Сбогом на доверието: германският синдром на Обама

Обама шпионира Меркел. Колаж: 9gag

Когато президентът обещае нещо, хората вече не са склонни да го приемат на честна дума

Какво знаеше президентът и кога го узна? Този въпрос бе настоятелно задаван на Ричард Никсън, който подаде оставка преди 40 години (годишнината е следващия месец). По никакъв начин президентът Барак Обама не може да бъде морално сравняван с човека, който предизвика „Уотъргейт“. Той не е нито мошеник, нито лъжец.

Двамата обаче имат един и същ проблем, който може да опропасти остатъка от управлението на Обама – повечето хора вече му нямат доверие. Това усещане се споделя както от чуждестранни съюзници, така и от критици в САЩ. Когато доверието си замине, уважението обикновено го следва по петите.

Най-изненадващият пример е Германия. През 2008 г. тогавашният сенатор Обама именно в Берлин разкри глобалното си обещание – една Америка, на която отново да може да се има доверие. Германците вече не вярват на това. След съобщенията за мрежа на „приятелско шпиониране“ под 40 процента от германците смятат САЩ за заслужаващ доверие партньор, сочи едно изследване.

Високопоставени германски представители са на различно мнение по въпроса дали Обама не е знаел за двойните агенти на Вашингтон или се е преструвал, че не знае. Което и от двете да е вярно, той не повдигна въпроса, когато разговаря с Ангела Меркел ден преди първите разкрития. Направо да му се доплаче на човек, каза финансовият министър Волфганг Шойбле. Никога досега близък съюзник на САЩ не беше експулсирал резидент на ЦРУ.

Недоверието е неясно понятие. В случая с Никсън хората с право заподозряха, че е непочтен. В случая с Обама, то се дължи на възприемането на президента като неефикасен. Думите му твърде рядко се претворяват в дела. Крайният резултат не е особено различен. Когато Обама обещава, че нещо ще стане – например затягане на критериите за събиране на данни или стремеж към реформиране на имиграционната политика на САЩ – хората вече не са склонни да го приемат на честна дума. Те може и да вярват, че той наистина мисли това, което казва, обаче вече не вярват, че е способен да го направи.

Има републиканци, които ще приемат за чиста монета всякакви абсурдни истории за Обама – че е използвал данъчните служби за тормозене на консерватори или че има планове за ликвидиране стари хора, за да овладее разходите за здравеопазване. Поддръжниците на конспиративни теории обаче ги имаше още когато той встъпи в длъжност. Промени се нагласата на обикновените хора. Повечето американци казват, че вече не вярват на Обама в личен план, а под 30 процента имат доверие в президентската институция.

Обама инстинктивно гледа да стои надалеч от места, където е напечено. От една страна, той ясно показа, че не обича да е във Вашингтон. Отсега нататък Обама ще използва всяка възможност да бъде в контакт с реалния свят, казват негови сътрудници. От друга, той вини вестоносеца за проблемите си. Обама казва, че се радва на общуването с обикновени хора, за разлика от живеещите във Вашингтон „циници“, включително американските медии. Тази дума сега се появява в почти всяка негова реч. „Лесно е да си циничен, всъщност напоследък е някак модно. Цинизмът е избор, а надеждата е по-добър избор“, каза той.

В журналистиката има предостатъчно циници. По-правилно е обаче повечето репортери да бъдат квалифицирани като скептици. Циникът смята, че няма нищо ново под слънцето. Скептикът се съпротивлява на лековерието. Въз основа на последното, Обама май не се радва, че ръководи изпълнителната власт.

Според Марк Нолър, хроникьор на навиците на президентите на САЩ, Обама досега е играл голф 179 пъти, значително повече от предшественика си Джордж У. Буш, който обича този спорт. На Обама му е неприятно да прекарва време с други политици. Затова пък изглежда се радва да присъства на безкрайни мероприятия за набиране на средства. Досега е навъртял 393 такива събития откакто стана президент, почти двойно повече от Буш.

Ако Обама влагаше поне наполовина толкова усилия да привлече или изкара от равновесие опонентите си, колкото влага в набирането на средства от богатите, може би хората нямаше да са толкова скептични. Журналистите не са единствените, които помнят обещанието на Обама през 2008 г. да ограничи разходите си до държавното финансиране при условие, че републиканският му съперник се съгласи да направи същото. Опонентът му (Джон Маккейн) прие сделката. Междувременно Обама откри, че има страхотен нюх за набиране на пари и оттегли предложението си.

Сътрудници на Никсън бяха заловени да перат незаконни средства за предизборна кампания и отидоха в затвора. Методите на Обама са законни и прозрачни. Те са пълна противоположност. Никой обаче не очакваше и друго от „Трики Дики“ (Мошеника Дики – прякор на Ричард Никсън). Обама, от друга страна, направи високопарни етични обещания – че ще промени тона във Вашингтон, че ще възстанови моралния авторитет на Америка в света и че ще изгони едрия капитал от политиката.

Ако търсите обяснение защо Обама дразни толкова много гласоподаватели, а не само консерватори от Чаеното парти, проблемът се корени в усещането за двойни стандарти. Лидери, които правят тържествени морални обещания си създават риск от провал. Ако не си удържат на думата, това само увеличава отрицателната реакция.

Ето защо Обама толкова често е сравняван с Джими Картър. При все низостите си, Никсън умееше да накара държавната машина да си върши работата, като някои постижения бяха много впечатляващи. Дори когато са несъгласни с лидерите си, хората искат от тях действия, а не оправдания за бездействие. Действията на Никсън понякога бяха отвратителни. Тези на Обама често пъти са безобидни.

„Щом президентът прави нещо, значи то не е незаконно“, каза Никсън на Дейвид Фрост. „Ако аз правя нещо, значи то е морално“, изглежда смята Обама. Освен когато не е морално, което поражда по-голямо разочарование. Наречете го германския синдром на Обама.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.