Кои банки са „гнили ябълки”? От какво да се пази потребителят?

Статия в „Ню Йорк Таймс“ със снимка на опашка пред банка описва ситуацията в България и изразява опасения, че кризата може да стане неконтролируема.

ГЕРБ и ДПС гласуваха на първо четене предложена от БНБ поправка в Наказателния кодекс, която предвижда затвор от 2 до 5 години за онзи, който разпространява „сведения за банки”, които създават „смут и страх”. Целият текст е цитиран многократно, тук е подчертана най-спорната част. Практически всякакви сведения, неприятни за една банка, могат да бъдат разтълкувани като създаващи „смут и страх”.

Бойко Борисов даде заден ход, като видя, че има негативна реакция за този закон и не се знае дали той ще мине на второ четене. Следващите редове с новата поправка в закона, могат да се разтълкуват като престъпление.

Най-напред, тихомълком мнозинството на ГЕРБ в предишния парламент, със съдействието на сините и ДСБ прие през 2011 г. друг закон, който предвижда тежки глоби за медии или физически лица, които разпространяват „невярна информация или обстоятелства за банка, с което се уронват доброто име на банката и доверието към нея.“ (чл. 152а Закона за кредитните институции, ДВ, бр. 105 от 2011 г.)

Глобите започват от 2000 до 10 000 лева за физическо лице. Ако нарушението е извършено чрез медии – от 5000 до 20 000 лева – тоест, ако един финансист даде интервю за състоянието на някоя банка, могат да го глобят с толкова.
И накрая – самият издател (юридическо лице) може да бъде глобен от 20 000 до 150 000 лева.

След приемането на този закон

нито едно име на банка не се появи в медии,

не се цитира по телевизия, дори и най-големи безобразия да са ставали в банките. Когато някой в студио се опита да каже име на банка, веднага е прекъсван от водещия. В новини и коментарни предавания се говори за „една банка” и др. подобни.

Единственото голямо изключение в последните 3 години беше медийната кампания на вестниците под контрола на Пеевски „Монитор”, „Телеграф”, „Уикенд”, „Всеки ден”, които в продължение на 2 седмици писаха за Корпоративна търговска банка неща, някои от които публикувани година по-рано във в. „Капитал” – че се източва с кредити към фирми на Цветан Василев. Така създадоха паника. Кампанията на тези вестници, подпомогната от действията на прокуратурата, също преекспонирани в медиите, както и неадекватната реакция на БНБ, накара хората да се наредят на опашка да си теглят парите и така се получи банковата криза.
Но никой не повдига въпроса за глоба или разследване на престъпления за съзнателно създаване на паника и страх. В този случай главният прокурор Цацаров трябва да се арестува сам.

Няколко български банки, бяха наречени „гнили ябълки” в грамата на американския посланик Джон Байърли през 2005 г. Когато сайтът „Бивол” публикува тази грама от „Уикилийкс”, нито един от вестниците или телевизиите не споменаха имената на тези банки. И досега много читатели не знаят кои са те и защо са наречени така, въпреки че информацията беше пусната в някои сайтове в интернет, освен „Бивол”.
Ето какво пише в онази грама, излязла на бял свят благодарение на „Уикилийкс”:

„ …Сред 32-те регистрирани банки, има около седем-осем, чиито практики непрекъснато се цитират като съмнителни или мътни, наливащи средства за известни престъпници в схеми за пране на пари и свързано с тях отпускане на кредити. Централната банка (БНБ) и управляващите тази банка знаят за тях и твърдят, че се стараят да ги изчистят.

4. (SBU) Главните проблеми на българските банки включват пране на пари от български и чужди престъпници и свързаното с него отпускане на заеми. Предишното притеснение за непрозрачна собственост до голяма степен беше разрешено от законодателство, ограничаващо многобройните офшорки, регистрирани като банкови акционери, законодателство, което освен това консолидира собствеността върху банките. Обаче, отпускането на кредити, свързано с пране на пари, продължава да бъде проблем при някои банки тъй като собствениците им наливат пари в свързани с тях, по-малко конкурентно-способни фирми, които нямат намерения да върнат тези заеми. Това оставя тежестта от несъбраните лоши заеми за законните инвеститори и притежатели на банкови сметки.” (Виж тук цялата грама).

Ето ги изредените банки, наблюдавани за такива съмнителни практики,

плюс някои бележки с днешна дата:

Първа инвестиционна банка ПИБ – с основни акционери Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев. За банката в грамата пише, че с единия крак е стъпила в „най-тъмните сфери на престъпния свят”, регистрирани са „съмнителни транзакции” и др. (виж по-долу по-дълъг цитат от грамата).

