Швеция – живот с инфлация под нулата

Шведската икономика е в дефлация. И лихвените проценти отново са  на ниските равнища от периода на кризата.

Само преди няколко години Sveriges Riksbank предизвикваше  завистта на централните банки от целия свят. Шведската  икономика, която тя надзирава, регистрира три пъти по-висок  растеж от еврозоната през 2010 г. и избегна вторичната рецесия в  Европа през 2012-2013 година. Основният лихвен процент (ОЛП) на  шведската централна банка достигна 2% през юли 2011 година,  докато на повечето останали богати икономика се запазиха близо  до нулата.

Riksbank обаче изглежда се отклони прекалено много в своята  самостоятелна политика. До края на 2011 година инфлацията  спадаше бързо, докато кризата в еврозоната се задълбочаваше. От  края на 2012 г. инфлацията се колебае на равнище около нулата,  като от време на време се гмурка на отрицателна територия. И на  2 юли Riksbank обяви понижаване на основната лихва с половин  процент, по-голямо от очакваното. Това намали ОЛП отново до  0,25% – най-ниското му равнище в най-тежките дни на глобалната  рецесия.

От самото начало повишаванията на водещата лихва в Швеция  изглеждаха преждевременни. По общо мнение шведската икономика се  представяше отлично в началото на възстановяването на  световната икономика. Нейният финансов сектор издържа на бурите  от 2008-2009 г. сравнително добре, отчасти благодарение на  мерките по почистването му, взети след жестоката криза от 90-те  години на миналия век. Останала извън еврозоната, Швеция имаше  възможност да прояви голяма гъвкавост в борбата с Голямата  рецесия. Шведската крона поевтиня през 2008-2009 година, което  подкрепи износа и осигури известна защита срещу рязкото  намаляване на глобалното търсене.

Националната икономика обаче все още се отърсваше от щетите,  нанесени от рецесията, когато през юли 2010 година дойде първото  повишаване на ОЛП. Безработицата тогава бе 8,2%, а инфлацията –  на ниво от 1,1% или доста под целевото равнище на централната  банка.

Изборът да се затегне паричната политика раздели  шведската  централна банка. Срещи това нейно решение се обяви Ларс Свенсон,  откровен икономист монетарист, който обяви публично, че  Riksbank допуска критична грешка. Свенсон обаче никога не успя  да спечели на своя страна повече от един съмешленик сред  останалите си колеги от шестчленния изпълнителен съвет на  шведската централна банка. През 2013 г. той напусна Riksbank с  мотива, че се чувства безсилен.

Опасенията за финансовата стабилност направиха така, че банката  твърдоглаво да остане вярна на своя избор да държи лихвените  проценти високи, въпреки че икономическите условия се влошиха.  Riksbank се тревожеше, че нарастващата задлъжнялост на  домакинствата и високите цени на жилищата могат да причинят  затруднения по-надолу по пътя. Шведската централна банка избра  да „тръгне срещу вятъра“, на езика на централните банкери, и да  изпусне въздуха от кредитния балон преди той да се е спукал  катастрофално.

Само че в действителност Riksbank изглежда „изкара въздуха“  само на оптимистично настроените пазари. Безработицата в Швеция  не се промени през последната година, а в еврозоната тя намаля.  Инфлацията в скандинавската държава стана отрицателна – минус  0,2%; в еврозоната тя поне е положителна – плюс 0,5%.  Междувременно общият дълг на шведския частен сектор от брутния  вътрешен процент (БВП) сега е по-голям, отколкото през 2010  година и цените на жилищата продължават да се покачват.

Опитът на Riksbank няма да остане незабелязан от централните  банки на останалите развити икономики. Много от тях, включително  Bank of England и Управлението за федерален резерв (УФР) на  САЩ, премислят дали да повишат лихвените проценти въпреки  несигурния растеж или да заложат на регулаторни мерки, за да  охладят ентусиазма на фондовите борси, на фона на високите  равнища на индексите.

На 29 юни Банката за международни разплащания, своеобразна  клирингова къща за централните банки, предупреди, че един  продължителен период на ниски лихви може повече да навреди,  отколкото да помогне, ако той стане предпоставка за безразсъдни  финансови дейности. Шведският пример говори за друг риск:  затягането на паричната политика, преди съответната икономика да  е готова за него, може в крайна сметка да доведе до още  по-дълъг период на ниски лихви.

Междувременно Riksbank се мъчи да не допусне изблик на  икономически песимизъм. Някои се чудят дали битката с дефлацията  вече не е загубена. „Скандинавската Япония ли е Швеция?“, се  попита в неотдавнашна изследователска бележка на Capital  Economics, икономическа консултантска група. Безспорно има  паралели между двете страни. Населението на Швеция е едно от  най-старите в Европа, със средна възраст 41 години, и базисната  инфлация спада трайно от 2008 година.

Има обаче основателни причини да очакваме подобрение. Riksbank  осъзна по-бързо грешката на своята парична политика, отколкото  Bank of Japan. Връщането на курса към понижаване на лихвените  проценти отслаби кроната и съживи износа. Шведската централна  банка прогнозира 2,2% ръст на БВП през тази година и повишаване  на растежа до 3,3% през идната. След време икономиката на Швеция  може да е достатъчно силна, за да може лихвите отново да поемат  нагоре. И да останат високи.

БТА