Ново европейско разцепление за постовете в ЕК
Формирането на нова Европейска комисия разцепи вече за кой ли път европейската общност. Сега се спори кой да оглави „външното министерство на Европа“ – по-умерен или по-твърд политик. Основен препъникамък е позицията спрямо Русия и евентуалното засилване на санкциите срещу Москва.
От 14 юли световните медии активно обсъждат кандидатурата на италианската външна министърка Федерика Могерини за приемничка на Катрин Аштън. Могерини е част от „младия“ (в пряк и преносен смисъл) кабинет на Матео Ренци; макар и отскоро на поста, тя вече взе участие в преговорите по ситуацията в Палестина, а през февруари – в тези между властта и опозицията в Украйна. В тях демонстрира, че подкрепя общия курс на Запада към сдържане на руските интереси в Украйна, правейки опит обаче да избегне санкционния натиск.
Позицията спрямо Русия, заемана от Могерини и нейния шеф – премиера Ренци, е сред най-умерените в целия европейски елит. Дуетът подкрепи „Южен поток“ – руски проект, „замразяван“ от Европейската комисия с председател Жозе Мануел Барозу. Освен това Рим по-активно от останалите членки на ЕС предлага на страните в украинския конфликт да се върнат на преговорната маса – с това подпомага руската дипломация в стремежа й да подтикне Брюксел към същата позиция.
Балансиран подход, в който някои еврочленки съзряха заплаха за своите интереси. На 16 юли например президентката на Литва Далия Грибаускайте заяви, че страната й заедно с Естония, Латвия и Полша не подкрепя кандидатурата на Федерика Могерини като „твърде проруска“, дори „изразяваща интересите на Кремъл“. Този „източен блок“ се страхува, че щом умереният технократ Жан-Клод Юнкер заеме председателското място в Ервопейската комисия, Европа няма твърдо да защитава нуждата от санкционно възпиране на Русия и ще сключи с нея „сепаративен мир“ на фона на сложните отношения между ЕС и САЩ.
Това ще наруши системата от политически и военни съюзи в Централна Европа. Защото в сферата на външната политика и сигурността малките страни от бившия соцлагер и Съветския съюз се опират на пряка военна помощ от САЩ, прочее се налага сериозно да съгласуват външната си политика с Белия дом. Което впрочем предизвика скандал около непубличните обвинения на полския външен министър Радослав Шикорски към САЩ – според него заради пълната си лоялност към Америка Варшава губи изгодни икономически проекти в Русия и Германия, а връзките й с тях все повече се влошават.
Ако ЕС постигне съгласие да не въвежда нови санкции срещу Русия и да смекчи позицията си за Крим и Югоизточна Украйна, Източна Европа ще остане сама в дипломатическото и икономическото противоборство с Руската федерация. Освен това липсата на компромис между Москва и Киев за газовите доставки в Украйна заплашва с нова „газова война“ и неритмични постъпления на руско „синьо гориво“ в страните от ЕС.
Това ще засегне особено остро Източна Европа, неразполагаща на практика с дълговременни запаси от гориво, нито с алтернативни варианти да си го набави. Затова част от Източна Европа иска да засили натиска върху Русия с цел да ограничи външнополитическите маневри на Москва, като й отнеме известни външнополитически лостове – по-специално в някои балтийски страни и Полша.
Алтернативи на Могерини са външните министри на Швеция и на Полша – съответно Карл Билд и Радослав Шикорски. И двамата се обявяват за твърда позиция по украинския въпрос, възпиране на Русия, всеобхватна помощ за Украйна във връщането на Крим, ликвидиране на огнищата на въстаническото движение в югоизточните региони. Назначаването на някой от тях може да изправи Русия пред пълно сливане на американската и на европейската позиция за Украйна, сиреч засилване на санкционния натиск в икономиката.
Лидерската среща на ЕС в сряда впрочем вече одобри замразяването на инвестиционните проекти, планирани в Русия от Европейската банка за възстановяване и развитие и от Европейската инвестиционна банка. Това изостря противоречията между ЕС и федерацията. Занапред страните ще губят не само авторитет, но и реални пари. В тази връзка се очаква лобистите да засилят натиска върху Еврокомисията и Европарламента с оглед институциите да не изолират Русия и да запазят пазарите й за Европа, вместо да я тласнат в прегръдките на Китай. Ще отбележим, че ЕС все още не е наложил санкции на руските военнопромишлени предприятия и други отрасли, както настояват САЩ.
Има обаче тенденция към сближаване в позициите на европейската и американската администрация по въпроса за нови санкции. На 16 юли примерно след разговор по телефона с президента на САЩ Барак Обама германската канцлерка Ангела Меркел (още преди европейската среща на върха) потвърди съобщенията за нов пакет от санкции срещу Русия. Независимо от крайно острата дипломатическа криза между Берлин и Вашингтон заради шпионския скандал и експулсирането на американски дипломат, заподозрян от Германия, че работи за ЦРУ.
Важно е да посочим, че тъкмо германската позиция бе решаваща при гласуването за шеф на Европейската комисия, спечелено от Юнкер. Берлин заложи на умерения курс, избран от новото „европейско правителство“. При формирането на външно министерство Европа може да направи отстъпка на САЩ, което ще заздрави политическия компромис между Брюксел и Вашингтон и ще уреди противоречията между Великобритания и Германия – Лондон обвини Берлин, че води твърде мека политика спрямо Русия.
Засега обаче лидерите на най-големите страни в Европа не са се произнесли за шеф на общото външнополитическо ведомство. Мнозина европейски политици, по-специално австрийското ръководство, подкрепят днес кандидатурата на Могерини. Тъй че „умерените“ все още може да постигнат пълна победа в Европейската комисия, което ще премахне заплахата Кремъл да бъде икономически изолиран от Запада, силно ще сближи позициите на Русия и на обединена Европа.
Ако пък Могерини бъде отхвърлена окончателно, има и друг кандидат – сегашният еврокомисар по въпросите на бежанците и хуманитарната помощ Кристалина Георгиева от България. Лесно може да се предположи, че начело на европейската външна политика и тя ще избягва конфликтните моменти – ще насочи усилия главно към хуманитарните аспекти на кризите в Украйна и Близкия изток, с което се занимава и днес. Този вариант обаче ще означава следното: украинският въпрос дотам е разцепил ЕС, че страните членки са готови да жертват творческото начало в Европейската комисия в угода на политическите компромиси.
БТА