Първа инвестиционна банка. Снимки: e-vestnik

Днес потребителят обаче повече се интересува дали банката е стабилна. Показателно е, че след кризата с КТБ, втората банка, пред чиито клонове се наредиха опашки от хора да си теглят парите, беше ПИБ. Само мощна намеса на БНБ (каквато за КТБ тя не приложи) и активна кампания в медиите, с успокоителни изявления на известни личности, спасиха ПИБ. По официални техни признания от там са изтеглени 800 млн. лева в един ден. За ПИБ се споменава в публикации, че по време на тройната коалиция е стигнала до положение да получи помощ от правителството (виж например тук).

Корпоративна търговска банка – тогава е представена като по-малка банка, основен собственик Цветан Василев. Към момента на грамата около банката още няма скандали. Няма много подробности защо е „гнила ябълка”, посочва се, че е свързана с „Риск Инженеринг” на Богомил Манчев, който е консултант по АЕЦ „Белене”.
В следващите години започват да я наричат „банката на Доган” и „банката на властта”. По време на управлението на Борисов в нея парите на държавни компании се увеличават двойно, в нея са парите на АЕЦ „Козлодуй”, „Булгаргаз”, НЕК и др. По признание на Цветан Василев в интервю, на държавните компании той дава 1,5% лихва. Това му позволява да дава високи лихви по депозити, но също така и заради рискови агресивни операции. В банката влизат капитали от Близкия изток и др., което предизвиква въпросителни. Банката седи зад вестниците на Пеевски, а те подкрепят Борисов 2009-2013. Публикации, че е „банката на властта” създават впечатление, че е най-толерираната банка и се получава рекламен ефект – в нея се напълва с депозити, и заради благоприятната лихва.

Една от множеството публикации за КТБ и банкера Василев във в. „Телеграф“.

Големи сделки, в които участва банката – купуването на БТК-Виваком, „Булгартабак” затвърждават впечатлението. В банката депозити имат широк кръг известни личности. А кредити от нея са взели освен фирми, косвено свързани с Пеевски, също и вестници като „Стандарт”, „24 часа”, „Преса” и др. медии. Атаката на Пеевски срещу Цветан Василев, подпомогната и от прокуратурата, обаче беше достатъчна да събори банката. За седмица от нея са изтеглени 1,2 млрд. лева, тя изпадна в ликвидна криза, не получи помощ от БНБ и впоследствие беше затворена до септември. Не е ясно какво ще се случи. Акционерите от инвестиционния фонд на Оман, които държат 32% от банката, ще се опитват да я спасят, но тя вече има нанесени щети. Тепърва ще се разбере и дали някой е източил от нея по криминален път пари. Цветан Василев в интервю обяснява своята гледна точка и не чертае много оптимистични прогнози (виж тук).

Интернешънъл Асет Банк (International Asset Bank) – бивша Първа източна международна банка – банката на СИК, собственост на Маджо и Маргините. За българина няма нужда от коментар и пояснения. В грамата се обяснява, че СИК е от най-влиятелните групировки в организираната престъпност в България.
Това не е банка на масови вложители, работи с по-ограничен кръг фирми. Може да се предположи, че няма проблеми с ликвидност и недостиг на капитали, като се имат предвид собствениците. Но какви пари се въртят там, те си знаят.
Банката дава едни от най-високите лихви по депозити в момента.

Инвестбанк – на Петя Славова (бивша Нефтинвестбанк, бивша Международна православна банка „Св. Никола”) В грамата се посочва, че банката е свързана с Митко Събев и Денис Ершов, които са най-вероятни източници на финансовата й стабилност. Но това е към онзи момент. След това Петя Славова се разделя с Митко Събев и остава сама с банката. Това е единствената банка, в която два пъти са влизали квестори. Първия път, която има спорове за собствеността. Бившите собственици в лицето на Цветан Начев печелят дела, включително във Върховния съд, че банката е отнета от тях неправомерно от Петя Славова, но БНБ не изпълнява решението на съда. Втория път влизат квестори, когато банката е принудена да намали капитала си, след отделянето на бизнеса на Митко Събев от този на Славова.

Статия в „Ню Йорк Таймс“ със снимка на опашка пред банка описва ситуацията в България и изразява опасения, че кризата може да стане неконтролируема.

