Словения – политическа стабилност, но по-голям дълг

Ройтерс

На границата на Словения. Снимка: вело-турен

Внезапното идване на власт на политическия новак Миро Церар може да даде на Словения стабилността, от която се нуждае, за да съживи икономиката си, но нежеланието му да продаде големи държавни предприятия може да увеличи дълга, който тревожи партньорите й от еврозоната.

Церар, 50-годишен експерт по право, който влезе в политиката само преди шест седмици, ще контролира над една трета от местата в словенския парламент – повече, отколкото която и да е управляваща партия през малко над 20-те години независимост на страната.

Реакцията на пазарите в понеделник беше смесена, отразявайки потенциален компромис между политическата яснота, която от дълго време липсва, и враждебността на Церар към продажбата на стратегически активи, особено на телекомуникационния оператор Телеком Словения и летището Аеродром Любляна.

Словения едва избегна необходимостта да потърси международна спасителна помощ за банките си в края на миналата година, след като износът попадна в задънена улица след началото на глобалната криза, а лошите заеми се увеличиха.

Церар заяви за Ройтерс в неделя, че ще започне коалиционни преговори през следващите няколко дни с поглед към няколко по-малки левоцентристки партии, които споделят неговата антипатия към някои от най-строгите мерки за икономии, одобрени от предишното правителство.

Той ще сформира четвъртото правителство на Словения от 2008 г. насам, когато кризата разкри взривоопасната комбинация на политиката и финансите в бившата югославска република, 50 процента от чиято икономика все още е контролирана от държавата.

„Избирането на Церар може да подобри политическата стабилност и политическата отговорност. Той изглежда разбира, че Словения се нуждае от трансформация, като бъде променен начинът, по който страната прави бизнес, което е окуражаващо“, казва Тимоти Аш, ръководител на проучване за нововъзникващите пазари на Стандард банк.

Той казва, че Церар не би подкрепил „каквато и да е евтина продажба на семейното сребро, което означава, че през 2015 г. и след това ще се разчита в голяма степен на издаването на облигации“.

Но при дълг от около 70-80 процента от брутния вътрешен продукт (БВП) съотношението между дълга и БВП „ще остане около с 10-15 процентни пункта под средната стойност за ЕС тази и следващата година“, добави той.

ПОКРИВАНЕ НА ДЕФИЦИТА ТАЗИ ГОДИНА

След като спечели 36 места в 90-местния парламент, Церар заяви за Ройтерс, че неговата левоцентристка партия ще спази целите за дефицита, договорени с ЕС, но Словения ще потърси „свои собствени начини“ за постигане на това. Неговият кабинет, каза той, ще преразгледа решението кои държавни предприятия да бъдат продадени.

Процесът на приватизация беше спрян миналия месец в очакване на съставянето на ново правителство, което не се предвижда да стане преди средата на септември.

Запитан дали неговото правителство ще поеме нов дълг тази година, Церар заяви: „Това е възможно, но ние първо трябва да получим ясна и подробна картина на държавните финанси“.

Акциите на Телеком спаднаха с 1,49 процента до 125,5 евро през първия час на борсовата търговия в понеделник, понижавайки индекса на най-стабилните държавни предприятия (т.нар. блу-чип индекс) SBI с 1,15 процента. След това те си върнаха позициите.

„Очаквам, че приватизацията ще продължи, но е възможно продажбата на Телекома да бъде спряна, което ще рефлектира негативно върху словенския пазар на ценни книжа и върху лихвите по държавните облигации“, казва Изток Тробец, брокер в Дежелна банка.

Лихвата по 10-годишните словенски бенчмаркови облигации все пак спадна до 3,252 процента от 3,378 процента в петък, в съответствие с лихвите на други уязвими длъжници от еврозоната, след като тревогите на пазара относно най-голямата листвана на борсата банка на Португалия се успокоиха.

С издаването на облигации на стойност 4,5 милиарда евро Словения вече покри бюджетния си дефицит за тази година и част от този за 2015 г., така че страната няма спешни финансови нужди. Не се очакват големи постъпления от приватизации тази година.

Европейската комисия очаква икономиката на Словения да нарасне с 0,8 процента тази година след две последователни години на рецесия.

Но страната с два милиона души население трябва да понижи бюджетния си дефицит до 4,2 процента от БВП от почти 15 процента миналата година, когато той нарасна заради рекапитализацията на банките, и до три процента следващата година.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.