Централна Европа иска НАТО да се противопостави на агресивната Русия

ДПА

Конфликтът в Украйна от месеци доминира дискусиите по въпросите на сигурността сред държавите от региона, най-вече в Полша и балтийските страни, където наскоро бяха разположени 600 допълнителни американски войници, които обаче не направиха нищо за разсейване на страховете.

Вчера лидерите на Полша, Литва, Латвия, Естония, България, Румъния, Унгария, Словакия и Чехия се срещнаха във Варшава, за да потърсят общи позиции преди срещата на върха на НАТО през септември в Уелс. Основна тема на дискусиите бе напрежението по източната граница на 28-членния алианс.

„Конфликтът между Русия и Украйна е най-голямото предизвикателство за европейската сигурност от края на Студената война“, заяви полският президент Бронислав Коморовски в речта си при откриване на срещата.

Десетимата лидери се срещнаха в същата зала, където преди 25 години комунистическото правителство на Полша и членове на продемократичното движение се споразумяха за мирен преход към демокрация – подход, който се разпространи извън Полша и в други части на Централна и Източна Европа. Разговорът им се фокусира върху стари страхове и нови опасения за сигурността.

Коморовски определи анексирането на Кримския полуостров от Русия и подкрепата й за сепаратистките милиции в Източна Украйна като „нарушение на фундаменталната архитектура на международната сигурност“.

Сегашният конфликт застрашава не само суверенитета и демократичното развитие на Украйна, но и „надеждността на европейска ред“, каза още полският президент. Срещата на върха на НАТО през септември трябва да се фокусира върху „промените, предизвикани от руските действия в източната част на алианса“, отбеляза Коморовски след срещата.

Президентите, участващи в срещата на върха във Варшава, призоваха за засилено военно присъствие на войници на НАТО в техния регион и за повече военни учения. Те освен това призоваха за прекратяване на сблъсъците в Източна Украйна. „Подкрепата за териториалната цялост и независимостта на Украйна, както и последователните реформи са ключови за сигурността в целия регион“, заяви Коморовски.

Когато Полша и съседните й страни се присъединиха към НАТО преди 15 години, някои политици оцениха членството им в западния военен съюз като по-важно от интеграцията в Европейския съюз. Това беше ясен сигнал, че дните на съветската доминация в региона най-после са приключили, смятаха те.

Но събитията в Украйна и особено свалянето на малайзийския пътнически самолет в небето над източната част на страната миналата седмица предизвикаха критични коментари за отговора на НАТО от страна на представители на бившите страни от Варшавския договор.

Напоследък гласовете им се чуват все по-силно и стават по-настоятелни и раздразнени, тъй като според тях става дума за провеждане на нещо подобно на външната политика на умиротворяване през 30-те години на 20. век.

„Не бива да повтаряме грешките на интелектуалните елити в отношенията им с Хитлер и Сталин“, предупреди дългогодишният активист за защитата на човешките права Адам Михник. Литовската президентка Далия Грибаускайте се оплака от нежеланието според нея на западните държави да предизвикат Русия.

„Агресията изисква силен и единен отговор“, каза тя във вторник. „Геополитическата ситуация се промени, затова трябва да оценим много сериозно и отговорно предизвикателствата към нашата сигурност.“

В бившите комунистически страни от Централна Европа изглежда съществува почти пълен консенсус между политиците, медиите и гражданското общество за това кой е виновен за вълненията в Украйна.

Демонстранти в Латвия издигнаха плакати и транспаранти с надписи „Путин бин Ладен“ и „Русия е терористична държава“, а редакционни статии и коментари в медиите обвиниха Кремъл в подкрепа за сепаратистите и в снабдяването им със средства да свалят самолета на малайзийските авиолинии.

„Те не са нито сепаратисти, нито антифашисти, нито каквото и да било друго, а терористи, отговорни за убийството на 298 невинни хора“, писа консервативният латвийски вестник „Латвияс авизе“ в понеделник. В Словакия левоцентристкият всекидневник „Правда“ изрази недоволство от „измамната игра на Русия с неясен край“.

В Полша левоцентристкият вестник „Газета виборча“ критикува пасивното поведение на западните страни: „Ако бруталната агресия не е достатъчна, за да накара Франция да се откаже от доставката на модерни оръжия и изпълнителния директор на „Сименс“ да се въздържи от гостуване на дачата на Путин – не е ли това доказателство за липсата на достойнство, политическа воля и въображение?“

„Файненшъл таймс“: ЕС остава дълбоко разделен за санкциите срещу Русия

Политически раздори в ЕС не позволиха на външните министри на страните членки да се договорят за въвеждане на нови санкции срещу Русия заради предполагаемата й роля в свалянето на малайзийския пътнически самолет. Това става въпреки опитите на Великобритания, Швеция и група източноевропейски страни за налагане на оръжейно ембарго над Кремъл, пише британският „Файненшъл таймс“ днес в кореспонденция от Брюксел.

