Ще пострада ли реномето на Путин заради сваления боинг?

Сп. Нюзуик нарече Путин парий и Обществен враг №1 на Запада

Преди катастрофата с малайзийския боинг в Украйна подходът на руския президент Владимир Путин към украинската криза бе смятан в Русия за доста успешен – и в стратегически, и в тактически план.

Русия явно подкрепяше сепаратистите в Донбас, запазвайки обаче способност да отрича участието си в конфликта. Същевременно Русия се присъедини към Германия и Франция в опит да се намери дипломатическо решение за кризата, съобразено и с руските интереси.

Европейският съюз се мъчеше да избегне въвеждането на нови антируски санкции, защото много страни от Европа полагаха усилия да бранят икономическите си интереси. Администрацията на президента Обама правеше опити да сплоти европейците в мненията за санкциите, но сякаш без особен ефект. Междувременно Владимир Путин укрепваше отношенията на Русия с Китай, търсеше подкрепа от другите членки на БРИКС и затягаше връзките с държавите в Латинска Америка.

Трагедията с боинга изведнъж промени всичко. Съединените щати и много от най-близките им съюзници незабавно обвиниха Русия, че е станала помагач и подстрекател, ако не и пряк участник в ужасното престъпление.

Западният печат вече приканва Русия да бъде третирана като парий. Повечето загинали пътници бяха от Холандия, тъй че нищо чудно да пострадат отношенията между Русия и Европа. Разногласията между САЩ и ЕС относно санкциите доста ще намалеят; това ще попари надеждите на Москва за разцепление между страните от Запада.

Русия търси в момента сближаване с Азия, а сваленият самолет бе от Малайзия и случаят може да засили антируските нагласи в региона. В другите развиващи се страни, все още до голяма степен зависими от западния печат в отразяването на международни събития, видимо ще пострада и репутацията на Русия, и тази на президента Путин.

Някои в Русия може да стигнат до извода, че драматичното влошаване на отношенията със Запада заради Украйна е част от политика за възпиране, прокарвана от САЩ. Малцина обаче ще приветстват това влошаване.

Повечето жители на Русия симпатизират на хората в Източна Украйна; две трети обаче се обявяват против военно нахлуване в съседната страна. Рейтингът на президента Путин сред руските граждани надхвърля 80 на сто и мнозина смятат, че той води вярната политика спрямо Украйна – защитава интересите на Русия, без да поема ненужни рискове.

„Връщането на Крим“ отново в Русия, извършено без нито един изстрел, според мнозина фактически е чудо. Популярно е също неговото обещание да брани интересите на руснаците и на рускоезичните в Югоизточна Украйна.

Катастрофата с малайзийския боинг обаче повдига ред въпроси. Хората в Русия като цяло отдавна мислят, че подкрепата на Москва за самопровъзгласените Донецка и Луганска народна република не е само морална и политическа. Но чуват от собственото си ръководство, че Русия изобщо не контролира онези, които публично подкрепя.

До едно време мнозина виждаха в тази явна непоследователност своеобразна дипломатическа хитрина. Но ако международното разследване установи, че Москва наистина е доставила на донецките сепаратисти мощни зенитни системи, с които те по грешка са свалили граждански самолет, част от хората в Русия – и то не задължително либералите или настроените прозападно, ще решат, че политиката на Кремъл е необмислена и безотговорна.

Осъзнал, че има риск нещата да се развият в тази посока, Владимир Путин активно отрича американската версия за станалото в украинското небе. Отговорни кадри от министерството на отбраната в Москва представят своя версия на събитията и задават въпроси за ролята на Украйна в тази трагедия.

Президентът Путин разговаря с лидери на западни страни и на Малайзия, публично се обявява в подкрепа на международно разследване. Резолюция на ООН, която настоява за независимо международно разследване, бе подкрепена от пратеника на Русия в световната организация. Намерените от сепаратистите „черни кутии“ бяха предадени на международни инспектори и разследването може вече да започне.

Но днес залозите са високи. Ако международното разследване приключи с извода, че виновникът е Русия, ще пострада не толкова самият Путин, колкото реномето му на стратег. Той нито веднъж не каза, че сепаратистите нямат нищо общо със съдбата на сваления самолет – вместо това обвиняваше Украйна, че ги напада.

В политически план Владимир Путин ще оцелее, но ще трябва да хвърли много труд, за да върне доверието, с което се ползваше. Но може би Русия ще успее в стремежа да не я признаят за виновна. И отговорността за престъплението ще легне върху други. А Владимир Путин пак ще сполучи да се отърве.

