„Ню Йорк Таймс“ след трагедията с Боинга: Само Путин може да спре тази безсмислена война

Останки от сваления малайзийски Боинг. Снимка на очевидец

Ужасяващото сваляне на малайзийския самолет и гибелта на 298 невинни хора е най-страшната катастрофа в един все по-скъпо струващ и брутален конфликт, който можеше и трябваше отдавна да бъде приключен. Украинският конфликт отиде твърде далече, продължава твърде дълго и стана твърде опасен, посочва в редакционна статия американският всекидневник „Ню Йорк таймс“.

Има един човек, който може да го спре – руският президент Владимир Путин, като нареди на поддържаните от Русия сепаратисти в Източна Украйна да прекратят въоръжения си бунт и като прекъсне потока от пари и тежки оръжия към тези групи. Въпреки успокоителните му приказки и жестове, Путин продължава да налива масло в огъня, като не затваря тези потоци, бяга от прекратяване на огъня и избягва сериозни преговори с международно посредничество, отбелязва вестникът.

Ако Путин искаше да направи политическо внушение за руските интереси, той го направи още преди няколко седмици. Единственият му циничен интерес сега очевидно е да унижи и да накаже Украйна. Путин и тези, които го подкрепят, се оказват неспособни да разберат, че техният модел на управление с присъщия му клиентелизъм, корупция и култ към силата не е онзи, който много бивши съветски поданици желаят.

Руските лидери не желаят да разберат, че не ЦРУ внуши на много украинци да харесват онова, което виждат на Запад. Те предпочитат да твърдят, че Русия е жертва на американски планове и манипулации – аргумент, който Путин отново припомни в отговор на американските санкции. Новите санкции, наложени от Вашингтон, насочени срещу някои от най-големите руски енергийни компании и банки и срещу повечето от техните висши служители, вероятно няма да променят мисленето на Путин. Но заедно с по-скромните но все пак значителни европейски санкции те трябва да го накарат да разбере, че Западът няма да отстъпи. Ако и това не сработи, как могат невинните жертви от малайзийския въздушен лайнер да не го убедят, че този безсмислен конфликт трябва да бъде прекратен веднага, подчертава в заключение „Ню Йорк таймс“.

Свалянето на малайзийския пътнически самолет над Украйна може драматично да задълбочи украинската криза още преди да е станало ясно кой носи отговорност за този ужасяващ акт, посочва „Вашингтон пост“. Продължаващата вече няколко месеца гореща война между подкрепяното от САЩ правителство в Киев и подкрепяните от Русия сепаратисти, както и войната на думи и на санкции между Русия и Запада, вече включва и смъртта на близо 300 души от няколко други страни.

Вестникът цитира мнението на бившия американски посланик в Русия Джеймс Колинс, че свалянето на пътническия самолет „е нов елемент, който никой не очакваше. То е едно от онези събития, които могат да имат непредвидени негативни или позитивни последствия“. Що се отнася до негативната страна, то показва очевидната ескалация както на огневата мощ и на желанието тя да бъде използвана, което може да въвлече покровителите на двете враждуващи страни в по-открито участие на бойното поле и в по-пряка конфронтация един с друг.

Но Колинс добавя, че шокиращата природа на този инцидент може да послужи и като „сигнал за събуждане“ на всички замесени в конфликта. „Той може да подтикне някои хора да решат, че е необходим различен подход, защото нещата явно се изплъзват от контрол. Изведнъж може да се окаже, че много хора, обсъждайки положението в Украйна могат да кажат: стига толкова“, предполага бившият дипломат.

Британският в. „Гардиън“ се опитва да анализира кой би могъл да е конкретният виновник, „натиснал бутона“ за свалянето на самолета. Вестникът цитира Джонатан Ейъл, шеф на „Роял сървисиз инститют“, според когото тук не става въпрос просто някой да влезе в една подвижна камионетка и да натисне бутон. Изстрелването на ракета изисква познания по използване на радар, засичане на целта и поредица от други действия, които са извън възможностите на един обикновен бунтовник, посочва той.

„Ако самолетът е бил свален, това може да е работа само на държавна институция, посочва Ейъл. Това може да е или Русия, или Украйна, или някаква групировка в Украйна, подкрепяна от Русия. Претегляйки опциите, той предполага, че вината вероятно е на Русия. ПВО системата „Бук“ „определено има обсег, мобилна е и може да е била използвана в случая от руснаци или руски сепаратисти“, добавя той.

При всички случаи става дума за „много сериозна ескалация. Единствената страна, която настойчиво се опитва да попречи на украинците да контролират въздушното пространство, е Русия. Тя очевидно проявява интерес да сваля самолети (в този конфликт) и да принуди Украйна да използва сухопътни войски“, смята Ейъл, цитиран от „Гардиън“.

Още по темата: Катастрофата с малайзийския самолет над Украйна – „грешка“ или „йезуитски план“, питат се руски вестници

Според Киев катастрофиралият вчера над Източна Украйна малайзийски пътнически самолет е бил атакуван по грешка от сили на непризнатата „Донецка народна република“ (ДНР), обявили по същото време, че са свалили украински Ан-26. Зенитни ракети „Бук“, способни да свалят високо летящи цели, имат обаче и двете страни в украинския въоръжен конфликт – и централната власт, и сепаратистите, пише руският в. „Комерсант“.

