Изгодите от Русия стоят зад разделението за санкциите

Ройтерс

Германия и Италия ще загубят най-много, ако Европейският съюз (ЕС) осъществи заплахата си да наложи по-тежки санкции на Москва, докато британските отвъдморски територии поглъщат лъвския пай от капиталите, изтичащи от Русия.

Картината, която се оформя въз основа на данните на ООН и ЕС, показва, че последиците от ограничаването на търговията с Русия ще бъдат доста неравномерно разпределени, като рискът за Германия е много по-голям, отколкото за останалите страни членки, а за онези, които най-гласовито призовават към санкции, като Швеция, залогът е най-малък.

Това прави евентуалния европейски план за ограничаване на руския достъп до европейските отбранителни и енергийни технологии по-труден, въпреки натиска от САЩ след свалянето на малайзийския самолет над зоната на конфликта в Източна Украйна.

Внимавайки да не подразни основния си доставчик на газ, ЕС прибягна до забрани за пътуване и замразяване на авоари в досегашната си реакция на анексирането на Крим от Русия и подкрепата й за сепаратистите в Украйна.

Във вторник министрите на ЕС се споразумяха, че тези мерки може да бъдат разширени, ако Москва не сътрудничи в разследването на самолетната катастрофа и не спре вкарването на оръжие в Украйна.

Ограничаването на търговията ще причини щети. Миналата година 28-членният ЕС е продал в Русия стоки на стойност 120 милиарда евро (161 милиарда долара), макар че това е било само 7 процента от годишния износ на блока, според данните на статистическата служба Евростат.

Германия, най-голямата европейска икономика, има дял от една трета в продажбите за Русия, около 36 милиарда евро. Много от тези стоки може да попаднат под ограниченията на санкциите: промишлените стоки, включително тези, използвани в отбраната и енергетиката.

Правителствата от ЕС са разделени по въпроса за налагане на по-тежки санкции и това зависи най-вече от факта доколко тесни са връзките им с Русия. Решаваща е позицията на Германия, имайки предвид разположението й в сърцето на Европа и влиянието й като страната с най-голямо население в ЕС.

Великобритания, Полша и Швеция оглавяват групата, която настоява за икономически санкции и чийто общ износ за Русия е по-малък от този на Германия.

Според данни на германската Комисия за икономически отношения с Източна Европа около 6200 германски компании работят в Русия с инвестиции от 20 милиарда евро инвестиции. Около 300 000 германски работни места зависят от търговията с Русия.

„Налагането на още санкции ще увеличи цената, която всички трябва да платим за този конфликт“, каза пред Ройтерс председателят на комисията Екхард Кордес.

„Хайделберг цемент“, която има бизнес в Русия, потвърждава това мнение. Говорител на компанията каза, че тя ще се съобрази със санкциите, но „икономически всички ще загубим, защото и двете страни ще пострадат“.

Макар половината от външната търговия на балтийските държави все още да е с Русия, те се стремят да я диверсифицират и да се отдалечат от Москва, което се подчертава и от решението им да се присъединят към еврозоната.

Италия, заедно с Гърция и Кипър, е сред страните, които най-категорично се противопоставят на по-тежки ограничения за Русия.

Миналата година италианският износ за Русия отстъпва по количество само на германския и възлиза на близо 11 милиарда евро, което е два пъти повече от износа на Великобритания и повече от 8-те милиарда евро на Холандия, която мина в лагера на страните, подкрепящи санкциите, след като 193 нейни граждани бяха убити в самолетната катастрофа.

15-милионната Холандия има непропорционално голям дял на внос от Москва и на преките чужди инвестиции в Русия заради позицията си на център за търговия с петрол и стоки за широко потребление, заради добрите данъчни условия, които предлага на офшорни корпорации.

Голяма част от италианските продажби са били на промишлени стоки, транспортна техника и химикали – продукти, от които се нуждае доминираната от суровини руска икономика.

„Санкциите винаги са проблем – както за онези, срещу които биват налагани, така и за онези, които ги налагат“, каза италианският министър на икономиката Пиер Карло Падоан пред репортери в Брюксел.

Сред съюзниците на Италия са южноевропейски страни като Кипър, който ще загуби от санкциите заради милиардите евро, инвестирани там от руски олигарси. От 94 милиарда долара, насочени навън преки чужди инвестиции от руски граждани през 2013 г., 11 милиарда са дошли в Кипър, сочат данни на ООН и Световната търговска организация.

Кипър, където облекченото законодателство и културните връзки по линия на православното християнство отдавна привличат капитала и спестяванията на руснаците, отстъпва по тези показатели само на британските Вирджински острови, които привлякоха 61, 7 милиарда долара руски средства миналата година.

Богатите руснаци понесоха удар, когато миналата година еврозоната наложи загуби на големите банки в замяна на помощта от 10-милиарда евро за Кипър след банковия срив.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.