Вместо това министрите поискаха ЕС да предложи широкомащабни мерки срещу Русия – но само ако тя не сътрудничи със Запада занапред, отбелязва вестникът. Все пак хардлайнерите в ЕС успяха да изтръгнат отстъпка, която се изрази в това, че от Еврокомисията за първи път ще бъде поискано да представи опции за по-широки икономически санкции, включително за блокиране на руския достъп до европейските капиталови пазари и ограничения върху военни и други „чувствителни“ технологии, включително и в енергийния сектор, пише авторът.

Ембаргото срещна съпротива от някои страни, особено от Франция, която бе принудена да защитава продължаващото изпълнение на контракта си с Москва на стойност 1,2 млрд. евро за доставка на Русия на бойни кораби – хеликоптероносачи от клас „Мистрал“, отбелязва вестникът. Така вариантите за новите санкции, включително и икономическите, остана да бъдат формулирани в четвъртък.

Макар че за първи път дипломатите от ЕС официално ще дискутират т.нар. трета фаза на санкциите, в комюникето си министрите заявиха, че такива мерки ще бъдат наложени само при липса на „пълно и незабавно сътрудничество“ от Русия в прекратяването на притока на оръжия за сепаратистите и в разследването на катастрофата на малайзийския самолет в Източна Украйна.

Битката за санкциите демонстрира дълбоките различия за отношенията с Русия вътре в ЕС, които остават дори и след свалянето на самолета, отбелязва вестникът. Френският президент Франсоа Оланд за първи път допусна, че Париж може да отмени доставката на втория „Мистрал“ за руския военноморски флот, ако Кремъл не се вслуша в предупрежденията на ЕС, но настоя, че първият кораб ще бъде доставен както е обещано, въпреки острите критики от британския премиер Дейвид Камерън.

Лидерът на управляващата Френска социалистическа партия на Оланд – Жан-Кристоф Камбаделис, подчерта, че президентът не отстъпва, но засилва натиска върху Москва, поставяйки под въпрос доставката на втория „Мистрал“. Той не спести остри думи срещу Камерън, който възразява срещу сделката. „Това е спор с фалшиви аргументи от лицемери. Когато виждаме колко много руски олигарси са намерили убежище в Лондон, Дейвид Камерън би трябвало да започне оттам да изчисти собствения си двор“, каза язвително Камбаделис, цитиран от „Файненшъл таймс“.

Франция е една от няколкото страни в ЕС, раздразнени от твърдия тон на Камерън за санкциите. Те обвиняват британския премиер, че е твърде мек, когато става въпрос за руските интереси на Острова от страх да не навреди на изгодния бизнес на лондонското Сити с Русия. „Файненшъл таймс“ дори цитира някои критици в Русия, обвиняващи Великобритания в двойни стандарти.

„Господин Камерън зове европейските правителства да замразят авоарите на олигарсите, близки до Путин. Но той може да го направи и сам, например срещу Роман Абрамович, който е един от най-близките сподвижници на Путин – един от онези, които поставиха Путин на власт през 1999 г.“, казва руският политолог Андрей Пионтковски, цитиран от „Файненшъл таймс“. Неговият коментар разкрива очевидни противоречия в позицията на Великобритания. Правителствени фигури казват, че Лондон подкрепя санкции на ЕС срещу онези руснаци, които „непряко“ подкрепят руската интервенция в Украйна – но руснаците в Обединеното кралство засега като че ли не спадат към тази категория, добавя вестникът.

Ролята на руските пари във Великобритания – особено в Лондон – е значителна. Руските олигарси, бизнесмени и висши длъжностни лица, станаха една от най-големите национални групи сред купувачите на недвижими имоти в Лондон, струващи по над 10 млн. паунда. В момента има 113 компании от Русия и страните от ОНД с акции, листвани на Лондонската стокова борса, отбелязва „Файненшъл таймс“ в друга статия в новия си брой.

„Файненшъл таймс“ и други британски вестници днес обръщат внимание и на интервюто на бившия руски финансов министър Алексей Кудрин, смятан за доверен икономически съветник и приближен на президента Путин, пред ИТАР-ТАСС. Кудрин предупреждава, че изострянето на отношенията на Русия със Запада ще нанесе вреди на икономическата и политическата модернизация на неговата страна.

Той изразява опасения, че консервативни сили в Русия се опитват да използват украинската криза и да тласнат Москва към изолационистичен курс, което противоречи на интересите на руския бизнес, зависим от глобалните финансови фондове и пазари.

Острите думи на Кудрин и публикацията им от държавната информационна агенция на Русия с право могат да се разглеждат като опит на привържениците на икономически реформи в страната да отбият натиска от консерваторите в близкото обкръжение на Путин, тласкащи страната към политически автократичен курс и икономическа изолация, отбелязва „Файненшъл таймс“.

БТА