Опълчението на самопровъзгласилите се републики в Източна Украйна няма на въоръжение зенитни комплекси „Бук“, заяви вчера за ИТАР-ТАСС пресслужбата на съседната „Луганска народна република“. Според цитирани в изданието киевски представители обаче войските на ДНР разполагат с „Букове“, иззети от местни поделения.

Западът е склонен да смята за виновници сепаратистите, заявил дипломатически източник на „Комерсант“ от страна членка на НАТО и припомнил изявления на отцепниците от края на юни, че са превзели поделение на украинската ПВО, въоръжено с комплекси „Бук“.

Ако данни от космическото разузнаване потвърдят тази версия, вината за станалото ще бъде хвърлена и върху Русия, обвинявана от САЩ и ЕС, че подпомага бунтовниците, намекнал източникът.

Украинският експерт Игор Левченко твърди, че правителствените сили също имат такива ракети в района, но „със сигурност не биха ги използвали срещу пътнически лайнер“. Това е само версия, коментира „Комерсант“, припомняйки за сваления от украинската армия по време на учение през 2001 г. руски Ту-154, когато загинаха 78 души.

„РБК дейли“ описва възможните политически последици от инцидента и цитира политолога акад. Алексей Арбатов, настояващ трагедията да бъде обсъдена на спешно заседание от Съвета за сигурност на ООН и да се формира международна комисия за разследването й.

По искане на Лондон тази вечер ще се състои извънредно открито заседание на Съвета за сигурност във връзка с катастрофата, съобщиха вече осведомителните агенции.

Ако се докаже, че самолетът е бил свален от сепаратистите с оръжия, доставени от Русия, последиците може да са доста сериозни, но няма да се стигне до военна конфронтация. „Поводът не е такъв, че Западът да нападне една ядрена свръхсила“, прогнозира Арбатов.

Неизбежно обаче отношенията между Русия и САЩ ще се изострят още повече, предупреждава той. В случай на нова студена война „последиците за Русия ще са много по-тежки, отколкото бяха навремето за Съветския съюз, защото Русия не е глобална свръхдържава“, отбелязва Арбатов. И изразява надежда, че трагедията „ще накара най-сетне всички страни да сключат дългосрочно примирие и да спрат безсмислената конфронтация“.

Остава неясно как така боингът се е озовал над територия, където се водят бойни действия – и защо авиодиспечерите не са предотвратили потенциално опасната ситуация, подчертава „Росийская газета“.

„Вечерняя Москва“ нарича случая „страшна мозайка“, зад която „прозира някакъв жесток, досущ йезуитски план. Който може би повтаря полския сценарий от 1939 г.“.

„Преоблечени с полски униформи и цивилно облекло (за да се представят за националисти от Силезия) германски войници сами нападнаха тогава обекти на Германия, създавайки, ако използваме термин от римското право, casus belli. Сиреч повод за война. И щом Русия не реагира на системните вече обстрели срещу нейна територия, на нахлулите украински бойни машини на пехотата и постоянните провокации по КПП-тата, може би нашите „заклети приятели“ са решили да опитат нещо друго и да налеят масло в огъня на антируската истерия. Какво са 300 живи души, щом става дума за геополитика. Те са оперирали и с къде по-големи цифри: Ирак, Сирия, Афганистан…“, пише столичният всекидневник.

„В катастрофата с малайзийския Боинг загинаха деца. Много деца. Зная, че не ги е убила моята Родина“, заявява коментаторът на вестника Александър Хохлов.

„Този Боинг може да стане „ерцхерцог Фердинанд“ на 21-и век“, напомня той убийството на австрийския аристократ през 1914 г., послужило като претекст за Първата световна война.

Днес „въвличат Русия във война. С всичките сили на мощна Америка и с блеенето на физически и интелектуални дегенерати от трибуните на ЕС, със санкции и провокации“, заключава наблюдателят на „Вечерняя Москва“.

Експерт: Държавните медии в Русия формират у хората „комфортен“ светоглед

Мнозинството хора в Русия – 79 на сто, смятат т. нар. опълченци в самопровъзгласените Донецка и Луганска народни републики за обикновени хора, които се защитават от властите в Киев. Това сочат данни от допитване на центъра ВЦИОМ, пише „РБК дейли“, цитиран от Би Би Си.

Също толкова руски граждани са убедени, че „опълченците“ се борят за правата на рускоезичното население в Украйна и бранят жителите на Донбас от киевските власти. И също 79 процента вярват, че повечето местни жители споделят идеите на сепаратистите.

„Съвпадението в цифрите е случайно, но тази гледна точка наистина преобладава – и тя е абсолютна функция от информацията в медиите“, коментира Степан Лвов от ВЦИОМ.

Вярващите, че „опълчението“ брани Донбас от Киев, в големите руски градове дори са повече от средното – 86 на сто. Значи въпросните убеждения доминират дори в интернета и социалните мрежи, откъдето все по-често черпят информация хората в милионните градове, казва експертът.

Едва един от петима руски жители е убеден, че „опълченците“ са наемници и работят за пари. Само 14 на сто смятат, че сепаратистите гонят лични интереси.

Мнението на хората в Русия наистина е следствие от информационната политика на държавните медии, най-вече телевизията, коментира за вестника експертът Татяна Становая. По думите й обаче причината не е там, че липсва алтернативна информация. Просто хората в Русия не желаят да напускат зоната на комфорта и да чуват неприятни за тях неща.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.