Руската мечка вече е с маркови очила, но пак ръмжи

Бившите кадри на КГБ, които управляват Русия, не знаят как да я направят велика страна

Владимир Путин и силовиките му искат да върнат величието на Русия, като за целта използват всякакви средства. Снимка: Ройтерс

„Пилотите ни бяха принудени да останат на земята прекалено дълго. Те са щастливи да започнат нов живот.“ Това каза президентът Владимир Путин, когато върна в небето руските ядрени бомбардировачи за околосветските патрули, прекратени след разпадането на Съветския съюз. Това идва в повече след съобщенията за повторно отваряне на руска военноморска база в Средиземно море, за съвместни военни учения с Китай и за забиването на руското знаме на дъното на Северния полюс. Съветският съюз е мъртъв, а комунизмът – отдавна погребан.

Путин обаче иска да знаете, че руската мечка отново е тук и ръмжи с маркови очила.

Как се стигна до това положение? Човек е изкушен да потърси грешки от страна на западните правителства, да потърси виновниците, погубили Русия. Ролята на външните фактори е второстепенна. Най-добрият начин да бъдат разбрани както влизането на Путин в Кремъл, така и последвалото го управление, е да ги разглеждаме като забележително възстановяване на културата, манталитета и светогледа на стария КГБ.

Когато Путин беше изваден от нищото, за да стане първо премиер при Борис Елцин, а по-късно негов приемник като президент на Русия, малцина на Запад бяха чували за този бивш офицер от КГБ, който за кратко беше начело на Федералната служба за сигурност (ФСС) – постсъветската наследница на КГБ. Точно преди да стане държавен глава, Путин каза на колегите си, че група служители на ФСС, назначени под прикритие да работят в правителството на Руската федерация, са изпълнили успешно задачата си. Това вероятно беше шега. Но през последвалите два мандата на президентския пост хора от ФСС и нейните разклонения наистина овладяха контрола върху правителството, икономиката и силите за сигурност. Трима на всеки четирима високопоставени руски държавни служители днес са свързани или с КГБ, или с други институции в областта на сигурността и отбраната.

От какво се ръководят в действията си тези така наречени силовики? Отчасти от желанието за реванш към онези, които им оспориха властта в началото на 90-те години, по-специално след неуспешния опит за преврат на КГБ през август 1991 година. Възможно е водещият мотив да е алчността: през последното десетилетие някои от вътрешните хора в Кремъл забогатяха извънредно, а има вероятност корупцията да е по-лоша, отколкото през късните години от управлението на Елцин. Новият елит обаче разполага и с подходяща идеология. Той смята разпадането на Съветския съюз, по думите на Путин, за най-голямата геополитическа катастрофа на 20-и век. Като извличат дивиденти от широко разпространеното чувство, че Русия е била унижена, тези хора искат да създадат една толкова могъща държава, колкото беше някога Съветският съюз. Те гледат на Запада като на враг, твърдо решен да ги спре.

За двата си мандата като президент Путин възстанови успешно културата, манталитета и светогледа на стария КГБ, като основно средство за влияние както в страната, така и в чужбина, стана страхът. Снимка: sostav.ru

В това отношение управниците на Русия се радват на силна подкрепа у дома. Въпреки че е трудно да бъде измерена популярността на Путин в една страна с толкова здраво контролирани държавни медии, рейтингът му в проучванията на общественото мнение е впечатляващо висок. Така че никой не се съмнява, че способността му да избере своя наследник до голяма степен се дължи на потискането на всяко несъгласие, но това отразява също така и факта, че избирателите не обичат особено много останалата малобройна либерална опозиция. Благодарение на растежа на брутния вътрешен продукт, който при Путин достига средно 7 на сто годишно, мнозина руснаци се чувстват по-добре, дори и голяма част от тях все още да са бедни. Освен това мнозина споделят желанието да върнат величието на Русия, както и дълбоко вкоренената вяра, че Западът е естествен враг на страната им.

Глупаво е западняците да отричат, че Русия е велика страна и че по някакъв начин нейното влияние нараства. Когато Путин стана президент, страната му беше на десето място в света по БВП и резервите й в чуждестранна валута възлизаха на 8,5 милиарда долара. Днес руската икономика е осма в света, а резервите са 407,5 милиарда. Кремъл играе умело със зависимостта на Европа от руския газ, за да засили влиянието си. По въпроси като Косово или Иран Русия използва постоянното си място в Съвета за сигурност на ООН, за да принуди Запада да й обърне внимание.

Силовиките обаче остават заблудени в амбициите си. Не защото има нещо незаконно в това да искат една силна Русия. Това, което е погрешно, е начинът, по който дефинират силата – по съветските критерии на благоговението и страха, и методите, с които се стремят към нея. Икономиката, като за начало, е прекалено зависима от високите цени на петрола, газа и други стоки, които може и да не се задържат дълго време. Русия е слаба в промишлеността, услугите и високо технологичните производства. Да поставяш шпиони начело на големи фирми е рецепта за провал: те знаят как да крадат авоари и да хвърлят врагове в затвора, но не и как да правят истински бизнес. Чуждестранните инвеститори може все още да ламтят за руските природни ресурси, но не гледат с добро око на бизнес среда, в която има вероятност авоарите да бъдат произволно отнети от държавни чиновници и след това преразпределени между стари приятели. Чуждестранните и, удивително, вътрешните инвестиции обаче са много по-малки в сравнение с тези в Китай.

Няма смисъл да бъде съживявано старото антизападно стратегическо мислене на Русия, при което отношенията се възприемаха като игра с нулев резултат. Западът се опита да бъде приятел в годините на Елцин, но оттогава е отблъснат от войнствеността на Русия. Една възраждаща се Русия е в състояние да се разпорежда в задния си двор и да сплашва бивши съветски републики като Грузия, Украйна и балтийските Литва, Латвия и Естония. Но като отчуждава съседите си, Москва вреди и на собствените си интереси. Според размера и военната си мощ Русия е световна сила. Но дори голяма част от влиянието, което упражняваше някога Съветският съюз чрез комунизма, е загубено. То е заместено само от страха.

Най-погрешното тълкуване е на собственото политическо бъдеще на Русия. Силовиките показват, че са способни да смажат опозицията, да подкупват съдилищата и да остават начело на компаниите си. Но както във всички държави с авторитарно управление, те са извънредно загрижени за бъдещето.

Популярността на Путин няма да спадне толкова лесно дори при един лично подбран от него наследник. По-общо казано, със забогатяването на обикновените руснаци е възможно да нарасне недоволството им от сегашните им господари, по-специално когато ги видят как крадат и управляват лошо икономиката. Русия има огромни проблеми: престъпност, лоша инфраструктура, сепаратизъм и хаос в Северен Кавказ, ужасяващи нарушения на човешките права и задаваща се демографска катастрофа. За да балансира тези беди, е възможно новият елит да прибегне към още по-френетични форми на национализъм; а национализмът може да се изроди в чудовище, което даже неговите създатели да не са в състояние да контролират.

Истината е, че най-големите заплахи за Русия произтичат не от враговете й, а от вътрешните й слабости, някои от които сама си е причинила. За един руски управник, или за управляващата класа, приемането на тази истина изисква истинска смелост и… истински патриотизъм.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.