Още по темата: Войната на „доказателства“ за съдбата на полет МН17 между Вашингтон и Москва

Дългото мълчание на Кремъл на фона на обвинения от страна на Белия дом придаде тежест на американската експертиза, пише френският в. „Фигаро“.  Седмица по-късно причините за падането на „Боинг 777“ на „Малейжа еърлайнс“ остават официално неизвестни. Съединените щати реагират много бързо. Още вечерта, когато се случи драмата, експерти увериха, че ракета земя-въздух е в основата на експлозията на самолета.

На следващия ден президентът Барак Обама заяви, че ракетата е изстреляна от зона, контролирана от бунтовниците „заради подкрепата на Русия“. Според държавния секретар Джон Кери в дните преди трагедията 150 военни автомобила, сред които зенитни комплекси „Бук“ са пресекли границата от Русия към Украйна. Вашингтон обаче не разкрива нито едно от своите доказателства. Вчера високопоставени източници от разузнаването признаха, че не могат да кажат кой „е натиснал бутона“.

Властите в Киев незабавно обвиниха сепаратистите, че са изстреляли ракетата. Службата за сигурност на Украйна (СБУ) направи публично достояние няколко телефонни разговора, които тайните служби прехванали, а след това и видео, на което се вижда зенитна система „Бук“, която напуска Украйна в посока Русия с една липсваща ракета. Проруските сепаратисти обвиняват Киев за всичко, но не са много убедителни, тъй като представят теории, които понякога си противоречат, отбелязва „Фигаро“

Русия дълго време запази мълчание. На 22 юли генерал Андрей Картаполов от руския Генерален щаб представи документ със снимки от въздуха и карти, които хвърлят подозренията върху Киев. Москва казва, че полет MH17 се е отклонил от обичайния си коридор и че е забелязан украински Су-25 да лети по посока малайзийския Боинг. Москва подчертава, че ще приложи доказателства към теорията си и обвинява Вашингтон, че говори без да представи нищо конкретно. Според американските експерти руският сценарии е неоснователен и хвърлят отговорността на сепаратистите, които вероятно са свалили Боинга по погрешка, посочва „Фигаро“.

Приближените на Путин разполагат със седмица да изтеглят парите си от Великобритания

Руските олигарси, близки до Владимир Ппутин, имат една седмица, за да изтеглят парите си от Великобритания, преди да бъдат наложени санкции, пише „Дейли телеграф“. Постоянните представители на страните членки на ЕС започват днес в Брюксел за подготвят списък на бизнесмени и държавни служители на Москва, които ще бъдат обект на санкциите.

Външният министър Филип Хамънд ясно показа желанието на Лондон да предприеме действия срещу приближените на режима, като заяви, че „приятелчетата на г-н Путин и неговата клика в Кремъл са хората, които трябва да понесат натиска“, продължава британското издание.

Британски източници обаче разкриха, че не по-рано от края на месеца всички страни от ЕС ще са подготвили списъците си с лица, на които да бъдат наложени санкции. Продължителността на периода ще подхрани опасенията, че те могат да изтеглят парите си преди налагането на санкции, пише вестникът. Те вероятно ще бъдат насочени срещу олигарси и компании, смятани за „оръдия на Кремъл“, свързани с президента Путин, или срещу цели сектори.

Малко вероятно е да бъдат със задна дата, което означава, че съществуващите инвестиции и договори няма да бъдат засегнати. Европейски дипломат заяви пред вестника:“ След цялото това време ефектът от санкциите ще бъде отслабен. Неспособността на ЕС да реагира бързо и решително на случая с полет МН17 ще му навреди завинаги на световната сцена“.

Решението кои сектори да бъдат засегнати би мотло да бъде взето през уикенда, но на практика дипломатическите препирни кой да поеме най-голямото икономическо бреме от санкициите се очаква да забави решението. Вестникът е научил, че ЕС се е отказал от санкции, покриващи петролния и газовия внос от Русия. По думите му „новите санкции ще бъдат една стъпка нагоре, но ще оставят незасегнат най-големия сектор на руската икономика. Това показва ограниченията“.

Франция, Германия, Кипър, Италия и други страни все още са загрижени, че ефектът от санкциите може да бъдат по-голям за някои страни, отколкото за други.

„Сред тези, срещу които ще бъдат насочени санкциите, наблюдатели назовават Роман Абрамович, Алишер Усманов и Михаил Фридман, пише Таймс, цитиран от Би Би Си. Според политолози именно тази тройка олигарси поддържа властта на Путин. Освен тях според изданието може да пострадат Александър Мамут, Алексей Мордашов, Герман Хан, Виктор Пичугов, Леонард Блаватник и оказавшийся в центъра на скандала с дарения за британската Консервативна партия Владимир Чернухин.

БТА

*Директор на Московския център „Карнеги“

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.