За Китай само Пакистан е по-важен от Германия

В Китай съществуват политически карти, където по цветовете може да се познае колко близки са станали отношенията между Китай и останалата част от света. На най-сериозната от тези карти Германия е единствената държава, която заема втори по важност ранг в новата скала на външнополитическата значимост според Китай.

Политическото списание „Нанфънчуан“ използва за създаването на тази карта едновременно всички понятийни чудовища и характеризации и дава на държавите съответни цветове. Русия и Централна Азия попадат в категорията „всестранни стратегически партньорски отношения на сътрудничество“.

Голяма част от Африка е в категорията „всестранни стратегически партньорски отношения“. Останалата част от света се дели на „сътруднически“, „конструктивни“ или „стратегически партньорства“. За някои държави, с които Пекин се разбира особено добре, е добавено „обхватни“ или „всестранни“.

По отношение на Германия оценката на Пекин гласи: „обхватно стратегическо партньорство“. Двустранните отношения бяха въздигнати в ранг от държания глава Си Цзинпин при посещението му в Германия в края на март, съобщава държавната информационна агенция „Синхуа“. На политическата карта само оцветеният в тъмночервено Пакистан заема по-важно място. Пекин характеризира отношението си към тази съседна държава като „стратегическо партньорство за сътрудничество при всякакви условия“.

За това има исторически причини. Китай има особени отношения с ядрената държава Пакистан още от войната си с Индия. Исламабад подкрепи приемането на Пекин в ООН и отхвърли американските санкции след 4 юни 1989 г. Китай построи дълбоководното пристанище Гуадар в Южен Пакистан и го администрира. Строи се и нов икономически и тръбопроводен коридор от Гуадар към автономния китайски район Синцзян-Уйгурски. Той ще стане най-важният нов петролен и газов търговски маршрут към Близкия изток и към Африка.

Но веднага след Пакистан идва Германия, „обхватно, стратегическо партньорство“. Това не са празни думи: федералният канцлер Ангела Меркел беше протоколно възвеличена при седмото й официално посещение в Китай. Премиерът Ли Къцян и президентът Си дадоха отделни банкети в нейна чест. Като при държавно посещение Пекин поздрави канцлерката като издигна германски знамена пред портата „Тянанмън“ и й отдаде военни почести с 19 салюта.

В началото на правителствените разговори премиерът Ли отбеляза шеговито, че е „стискал палци“ за Меркел на последните избори за германски парламент. На пресконференцията си по-късно той добави закачливо: „Иска ми се Германия да спечели световното първенство по футбол.“

Толкова много ласкателства подчертават голямото политическо и икономическо значение на Германия в стратегията на Китай да привлече Европа на своя страна. Пекин обяви 2014 г. за „Година на Европа“. След ухажването на Франция и Англия сега идва ред на Германия, която според Китай е най-важната държава в Европа – и заедно с това на Меркел, която, разбира се, се възприема като най-влиятелният политик.

През октомври беше отбелязано провеждането на третите съвместни правителствени консултации на ниво министър-председател и ключови министри в Берлин. Твърди се, че от тях произтече инициативата „2015 – година на германско-китайските иновации“. Китай ще бъде страна партньор в организирането на най-големия в света компютърен панаир „СеБИТ“ в Хановер.

Коментаторът от китайската държавна информационна агенция Синхуа Шан Цзюн писа по повод посещението на Меркел: „Трябва да отбележим, че двустранните отношения са в най-доброто си състояние досега.“ През март президентът Си определи в Берлин сътрудничеството като „съвършена комбинация от китайски пазар и германска технология и като „съюз от бързината на Китай и германското качество“.

Но не става дума само за Германия. Новата политическа категоризация за това в какви отношения е Китай с другите държави, показва как стремящата се към световно влияние страна дефинира наново външните си отношения. След разпадането на Източния блок и сриването на Съветския съюз понятията от Студената война като „братски социалистически държави“, блокове или съюзници бяха заменени с „партньорства“.

Пекин беше осенен от тази идея за структуриране на външните си отношения след 1994 г., казва политологът Ван Цяожун от Изследователския институт за съвременна политика на „Пекин нюз“. Китайската политика в момента различава отношенията според скалата, която тръгва от „партньорско сътрудничество“ и стига до „стратегически отношения, които обхващат всички области“.

Въпреки цялото противопоставяне, Пекин има „конструктивни партньорски отношения“ и с Вашингтон. Президентът Си си позволи да отправи семантична похвала за сложните, белязани от недоверие отношения на неговата страна със САЩ по следния начин: „Отношения от нов тип между две велики сили.“ Все по-охладняващите отношения на Китай със социалистически страни като Виетнам или Северна Корея се наричат днес „отношения между традиционно приятелски държави“.

Както писа политологът Ван в публикация на уебсайта на своя институт, новата класификация на офанзивната китайска външна политика трябва да допринесе за по-голяма гъвкавост. „Партньор означава да се даде сигнал, че нагласата не е враждебна, че се търсят съвпадения на позиции, че различията минават на заден план и че съвместните отношения не са насочени срещу трета страна.“

Най-пресният пример за това е рекламната обиколка на президента Си в началото на юли в Сеул, който досега беше близък партньор на САЩ. Но след Япония Южна Корея е най-големият икономически партньор на Китай и се нуждае от Китай, за да държи Северна Корея в шах. Посещението на Си беше толкова успешно, че Пекин и Сеул издигнаха отношенията си в ранг на „обхватно стратегическо сътрудничество за партньорство“. Сеул се изкачи по този начин на същото стъпало като Берлин.

Канцлерът Меркел похвали широкообхватното партньорство с Китай, което се осъществява в 70 постоянни формата за диалог и сътрудничество между двете страни. Но тя и напомни на премиера Ли, че заедно с това съществуват и два институционализирани форума за разговори по темите за човешките права и правовата държава. Меркел изрази надежда, че тези диалози ще бъдат проведени още преди следващите съвместни правителствени консултации.

Ли отговори уклончиво. Пекин разглежда всички въпроси относно своя репресивен и предизвикващ безпокойство подход към човешките права, най-вече запитванията за кампаниите за преследване и затваряне на критични адвокати, журналисти, дисиденти, религиозни водачи или представители на малцинствата. Като че ли тези въпроси нямат място в новия китайски ред на обхватните му стратегически отношения със света.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.