Тази банка е на трето място сред банките по размера на държавни и общински пари в нея. Тя също е давала в различни периоди висока лихва по депозити. Банката е толерирана от властта и БНБ, които си затварят очите за нередности в нея. Има официални оплаквания в БНБ от клиенти, че от сметките им са източени пари. БНБ не се намесва (виж тук). Прокуратурата не реагира адекватно на сигналите за тези случаи. От сметки на фирми, свързани с бизнесмена Борислав Манджуков, са изчезнали над 5 млн. долара, доказани липси. Той беше убит неотдавна. Бившият главен счетоводител на банката съобщи на пресконференция, че са го карали да тегли пари от сметки на клиентите и това е ставало със знанието на Петя Славова (виж тук). Той каза още, че за вкараните в банката държавни пари са плащани комисиони, нещо, което се предполага и за други банки с държавни пари.
Преди 2 години в банката влезе като акционер с 25% омански фонд, внасяйки пари, които подкрепиха изисквани финансови показатели.
Пари са изчезвали от сметки на клиенти и в други банки, някои от които не са споменати тук (виж още някои случаи).

Централна Кооперативна Банка – банката на ТИМ. В грамата се обяснява какво е групировката ТИМ, че присъства в различни сектори – застраховане, търговия, речен и морски транспорт, авиокомпании, медии и т. н. Какъвто и да е бизнесът на групировката сега, нейните собственици в началото на 90-те години са били охранители и са правели рекетьорски акции (виж тук – „ТИМ започват с рапани, проституция, кражби и рекет”, също и тук – „Как арестуваха Тихомир, Иво и Марин за кражба на БМВ през 1994 г.” В по-късни години се специализират в събиране на дългове и изкупуване на бизнеса на длъжници. Дали техните методи са останали в миналото, може да се предполага, като се съди по инвестициите и инициативите им, които предизвикват скандали и протести във Варна. Банката е от няколкото с високи лихви по депозити.

СИБанк – когато е спомената в грамата, още е банката на Цветелина Бориславова. Тя по-късно я продава изцяло на голямата белгийска финансова група КВС, чиято собственост е сега. Към онзи момент за тази банка се споменава, че има съмнения за отпускане на кредити на фирми, които не отговарят на изискванията за кредитиране. Едно многозначително изречение в грамата: „Има също така и притеснения за някои от авоарите, които Борисов вече е прекарал през тази банка.”
Сега банката вече е извън контрола на Бориславова и Борисов, собственост е на голяма белгийска компания и около нея няма нищо съмнително. През нея минават плащанията на социалните и здравни осигуровки в държавата, което й гарантира непрекъснат свеж паричен поток.
Бориславова си купи нова банка – Българо-американска кредитна банка – която в различни периоди е давала високи лихви по депозити, в момента също са високи на фона на други банки.

В грамата се прави преглед и на други банки, но сред споменати с негативни оценки освен горните, са още Общинска банка, защото към онзи момент едър акционер в банката е Христо Ковачки, който на практика я управлява. Сега столичната община си възвърна контрола върху банката и я обяви за продан. Управляваната от ГЕРБ община по принцип нанесе удар върху банката, като премести от нея парите на „Топлофикация” София в КТБ, за да угоди на политическата конюнктура по време на правителството на Борисов.

Клиентите на банките не се вълнуват толкова от грамата на американското посолство, още повече, че описва състояние отпреди 9 години. Тях ги интересува тук и сега коя банка в какво състояние е. Някои финансисти и политици като Иван Костов се изказаха, че има опит да се бутне Валутният борд. Други предвиждат, че рано или късно той ще падне или препоръчват депозитите да се обръщат в евро (виж тук).

Из грамата на посланик Джон Байърли, 2005 г.:

Например за ПИБ пише „Първа инвестиционна банка (FIB), основана през 1993 г. от Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев със средства с неясен произход. Те продължават да са собственици заедно с две офшорки от Каймановите острови и англо-нормандските острови (б. ред. Джърси и Гърнси). Европейската банка за реконструкция и развитие (EBRD), която в началото им беше поддръжник и инвеститор, наскоро ни каза, че участието им във FIB се счита за черно петно в историята им. Сега се смята, че с единия крак FIB е стъпила в законния бизнес с търговия на дребно и е позната като една от най-агресивните и излъскани банки, едновременно със съществуването си в най-тъмните сфери на престъпния свят.

Смята се, че FIB е дала близо 133 милиона щатски долара на фирмата Атомремонтстрой на съмнителния енергиен консултант Христо Ковачки за енергийни проекти, и за да помогне на Ковачки в придобиването мажоритарния дял в Софийска общинска банка. Смята се, че Минев притежава и по-голямата част от ски курорта Банско. Д-р Васил Киров, шеф на българската Агенция за финансово разузнаване наскоро ни каза, че в последните две години, три или четири инспекции на място във FIB са показали нарушения. каза още, че са докладвани съмнителни транзакции, които изискват по-подробно разследване. Когато обаче АФР е започнал тези разследвания FIB е отказала да предостави допълнителна информация за сметките и техните собственици. Киров каза, че и български и чуждестранни мениджъри управляват FIB, и че те имат съмнителни офшорни сметки,

(виж тук цялата грама)

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.