се смята, че се бият хиляди западняци, придаде спешност на този проблем. През май 29-годишен мъж, сражавал се в Сирия, беше арестуван във Франция по подозрение, че е прострелял четирима души в Еврейския музей в Брюксел.

„Досега като общество сме реагирали едва когато беше прекалено късно“, казва Кемал Бозай, син на турски имигранти в Бохум. „Това е първият случай, когато подхождаме към проблема превантивно“.

Бозай ръководи проект, наречен „Вегвайзер“, което означава „Пътепоказател“ на немски. Целта му е да предотврати радикализацията сред мюсюлманските тийнейджъри в града, който има голяма ислямска общност, с помощта на училищата, семействата, религиозните лидери и центровете за намиране на работа. Освен в Бохум, има два центъра на „Вегвайзер“ в Бон и Дюселдорф – всички те имат за цел да се заемат с изпитващите проблеми младежи, преди те да са възприели радикалния ислям.

Центровете изпращат социални работници, които се намесват, когато видят вербовчиците да приближават тийнейджъри на игралните площадки, футболните стадиони и училищните дворове, или когато водят ислямски разговори на пазарите. Работниците завързват разговори с младежите и се опитват да предложат решения, които да ги отклонят от фундаментализма.

Центровете, които започнаха работа през април, имат подкрепата на службата за сигурност в Северен Рейн – Вестфалия. Най-многолюдната германска провинция отчете скок на броя на салафитите, следващи екстремна фундаменталистка версия на исляма, което притеснява властите. Числеността им е достигнала 6000 души в Германия по официални данни, от които 1800 само в Северен Рейн – Вестфалия.

„Салафизмът е система за начин на живот за млади хора, защото им предлага социална топлота, прост черно-бял поглед възглед за света, признание от тяхната група – на практика всичко, което им липсва в реалния живот“, казва Буркхард Фрайер, който оглавява службата за вътрешно разузнаване на провинцията.

Повечето от привлечените към фундаментализма на Запад са деца или внуци на мюсюлмански имигранти, но една немалка част от ислямските радикали са приели впоследствие вярата като сина на Будро, Деймиън Клермон, който открил религията на 17 години, след като се борил с депресията.

Първоначално изглеждало, че ислямът помага на Клермон. „Той стана отново много мирен, спокоен и щастлив“, казва Будро. Но с течение на времето синът й станал по-фундаменталистки настроен във възгледите си. „Никога не ни обясниха, че този тип (поведение) е проблем в Канада“, каза тя. „Нито пък ние всъщност разбирахме нещо от радикализация или чуждестранни бойци“.

Преди две години Германия откри национална телефонна гореща линия за хора, притесняващи се че техни приятели или близки може да се обръщат към радикалния ислям. Тя се финансира и ръководи от правителството, но обадилите се бързо биват пренасочени към една от четирите граждански групи, които се занимават с реалната работа по случаите.

Досега горещата линия е получила над 900 обаждания, довели до откриването на повече от 250 случая, казва Флориан Ендрес от Германската федерална служба за миграцията и бежанците. Всяка седмица техният брой нараства с два или три.

Една от тези групи е „Хаят“, което означава „живот“ на арабски, и е създадена през 2011 година. Базирана в Берлин, тя се разрасна от дългогодишен проект, целящ да помогне на крайнодесните екстремисти да напуснат неонацистките среди. Основателят й Бернд Вагнер, снажен бивш детектив от полицията, смята че властите се фокусират прекалено върху пращането на екстремистите в затвора – без да успяват да обърнат подходящо внимание на това, което на първо място привлича младите хора към свързаните с насилие идеологии.

„Видяхме паралел между ислямизма и крайната десница“, казва Вагнер, добавяйки, че групата е помогнала на 528 души да напуснат крайнодесните среди и е дерадикализирала десетки мюсюлмани.

За разлика от подхода при крайнодесните си програми, „Хаят“ не работи директно с ислямските радикали – аргументът е, че те са по-закоравели към убеждаване отвън. „Опитваме се да използваме силата на семейството“, казва Вагнер.

„Хаят“ няма желание да обсъжда подробностите на конкретни случаи поради причини, свързани с поверителността. Но типичен пример би включвал семейство, което се свързва с „Хаят“, преди негов роднина да отпътува за Сирия. Психолозите след това се съсредоточават върху това да помогнат на семейството да го убеди, или в някои случаи да я убеди, да остане у дома.

В по-сериозни случаи обаждането идва, след като семейство открие писмо за сбогуване от техен близък, който вече е потеглил. Психологът на „Хаят“ Даниел Кьолер и неговият екип след това обучават семейството как да установи отново и да поддържа контакт с цел да върне съответния човек обратно вкъщи.

Търсенето е огромно. Но със само трима души персонал и необходимостта да бъдат на повикване 24 часа, 7 дни в седмицата в случай на спешна ситуация, има ограничен брой случаи, с които групата може да се справи, казва Кьолер.

„Най-важното е да се избегне реагирането на провокации“, казва Кьолер, обяснявайки, че ислямските екстремисти обикновено са били обучавани да очакват оспорване на вярванията си и реагират зле.

„Насърчаваме семейството да се обърне към своя син или дъщеря на емоционално равнище“.

При един разговор по Скайп, казва Кьолер, майка се е противопоставила на опитите на сина си да получи одобрение за самоубийствен атентат в Сирия, което го накарало да започне дълга религиозна проповед.

„След час семейството го попита как е, дали се храни и така нататък. Той веднага се успокои напълно“, казва Кьолер. Оттогава синът е станал по-малко радикален и редовно се обажда на семейството си.

Само „Хаят“ е имала 83 случая през последните три години, 63 от които все още са приключени. Освен Канада, групата е получавала запитвания от Австрия, Швеция, Великобритания и Холандия. Кьолер каза, че в около 30 случая е имало „ясна дерадикализация“. Най-малко 18 случая са включвали хора, смятани за значителен риск за сигурността, или защото са планирали да пътуват до Сирия, или са били в Сирия, или защото са били заподозрени в планиране на терористична дейност в собствената си страна.

Кьолер и неговият екип полагат усилия да уверят обаждащите се, че техните притеснения ще бъдат обсъждани поверително, освен ако няма непосредствена заплаха.

„При случаи, свързани със Сирия“, каза той, „имахме няколко родители, които казаха, че ще са благодарни ако се намесят службите за сигурност“.

На Будро й се иска това да се беше случило с нейния син. Тя твърди, че канадските власти не са й казали, че са наблюдавали Деймиън преди да потегли за Сирия.

Канадската Национална служба за разузнаване и сигурност отказа да обсъжда подробности по случая, но заяви, че работи усилено, за да „помогне да се предотврати тръгването на млади хора по път, който често не свършва добре“.

Виждайки липсата на подкрепа, Будро е пътувала до Европа миналата седмица, за да се срещне с Кьолер и да види дали програмата на „Хаят“ може да бъде копирана в Канада. По-късно тази година „Хаят“ ще започне пилотна програма в Лондон и Холандия.

„Канада ще се изправи пред голям брой завърнали се, предвид че е много лесно да се върнат вкъщи и да прекосят обширната граница, за да влязат в САЩ, където според мен те наистина искат да стигнат“, казва тя. „Намерението ми е да докарам „Хаят“ в Канада и да продължа да се опитвам да подам ръка на други родители, които изпитват същия стрес и загуба, които преживяваме ние“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.