Очаквана политическа „жега“в Гърция

В атмосфера на остра политическа конфонтация се очаква да се движи политическият живот в Гърция в следващите дни, като акцентът на това противопоставяне ще бъде въпросът за референдум за запазване на държавния характер на енергийните мощности на страната, исканията на тройката международни кредитори ЕС, ЕЦБ, МВФ , чиито представители са вече в Атина, за разговори относно извършването на промени на пазара на труда и по-нататъшното управление на гръцкия държавен дълг.

Главната опозиционна партия – радикалната левица СИРИЗА, по-специално се очаква да окаже голям натиск върх у правителството по въпроса за приватизацията на държавната електрическа компания. Нейният лидер Алексис Ципрас възнамерява да „институционализира“ въпроса с референдума за енергийното дружество, като целта му е да притисне с аргументи президента Каролос Папуляс и да го накара малко преди изтичането на неговия мандат в началото на следващата година да не ратифицира гласувания от парламента приватизационен закон.

Така де факто държавният глава се явява регулатор за това дали законът ще е валиден за разпродажбата на 30 на сто от акциите на електрическата компания. За отбелязване е, че времето, през което президентът може да не подписва един закон, ако счете, че има процедурен проблем относно свикването на референдум, не може да е повече от един месец.

От тази гледна точка и на фона на случилото се през годините, откакто Гърция получава външна финансова помощ, позицията на държавния глава се очертава като особено трудна, тъй като се очаква той да бъде подложен на голям натиск от опозиционните партии и най-вече от СИРИЗА да не подпише гласувания закон.

Основният аргумент на опозицията е, че няма процедура за свикване на парламента, за да бъде взето или не решение в пленарна зала за провеждането на референдум.

Наред с това позицията на Комунистическата партия се явява катализатор на целия този процес, който влияе не само на въпроса за приватизацията на електрическата компания, но и на създаването на антиправителствен фронт. Очаква се комунистите да се произнесат по въпроса за референдум.

Ако тяхното предложение бъде прието, изискваните от закона депутати може да надхвърлят цифрата от 120, без да бъдат причислявани към нея и тези на крайнодясната „Златна зора“, която също се обяви за референдум. Комунисти и Демократичната левица ДИМАР са резервирани и не желаят техните гласове да бъдат съпоставяни с тези на крайната десница.

Без гласовете на „Златна зора“, депутатите, подкрепящи референдума, надхвърлят 120 – на СИРИЗА те са 71, на Комунистическата партия – 12, „Независими гърци“ – 13, независими депутати – 15 и от ДИМАР поне 10 от общо 13.

Проблемите на пазара на труда обаче са „масло в огъня“ на управляващите, тъй като реформите в този сектор се бавят, а кабинетът прави опити да поиска от тройката кредитори, с чийто представители започва разговори днес, да отложи решенията по тях.

Показателно за това е, че според високотпоставен представител на министерството на труда, „предстоящата миниоценка на тройката няма да има особена тежест и голямата ревизия ще е през септември“, когато ще бъде преразгледан меморандумът за заемите.

В същото време в динамична фаза навлизат разговорите по устойчивостта на гръцкия държавен дълг. Визитата на ръководителя на Европейския стабилизационен механизъм Клаус Реглинг в Атина бе изпълнено със символики и съдържание.

„Ние сме инвестирали в бъдещето на Гърция“, каза той след среща с финансовия министър Гикас Хардувелис. Реглинг обаче не каза нито дума за нова „подстрижка“ на гръцкия дълг, въпреки намеренията на МВФ. През последните три години фондът е отпуснал над 141 млрд. евро на Гърция и е поел върху гърба си 43 на сто от нейния дълг, допълни Реглинг, като това негово послание бе ясно адресирано към управляващия директор на МВФ Кристин Лагард.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.