НАТО слага спирачка на разширяването

НАТО обяви в началото на юли, че замразява плановете си за приемане на нови членове и този въпрос няма да се поставя на предстоящата среща на върха в Уелс. Така надеждите на четири страни – Босна, Македония, Грузия и Черна гора, които очакваха задълбочаване на сътрудничеството с НАТО – са почти попарени, след като висши длъжностни лица в алианса натиснаха бутона за пауза на бъдещото разширяване.

Точно като Европейския съюз, и НАТО, изглежда, страда от синдрома „умора от разширяването“. За разлика от ЕС обаче, НАТО се отмята от възнаграждаване на Грузия с включването й в програмата „План за действия за членство“ – еквивалент на споразуменията за асоцииране със ЕС, заради опасения да не раздразни Москва.

При всичката си агресивна реторика, използвана по време на украинската криза, НАТО изглежда отказва да извърви своя път. Андерс Фог Расмусен, който скоро ще напусне поста си на генерален секретар, каза неотдавна, че Русия вече не е надежден партньор на Запада. Но очевидно не е такъв и Западът за своите съюзници, изложени най-опасно на руските прищевки.

Като капак на всичко, Франция не показва никакво желание да се откаже от плановете си да продаде на Русия две фрегати от клас „Мистрал“, които потенциално може да се окажат в нейния Черноморски флот. Контрактът за 1,2 млрд. евро ще подсили Москва със значителна огнева мощ, тъй като един-единствен „Мистрал“ може сам да надвие флотите на Румъния и Грузия. Главнокомандващият на руския военноморски флот адмирал Висоцки дори се похвали, че ако Русия имаше една такава фрегата навремето, войната с Грузия (през 2008 г.) би приключила за 40 минути, вместо за 26 часа.

След срещата на върха на НАТО в Букурещ през лятото на 2008 г., когато на Грузия бе обещано пълноправно членство, без да се уточнява някакъв срок, Тбилиси се държи като верен съюзник на Запада. Той изпрати, например, най-големия ненатовски контингент в международните сили ИСАФ в Афганистан. Вместо дългоочакваното включване в „План за действие за членство“ обаче, Грузия ще получи в Уелс „значителен пакет“, включително програми за обучение и съвети заедно с „подробен списък“ какво тя трябва да направи, за да получи пълно членство.

В случая с Босна, алиансът каза, че чака страната „да отбележи напредък в процеса към членство“, макар че според Оле-Асбьорн Фауске – заместник-шеф на мисията на НАТО в Сараево, страната е изпълнила „почти всички условия за активиране на „План за действие за членство“. Служителят отбеляза липсата на „регистрация на военното имущество в държавните институции“ в страната като главна пречка.

В случая с Македония, нейният външен министър каза пред Асошиейтед прес, че решението на НАТО „е стъпка назад“, макар че изгледите за пълно членство са неясни заради дългия междусъседски спор с Гърция за името (на бившата югославска република).

Различно е положението в балтийските страни. Освен утрояването на броя на натовските изтребители, разположени там, в Естония бе открита нова ВВС база, която ще се използва за натовски учения и обучение. В празнична атмосфера на 4 юли американският посланик в Естония обяви, че „през последните четири месеца ние видяхме войнишки обувки на земята, самолети във въздуха и кораби в морето“.

Неговите изявления почти засенчиха твърдението на литовската президентка Далия Грибаускайте, че Русия е предложила да намали цените на петрола и газа за балтийските страни, ако те прекратят членството си в НАТО.

В този противоречив контекст за Запада не трябва да бъде изненада, че се наблюдава спад в пронатовските настроения в четирите страни, кандидатстващи за членство на Балканите и Южен Кавказ. Те застанаха на страната на Запада, а получиха само празни думи в замяна.

През целия период след края на Студената война НАТО се опитва да намери нов стратегически императив. В резултат на това, че европейците се фокусираха върху вътрешните си проблеми, военните разходи и възможности драматично спаднаха. Германският опит в Афганистан, където така необходимите хеликоптери на можаха да бъдат разположени, защото им липсваха пясъчни филтри, стана за мнозина анекдотичен показател за европейските слабости. Множат се призивите за разпускане на НАТО – нещо немислимо в миналото.

Когато Русия анексира Крим, гласът на НАТО не можа да се чуе, защото държавните лидери избраха или Европейския съюз, или националните си трибуни, за да изложат своите виждания.

Въпреки всичко това НАТО все още е символ на Запада. За разлика от Варшавския договор, алиансът надживя преломната 1989 г. и изпраща все повече мисии (в чужбина), макар и със скромни резултати.

Но ако погледнем цинично на събитията, за четирите страни кандидатки вероятно ще бъде по-добре да се разминат със членството. След като Западът не успя да предотврати руската акция в Крим, нито пък тази в Грузия през 2008 г., какво ни дава основание да вярваме, че НАТО ще се притече на помощ в случай на война между Русия и Грузия?

В крайна сметка членството в НАТО може да се окаже повече пасив, отколкото да носи полза през 2014 г.

БТА